В оперната постановка на Дмитрий Черняков „Саломе“ от Щраус, която се състоя в Хамбургската държавна опера, главната роля бе поверена на Хасмик Григорян
„Саломе“ е една от първите и най-известни творби на видния композитор, написана на основата на едноименната пиеса на Оскар Уайлд. Първата премиера на оперната творба е била през 1905 г. в Дрезден, съпроводена обаче със скандал и обвинения в безнравственост.
Библейската история на Щраус за Саломе, Ирод и Иродиада е изпълнена с идеята за фаталната страст и неконтролируемост. В анонса на пиесата се казва: „Сякаш под лупа Щраус претопява демоничната драматургия на Оскар Уайлд в звуци като изригване на психически вулкан и придружава своята героиня от нейното неуспешно бягство от упадъка на нейното съществуване – към смъртта“.
За режисьора тази постановка ще бъде третата в Хамбургската опера – през 2016 г. той поднесе двойна продукция на „Замъкът на херцог Синята брада/Senza Sangue“ по музика на Бела Барток и Петер Йотвьос, а през 2021 г. – „Електра“ от Рихард Щраус. По премиерата Черняков работи и като художник. Освен това в екипа на продукцията са неговите постоянни сътрудници: дизайнерът на осветлението Глеб Филщински, дизайнерът на костюмите Елена Зайцева и драматургът Татяна Верешчагина. Музикален директор и диригент на постановката беше Кент Нагано.
В главната роля публиката имаше удоволствието да чуе великолепното сопрано Хасмик Григорян, за която „Саломе“ от Щраус е знакова опера. Нейното изпълнение в спектакъла на Ромео Кастелучи на фестивала в Залцбург, ѝ донесе световна слава, а по-късно влезе в ролята на същата героиня и в постановка от Клаус Гут на сцената на Болшой театър. В постановката на Черняков на певицата ѝ партнират Джон Дашак (Ирод), Виолета Урмана (Иродиада), Кайл Кетелсен (Йоан) и др. А отзивите от този прочит на операта и от изпълнението на певицата бяха повече от суперлативни.
Само за една седмица се появиха множество възторжени рецензии за спектакъла, като специално бе поставен акцент върху изпълнителката на Саломе – сопраното Хасмиг Григорян. Нещо повече, „Файнешъл таймс“ написа, че „макар Григорян да затъмнява всички на сцената, актьорският състав е изключително силен“.
Хасмиг Григорян е родена във Вилнюс (Литва) в семейството на оперната певица Ирена Милкявичуте – професор в Литовската музикална академия и тенора Кехам Григорян. След като завършва националното училище по изкуства „Чюрльонис“, през 2006 г. тя получава диплом за магистър от Литовската академия за музика и театър. На два пъти става носител на водещата театрална награда в родината си „Златен кръст на сцената“: през 2005 г. за дебюта си като Виолета от „Травиата“ (Литовска опера) и през 2010 г. за ролята на мисис Ловет в мюзикъла „Суини Тод“ (Вилнюска градска опера).
Кариерата на талантливата певица стартира на сцената на Литва, после пее в Латвийската народна опера и Мариинския театър. Григорян става съосновател на Вилнюската градска опера. От 2011 г. тя започва да се изявява на различни оперни театри. За първи път на международната сцена се изявява в опери на Чайковски, изпълнявайки водещи роли: Настасия в „Чародейка“ в Театър ван дер Вин през 2014 г. и Татяна в „Евгени Онегин“ в Комише опера в Берлин през 2016 г.
През май 2016 г. талантливата артистка получава наградата за най-добър млад певец на Международните оперни награди в Лондон. Същата година през декември участва в Кралската шведска опера в премиерата на операта „Федора“ от Умберто Джордано, изпълнявайки главната роля. При дебюта си на фестивала в Залцбург през август 2017 г. тя изпълнява ролята на Мари във „Воцек“ на Албан Берг, получавайки одобрението на критиците. Определяна е като „превъзходен изпълнител с дълбоко разбиране на вокалния стил на Берг“. На следващата година – отново на фестивала в Залцбург, влиза в образа на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус, за която през 2019 г. е удостоена с Австрийската награда в областта на операта. Григорян участва на Международния фестивал в Единбург през август 2019 г. с продукцията на Комише опера „Евгений Онегин“ от Пьотр Чайковски.
През сезон 2018-2019 г. дебютира в Ла Скала в ролята на Мариета („Мъртвият град“ на Корнголд в постановката на Греъм Мик), както и във Франкфуртската опера като Йоланта. В сезон 2019-2020 г. изпълнява партията на Манон Леско както в операта на Франкфурт, така и в московския Болшой театър. Поверена ѝ е и ролята на Хризотемида в „Електра“ на Щраус (Залцбургски фестивал).
През сезон 2020–2021 тя изпълнява ролята на Русалка от едноименната опера на Дворжак в Театро Реал в Мадрид (реж. Кристоф Лой) и дебютира във Виенската държавна опера (Чо-Чо-сан в „Мадам Бътерфлай“). През лятото на 2021 г. дебютира и на фестивала в Байройт (в ролята на Сента в „Летящият холандец“, реж. Дмитрий Черняков). В операта „Йенуфа“ от Леош Яначек сопраното изпълнява главната роля в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон.
И един интересен факт: през 2018 г. поради заболяване на известната българска оперна звезда Соня Йончева в тържествения концерт по повод 100-годишнината от създаването на Оркестъра на Романска Швейцария в зала „Виктория“ в Женева тя е заменена в последния момент от младата Хасмик Григорян.
Сътрудничи си с диригентите Валери Гергиев, Джанандреа Нозеда, Василий Петренко, Франц Велзер-Мьост, Ив Абел, Владимир Юровски, Маркус Стенц, Михаил Татарников, Алън Гилбърт, Майкъл Тилсън Томас и други, както и с режисьори като Клаус Гут, Робърт Уилсън, Питър Конвични , Бари Коски, Василий Бархатов, Далия Ибелхауптайте, Алекс Оле.
В репертоара на Хасмиг Григорян влизат Федора („Федора“), Татяна („Евгений Онегин“), Настася („Чародейка“), Леонора („Трубадур“), Полина („Играчът“), Тамара („Демон“), Сента („Летящият холандец“), Юдит („Замъкът на херцог Синята брада“), Рахил („Еврейката“) и др. Тя е и официален посланик на благотворителната организация „Римантас Каукенас“.
В едно свое интервю красивата и гласовита изпълнителка споделя, че календарът ѝ е запълнен до края на 2025 г. „Никога няма да бъда драматична певица, защото гласът ми не е драматичен, а лирико-спинто сопран, което ми дава много възможности при избора на репертоар. Но ако хората искат да чуят истинско драмсопрано или много голям, широк глас, тогава никога няма да го намерят в моето изпълнение. Това не е моята природа и не е моята школа. Но това не означава, че не мога да пея драматични партии, като Анна Нетребко например. Просто всяка роля изисква индивидуален подход и в крайна сметка винаги е въпрос на вкус“, споделя тя. Твърди, че винаги е честна в подхода към своята работа и винаги прави всичко нужно, дори повече, от това, което може. Твърди, че най-трудното в нейната професия е „усвояването на истинската вокална школа“. За нея това е старата италианска школа, която на практика не е останала. „Но аз се стремя да я осмисля и съхраня. Останаха много малко хора, които реално я владеят. Точно това е школата, на която са ме учили и майка ми, и баща ми. Все още съм далеч от съвършенството, но се уча всеки ден. Посвещавам всяка свободна минута на учене – често ходя в Швеция при моя учител Карл-Магнус Фредриксон“, признава Хасмиг Григорян.
Подчертава, че в нейния речник думата „кариера“ отсъства. „Аз се променям всеки ден… Но искам винаги да оставам открит и чувствителен човек. Всичко останало идва само… Жалко, че никой не ни е казвал в детството, че хората не са машини за осъществяването на някакви задачи. И е напълно достатъчно за щастлив живот просто да бъдеш честен, добър човек. Бъдете мили, обичайте и умейте да се радвате на малките неща – всеки ден, всяка секунда. Усмихвайте се, а не стискайки зъби да вървите към целта си, да постигате успех. Казвам на децата си: животът е цел. Никога не съм се стремял към успех. Той сам дойде. Просто правя нещо, което обичам и се наслаждавам на всяка минута от това, което правя“, такава е житейската и професионална формула на Хасмик Григорян