Или още няколко тъжни истини
Каспар Адамян
Нито един материал не може да предаде атмосферата на всеобщо объркване, която последва при заявлението на Информационния щаб на Република Арцах от 18 ноември 2020 г. В него се посочваше, че селата Нор Марака, Нор Айкестан, Нор Сейсулан, Нор Гармираван, Нор Хайгачур, Нор Ховдашен и Нор Чъраперт в Мардагердски район преминават под контрола на азербайджанците. След 44-дневната агресия на азербайджанско-турския тандем против страната в тези села живееха около 2000 жители. На тях им бяха дадени само два дена, за да се изнесат от домовете – до 20 ноември 2020 г.
В тези дни, за да се стигне от Мардагерд до границата с Армения шофьорите на камиони искаха по минимум 150 000 драма (около 380 долара). Сумата зависеше от количеството на превозваното имущество. Ако то беше повечко, тогава водачите искаха по 200 000 или повече драма. Държавната помощ за вътрешно разселените лица просто я нямаше. Днес знаем за тези събития от разказите на жителите на бившите арменски села в Мардагерт и от доброволци от Армения, които поеха на плещите си това, което полицията и другите сили за сигурност трябваше да направят.
Когато се разбра, че жителите на Керваджар подпалват една по една къщите си, там, според достигналата до нас информация, е пристигнала малка група хора във военна униформа, за да заснеме фактите за палежа. Пламъците лумват по различно време, докато и последното арменско семейство не напуска дома си. Когато руските миротворци пристигат в църковния комплекс Дадиванк, който руският президент Путин, обеща да вземе под личен контрол, те не намират нито едно легло в съседните граждански съоръжения, за да го използват. Цялото имущество на болници, училища и детски градини е опожарено, около храмовия комплекс има само пепел, а миротворците са принудени да нощуват в самия храм, където се хранят и живеят през следващите дни.
В сградата на опожарената Керваджарска библиотека доброволците откриват голям брой книги. Има голям трезор, който е заключен при пристигането на доброволците от Армения. С техните усилия и тези на ръководството на местното подразделение на Националната служба за сигурност вратата на хранилището е разбита, съдържанието е доставено в Ереван с туристически автобуси и прехвърлено в Матенадаран. В онези дни Акоп Микоян – жител на Ванацор, заедно с доброволката Хрипсиме Мъгърдичян и с подкрепата на свои приятели, събраха за една нощ около един милион драма за нуждите на вътрешно разселените лица. Тези средства отиваха основно за заплащане на транспорта, с който пряко беше длъжна да се занимава държавата.
По-късно Микоян разказа за безрезултатните си усилия да стигне до държавните органи. Според него дори в условията на периодично възникващи задръствания по пътищата не е било възможно да се свърже с полицията. На телефонните му опити никой не реагирал, не отговарял. А в това време доброволците се трудили ден и нощ…
Доброволците свидетелстват, че домът на културата в Керваджар и други държавни обекти са били напълно разграбени, мародерите отнесли компютрите и мебелите, налице били само разхвърляните по пода книги на арменски автори. В сградата на прокуратурата по пода и масите имало разхвърляни томове с наказателни дела, навсякъде се въргаляли документи за собственост, в пощенските станции останали струпани купища писма и други материали.
Докато едни спасявали имуществото си и търсели убежище в Арцах и Армения, други имали заниманието да секат горите и да пренасят дървесина. В онези дни цените на домашния добитък рязко паднаха. Ако преди за теленце се плащаше до 500 000 драма, то в онези мрачни дни жителите на Кехаргуник купуваха животните от арцахските преселници за по 100 000 драма.
В тези дни доброволците от Армения се опитваха да осигурят с жилища арцахци, звъняха на свои познати, отвеждаха самотните старци на надеждни места. Доброволецът Карник Симонян от Аповян разказва, че хората били в изключително потиснато състояние. Мнозина от принудително преселените търсели убежище навътре в Арцах, в относително по безопасните райони, цялата им надежда била върху роднини и близки, без да се надяват на каквато и подкрепа от властите. Всички знаели, че в Ереван и Степанакерт не са се погрижили дори за войниците, които след подписването на споразумението за капитулация на 9 ноември са се оказали обкръжени в предадените на Азербайджан територии. Онези от тях, които са имали късмета да попаднат на руските миротворци, се върнаха по домовете си. Останалите или загинаха, или попаднаха в плен.
В тези дни държавните структури бяха напълно парализирани, навсякъде цареше хаос, хората бяха изоставени на произвола на съдбата. Извеждането на населението от Бертцор, Сус и Ахавно това лято ставаше доста по-организирано. Около 20 ноември 2020 г. в редакцията периодично постъпваха сведения, че жителите на предадените на Азербайджан райони се намират в изключително тежко положение. Много от тях не знаеха накъде да поемат, как да изнесат имуществото и добитъка си. Повечето от тях не разполагаха с пари, за да си наемат камион или кола, за да могат поне с минимален багаж да напуснат завинаги родния си дом…
А полицията дори не се опитваше да въведе някакъв ред по пътищата…
Напомняйки за тези черни страници от най-новата ни история, ние като правило се стремим към това, читателят да си представи ситуацията в развитие. Само така може да се вникне в същността на процесите и да се разбере спецификата на това, което ставаше и още продължава да се случва със страната и народа след смяната на властта в Армения през 2018 г. В този случай сметнахме за необходимо да прекараме свързваща нишка между събитията от ноември 2020 г. до ноември 2021 г.
Ако през ноември 2020 г. от домовете си се лишиха жители на Арцах, то през ноември 2021 г. без дом остана кметът на община Шурнух в Сюникска област Агоп Аршакян. Той, както и други жители на общината, бяха изгонени от домовете си от азербайджанските окупатори, нахлули в суверенна арменска територия на 12 май 2021 г. През нощта на 11 ноември 2021 г. по участъка Горис-Капан азербайджанците поставиха свои гранични и митнически постове. По-късно стана известно, че още на 18 декември 2020 г. министърът на отбраната Вахаршаг Харутюнян е подписал документ, в който се казва, че „арменската страна изтегля своите въоръжени части от Зангелан и Кубатлу“. Става дума за арменските райони Санасар и Говсаган. Изтеглянето на арменските части от тези райони не е предвидено в тристранното изявление от 9 ноември 2020 г. На 16 ноември 2021 г. на територията на Армения се проведе позиционна война. След това на 20 ноември се появи информация за съсредоточаване на вражески сили на арменско-азербайджанската граница, издадена е била заповед за готовност № 1 на военните части в Сюник и Кехаргуник...
Днес политолози и военни експерти твърдят, че мащабната агресия на 13 септември на границата с Джермук е пряка последица от изселването на арменското население от Пертцор, Ахавно и Сус. Тези дни властите твърдят, че след септемврийската агресия жителите се завръщат в Джермук, казват, че хотелите са започнали да се съживяват, транспортните и търговски съоръжения функционират. По наша информация обаче бившият чудесен курорт се е превърнал в погранично селище с много малко хора. Жителите постепенно се преместват от Джермук, Сотк и други общини към по-безопасни места, но властите предпочитат да премълчат за това след окупацията на 12 май 2021 г. и агресията от 13 септември.
А ноември 2022 г. ще бъде запомнен с постоянното обстрелване на арменските позиции от азербайджанска страна и заплахите на Алиев за прибягване до нова мащабна агресия.