„Въпрос на морал и на човешко състрадание е да станеш прав и с минута мълчание да почетеш паметта на милион и половина арменци, станали жертва на една варварска политика. Паметта на хора, които са загинали заради това, че са били християни. Дори и с това да нарушиш правилника или някакъв ред на парламента…“ С тези думи водещият възпоменанието по повод 24 април – деня, бележещ началото на Геноцида над арменците, Вартануш Топакбашян – председател на Координационния съвет на арменските организации в София и гл. редактор на електронното издание на в. „Ереван“, откри събитието. Пред събралите се тя обяви, че асоциация „Арменска общност-България“ ще поиска публично извинение от председателя на Народното събрание Росен Желязков за недопустимото му поведение в парламента, когато остана седнал, докато другите депутати в залата станаха за минута мълчание на самия 24 април.
Откривайки проявата, което се състоя пред каменния кръст (Хачкар) в градина „Ереван“ В. Топакбашян въведе присъстващите към темата с думите на филантропа, благодетеля и бизнесмена Рубен Варданян, който днес лежи в затвор в Баку и който преди девет години стана един от инициаторите на международното хуманитарно движение „Аврора“. „Идеята за този проект беше вдъхновена от разбирането, че трябва да преосмислим събитията отпреди 100 години, както и от личната история на моя дядо. Родителите му умират в резултат на геноцид, а самият той се озовава в сиропиталище в Източна Армения, което е подкрепено от американците. Като цяло много американци и европейци помагат на арменски деца, въпреки че не беше обичайно да се говори за това в съветско време. Сега е много важно не само да помним мъртвите, но и да говорим за онези, които направиха всичко, за да спасят нашите предци, рискувайки живота си. Мисля, че е важно за нас да се освободим от манталитета на жертви.
Да, геноцидът е ужасна трагедия, отнела живота на много хора. Въпреки това ние оцеляхме, оцеляхме като нация, постигнахме успехи в много страни и дадохме голям принос за развитието на световната култура и наука. И това е много важно положително послание. Въпреки че е важно да предадем на новото поколение идеята, че трябва да помним тези събития, основното сега е да покажем, че сме живи, силни сме и сме готови да благодарим на тези, които помогнаха на арменците, както и на техните потомци и по този начин да върнем в един или в друг формат това, което е направено за нас. Съхраняването на паметта за миналото е един от компонентите на проекта“, припомни тя думите на Варданян, изречени през 2015 г.
След прозвучалата във великолепното изпълнение на оперната певица Лилит Даниелян (Армения) прочувствена песен „Деле яман“ и произнесената от протойерей Кусан Хадавян молитва в памет на обявените за светци милион и половина арменски жертви, думата бе дадена на извънредния и пълномощен посланик на Армения у нас Негово превъзходителство Армен Едигарян. „Отново нашата рана продължава да бъде незараснала поради политиката на отричане от страна на Турция. Нещо повече, миналата година в края на септември Азербайджан извърши етническа чистка и принуди 100 000 арцахци да напуснат историческата си родина“, припомни той в словото си. И подчерта, че сега, понастоящем тандемът Турция-Азербайджан продължава да заплашва Армения, да проповядва своето желание за Зангезурски коридор, да посяга на Сюник, да иска промяна на арменската Конституция. „Моят призив към цялото арменство е с единни усилия да продължим да действаме и да се борим за безопасността на Армения, по пътя на укрепването на независимата държавност. Това е единственият път за достойното оцеляване на арменския народ и родина. Народите, които имат държавност не биват подлагани на геноцид. Помнете, трябва да съхраним държавността на Армения като светлината на очите си“, подчерта той, завършвайки обръщението си.
Следващият, на когото бе дадена думата, бе общинският съветник Карлос Контрера – председател на ВМРО, партия, която винаги е стояла близо до въжделенията на арменците и в миналото, и днес. Той говори за опитите, подети от определени кръгове и лобита, които се стремят да внушават, че може да има различен прочит на историческите събития в контекста на моментни конюнктурни, икономически, политически и други съображения. „Така стигаме до ситуации, когато очевидното се отрича… Започва игра на думи, подмяна на термини, а всичко това влече след себе си генералния опит за подмяна на историята… Поради това се налага ние да надигаме глас, защото е важно да не допускаме да се посяга върху истината…“, заяви той.
Да говори на събитието бе поканен и Иван Гранитски – журналист, публицист, поет, издател, обществен деец и не на последно място добър приятел на арменците, който през 2015 г. оказа огромно съдействие за събирането на подписи от 100 български интелектуалци в подкрепа на признаването на Геноцида над арменците от страна на Народното събрание. В обръщението си към присъстващите, отдавайки почит към паметта на арменските жертви, той припомни и за геноцида над тракийските българи, в резултат на който са изклани 60 000 души, а 300 000 са прокудени от родните си земи. Припомни също, че миналата година в парламента се случи същото, което стана и сега – депутати не пожелаха да станат на крака и да почетат тези трагични събития, свързани с българската история и народ. „Казвам всичко това, за да се поучим, защото днес говорим за историческата памет. Арменците по цял свят държат на нея, но ние – българите, не винаги правим това“, заяви той. И добави, че творците и учените с арменски корени в България се нареждат сред най-високия духовен елит на страната: „Те дават пример и на днешното българско общество, на българските политици как трябва да се уважава историческата памет. Защото народ, който не я пази и не я защитава, няма да има бъдеще. Затова трябва да се поклоним на тази изключителна упоритост за признаването на Геноцида над арменците по цял свят“.
Между отделните слова бяха вплетени изпълненията на оперната певица от Армения Лусине Аракелян, която ни потопи в музиката на Гомидас и неговия „Жерав“ („Гърунг“), на Микаел Арабян, който макар да е още малък, има омайващ и впечатляващ глас. Неговото забележително изпълнение на песента „Караван“ завладя и публиката, и пространството, накара ни да настръхнем и да изпитаме опиянение. Пред Хачкара застанаха и прекрасните възпитаници на детска градина „Титерник“ към Арменско благотворително дружество „ХОМ“, които бяха подготвили на арменски език изразителна, макар и кратка, програма.
Оля Ал-Ахмед – дъщеря на видната българска поетеса Ваня Петкова също присъства на отбелязването на Деня в памет на жертвите от Геноцида над арменците. Присъства и с топло слово, и с артистично изпълнение на едно стихотворение на майка си от цикъла, който тя посвещава на арменците – „Армения“. „В интервюто, което днес взех от моя приятел Хайгашод Агасян, той каза, че съдбите на арменския и българския народ много си приличат. Така е, Хайго джан, с една малка разлика – вие помните и ние заедно ще направим нужното това да се помни, а някои други хора се стараят да не помнят… В моето семейство паметта за арменците, приятелството е наследствено и ние продължаваме този път, поет от моята майка, която не беше арменка, но обичаше Армения“, каза тя. След което прозвуча това великолепното произведение, което започва покъртително: „Земя без народ и народ без земя“.
На финала, идвайки от различни посоки рецитаторите Мери Балян-Нурикян, Гоар Хнканосян, Дирухи Топакбашян и Ончо Алексанян поднесоха на публиката едни от най-вълнуващите стихове, написани отново от Ваня Петкова. За първи път прозвуча изцяло нейното стихотворение „Арменски очи“. Ние го познаваме добре от песента, която Хайгашод Агасян създаде преди много години по част от този текст. Той подбира само пет куплета, за да се роди наистина запомнящата се и вписаната завинаги в съзнанието ни музика. Но на този 24 април имахме възможността да чуем всичките прекрасни 12 куплета, в които поетесата е изплакала своята обич към арменците и болката им така, както я е почувствала.
Разбира се, като финал самият композитор Хайго Агасян изпя отново своята песен, за да се изпълнят очите ни с благодарност и признателност.
Сред официалните гости на събитието бе зам. кметът на арменската столица Ереван Сурен Крикорян и водената от него делегация, депутатът от „БСП за България“ Атанас Зафиров, който без да се съобразява с правилника на парламента накара депутатите да станат на крака, д-р Петър Москов и още други български политици и общественици.
Всички те поднесоха своите венци и цветя пред Каменния кръст. Венци се положиха от посолството на Армения у нас, от Координационния съвет на арменските организации в София, от ОАБС „Парекордзаган“-София, от Църковното настоятелство и др.
И тази година на 24 април, часове преди началото на основното възпоменание членовете на арменската дипломатическа мисия у нас, начело с посланик Едигарян и на Координационния съвет, посетига столичния арменски гробищен парк, където се издига поставеният през 40-те години на миналия век Паметник на жертивите. Те се поклониха пред него и поднесоха венци.
Вартануш Топакбашян
Снимки: Дирухи Топакбашян
