Арменско-американската певица Káryyn (Карин) се завърна с първата си нова песен след четиригодишно прекъсване. „Anthem for Those Who Know“ е копродуцирана от Рос Матю Бърчард, по-известен със сценичното име Хъдсън Мохоук и Марта Салони. Песента бе посрещната шумно и за нея има вече множество отзиви.
„Исках да ви дам тази песен сега, защото мисля, че отразява момента, казва певицата. Става дума за противопоставяне на всякакъв вид насилие в глобален мащаб. Това е моята лична протестна песен през последните няколко години”. И добавя: „Посланието на тази песен е за освобождение – лично и колективно. Надявам се, че това дава сила на всеки, който се нуждае от нея, да каже истината на властта и да пресече глупостите и илюзиите, за да каже: „Няма да позволя на страха да ме затвори или да ме накара да мълча“. Знам какво е да си сам и да се страхуваш да не те накажат, ако говориш. Знам също огромната свобода, която идва, когато признаеш стойността си и използваш гласа си за истината. Знайте поне, че не сте сами“.
Подобно на мнозина, които се идентифицират като етнически арменци, Káryyn е част от арменската диаспора. Геноцидът над арменците от 1915 г. принуждава оцелелите да напуснат историческата си родина, разположена предимно в източна Турция. Така те се пръскат по целия свят. Семейството на Карин се установява в Сирия, но когато тя се ражда, родителите й вече са се преместили в САЩ. Въпреки че е родена в Алабама, момичето прекарва голяма част от детството си в малък град в Индиана. Когато е на 10, фамилията се мести в Ел Ей. В дома си говори на арменски и прекарва ваканциите си при роднини в Алепо (Халеб). Обича да пее арменски песни със семейството си у дома
Карин намира ранно вдъхновение в емоционалната и дълбоко феминистка музика на артисти като Тори Амос и Ани ДиФранко. По-късно, в Mills College в Оукланд тя се докосва до експерименталната музика чрез учители-композитори като Полин Оливерос и Маги Пейн.
През март 2017 г. излиза дебютния албум на певицата - THE QUANTA SERIES, над който тя работи в продължение на седем години. Той включва редица вече издадени песни. След като се появява на пазара, започват да се публикуват изключително положителни отзиви от реномирани музикални и не само музикални издания. Някои пишат, че арменката създава музика, която звучи едновременно свръхестествено и древно. „Quanta е много неща. Това е сближаването на многото интереси на Káryyn – от квантовата физика до Ведите. Това е упражнение в сътрудничество, от работата с копродуцента Стив Налепа (Team Supreme, The Acid) до връзката й с Mute Records, които лицензират албума за издаване“, пише едно музикално списание. Наричат я „звуков архитект“, защото умее нечовешки майсторски да създава и комбинира звуци чрез инструменти и гласа си.
През 2017 г. певицата започва да издава музиката си чрез собствения си лейбъл Antevasin (от санскрит „този, който живее на границата“) и първата песен, която пуска – „Aleppo“, предизвиква голям шум. Макар и породена от буйно въображение, историята за „Алепо“ има заплетени лични корени. От малка Карин разбира, че нещастие преследва семейството й : „Дядо ми е бил в корема на моята прабаба, когато главата на съпруга й е доставена на вратата й. Те събраха интелектуалците и ги обезглавиха, след което ги върнаха на жените им“, разказва тя за случилото се с близките й по време на Геноцида над арменците. След това ужасяващо убийство прабабата на Káryyn напуска дома си в Турция, оцелява в коварния поход на смъртта към Алепо и възстановява живота си. „Понякога имам чувството, че певческият ми глас идва от тях", казва даровитата изпълнителка за своите предци. Тя стиска гърлото си: „Представете си, че това е отрязано. Когато пея, нямам чувството, че пея. Ако ме заведеш на караоке, ще кажеш: „Момиче, ти не можеш да пееш“. Мога да пея само песни, които идват от дадено място. Това място е както вродено, така и историческо – то е психическия контакт с моите предци. Чувствам, че може би силата на артистичността ми е много по-голяма от това, което разкривам в настоящия си живот“.
Káryyn е израснала между Щатите и Сирия с майка си и баща си, който свири впечатляващо на класическа китара, но иначе е лекар. Като тийнейджър три месеца в годината тя прекарва в Сирия, който е като котва за нея, втори дом. Нейните роднини там живеят в Алепо и близкия град Идлиб, където притежават хотел и ресторант, преди ИДИЛ да поеме властта през 2011 г. След като гражданската война в страната се разпространява, за момичето става твърде опасно да гостува там. Признава, че е мислела да се омъжи в Сирия, но сега това място изчезва завинаги за нея.
Музиката я влече от малка. В тийнейджърските си години пише хиперактивни, наративни народни песни; нейното пеене е вдъхновено от арабската музика и тя казва, че е свирила на китарата си „като мачете“. Това, което нарича „резервоар на увереност“, я тласка към предизвикателства и на 16 години напусна гимназията, прехвърля се в Милс Колидж. Клас, наречен „Жените в творческата музика“, ръководен от електронния композитор Полин Оливерос, я вдъхновява да изостави в един момент обучението по медицина. Започва да прави музика, като чупи електрически крушки, манипулира ленти и овладява различни семпли и програмни единици. Нейните анархични шоута – смесване на пънк, електроника и джаз стават хит, но за твърде тясна публика. Според някои музикални критици, част от причината, поради която тя отказва да оповести пълното си име, е може би възможността да се избегне откриването на музиката й от този период, когато е едва на 20 години.
Неспособна да спре да твори, тя експериментира насаме с различни електронни инструменти, инструменти за създаване на нестабилни ритми и изкривяване на ларинкса. През 2011 г. се оттегля в необитаемата къща на сестра си в Чери Вали, на три часа път от Ню Йорк и на половин час от най-близкия магазин. Тя влиза в херметично състояние, продължило около 18 месеца, поддържано от странни проекти, правейки музика за филми на приятели. След това среща един човек и няколко години те живеят заедно в Берлин. И там, в германската столица един приятел я кани да участва в експерименталната опера, наречена Of Light. В началото един от композиторите се отказа, оставяйки Káryyn да създаде музиката сама и това се оказва освобождаващо за нея. Премиерата на операта в столицата на Исландия Рейкявик преминава с изключителен успех.
Музиката на търсещата изпълнителка е минималистична, но със своите припокриващи се вокали, нежни въртящи се синтезатори и твърда електронна намеса, тя създава едно всеобгръщащо изживяване. Карин се спъва в установените правила на музиката и отвежда слушателя на място, което се чувства като различно измерение.
След като живее известно време в Берлин, Káryyn решава да подпише с Mute Records – независим електронен и експериментален поп лейбъл, базиран в Лондон. И там записва и издава първия си албум, който бързо печели заслужено внимание и похвали в Dazed, The Guardian и Vogue. „Парите идват и си отиват. Успехът е свързан с дълбокото самоодобрение във всичко, с което се захванете“, споделя тя.
Вдъхновена от квантовата физика, Карин изгражда песните си визуално. „Усещам текстурата на звуците и разстоянието им от нещата“, казва музикантът. В университета започва да посещава уроци по компютърно програмиране и това по-късно получава отражение в музиката, която прави. Когато решава да стане композитор, си казва: „Ще направя това по моя начин“. Да, има моменти на разколебаване, на несигурност. След 18-те месеца, които прекарва в изолация, Карин е представена на бъдещия си мениджър, който я запознава със Стив Налепа – математик от Йейл, станал продуцент в Лос Анджелис. И тя започва да експериментира с технологиите, като пише музика с двоичен код, вграден в мелодиите. „Исках да знам как мога да използвам 0 и 1, за да накарам слушателя да почувства нещо?“, твърди младата жена. Нейният процес на композиране става компютърно фокусиран; импровизира вокалите си, пускайки ги през софтуер, за да ги изкриви. „Моята емоция започна да се превръща в компютър“, обяснява Карин.
След като пише музиката за исландската опера Of The Light, Káryyn издава Quanta 11 и прави турне из Европа. По това време отива и в Армения: „Имаше симфоничен оркестър зад мен и пеех на арменски пред президента. Беше в подкрепа на филма „Три ябълки паднаха от небето“, който е базиран върху един невероятен роман. Сестра ми продуцира адаптацията, а аз работя върху музиката“.