„Американската мечта” – колко хора я бленуват и вярват, че тя ще я постигнат. Но истината е, че „мечтата” отива при онези, които са упорити, не се отказват и я преследват с труд и упорство. Силва Чакмакджян е от тези хора, които наистина са я постигнали. Дамата вярва в това, че стават чудеса и нейният живот е пример, че човек може да постигне много, дори повече от очакваното и желаното. Историята на собственичката на компанията „Silvis costumes”, която отдавна се е превърнала в неизменна част от американската киноиндустрия, напълно прилича на холивудски сюжет – минавайки през изпитания и трудности, тя стига до впечатляващ успех, продължаващ и до днес.
Компанията на Чакмакчян наистина е „звездна”. За нея работят около стотина арменки, които обличат холивудски актьори, известни поп-музиканти, дори политическия елит. Услугите на бизнесдамата се търсят щом дойде време за връчването на „Оскар”-ите, без тях не минават бродуейските и ласвегаските шоута, както и церемониите по откриването или закриването на олимпийските игри, провеждани в Щатите (през 1984 г. в Лос Анджелес и 2002 г. в Солт Лейк сити). Постиженията на фирмата й наистина са грандиозни, но само Силва – младото момиче-емигрантка знае как го е постигнала и през какво е трябвало да премине.
Нейни звездни клиенти са били Селин 
Дион, Доли Партън, Дайана Рос, Лайза Минели, Майкъл Джексън, Мадона, Кевин Костнър, Силвестър Сталон, за когото шие дори сватбения му костюм. И присъства на женитбата му като гост. Арменката си сътрудничи с Метро Голдуин майер, Парамаунт студио, Уорнър Брадърс… В нейни костюми се обличат сенатори, конгресмени, дори президенти. Компанията й шие и за фирмата „Адидас”. Изработените от нея дрехи се открояват с блясък и стил, затова са търсени от световноизвестни актьори и музиканти. Идеите на дизайнерите на „Костюмите на Силви” са дръзки, но и изискани. Всичко се прави ръчно – шиенето, бродерията, украсяването с камъни – най-вече скъпи кристали „Сваровски”, както и цирконий. А повечето от жените, работещи при нея, са арменки, емигрирали предимно през 90-те години в Америка от Армения.
Самата Силва Чакмакчян е родена в Бейрут. Родителите й репатрират в Армения през 1947 г., а на следващата година баща й е изпратен в Сибир. С майка си живее в град Шахумян. През 1965 г. семейството успява да се върне в Ливан, където са повечето роднини, но две години по-късно решават да емигрират в САЩ. Така от 1967 г. се установяват там, но животът им никак не е лесен на новото място. След като учи две години в колеж, момичето е принудено да го напусне, за да си търси работа. За родителите й е трудно да се грижат за четирите си деца. И макар Силва да мечтае да стане педиатър, започва работа в банка. Паралелно с това през уикендите започва да усвоява професията на агент по недвижими имоти. И така в продължение на пет години. Арменката не съжалява за това време, защото успява да закупи къща по съвет на една от колежките си в банката, която дори й внася първата вноска. Силва с благодарност си спомня за добрината на Бети и по-късно в нейна чест дава това име на дъщеря си. Жестът на тази почти непозната за нея жена тя смята за едно от чудесата, помогнали й да стъпи на крака.
Вторият път „късметът чука на вратата й”, когато тя е в отпуск, за да гледа малкия си син. И името на този „късмет” е Азадухи Пилибосян – емигрантка, която заживява като квартирант в купения от Чакмакджян дом. Жената се оказва великолепен майстор в ръкоделието, но й е трудно да се реализира, защото не знае добре английски. „Когато видях работите й, бях възхитена и реших, че каквото и да ми струва, ще й помогна”, разказва Силва. Един ден двете отиват в киностудио, където вървят снимките на филма „Синята лагуна”. Чакмакджян помага като преводач и Азадухи е приета на работа. После арменката получава поръчка за костюмите на едно шоу в Лас Вегас и Силва отново отива заради нея в студиото, остава впечатлена от средата и атмосферата. „Разбрах, че повече няма да се върна в банката”, ще признае след време тя. Заема се с организирането на работата по шиене на дрехи и след време бива назначена за мениджър по костюмите на театъра в щата Калифорния. „Окончателно се убедих, че това е моето призвание и реших да започна собствен бизнес. И понеже нямах подходящо помещение, превърнах гаража в ателие, където работеха десет жени. В този процес помагаше и майка ми, която в Ереван бе началник на шивачен цех, така че беше наясно с всички процеси”, разказва Силва.
След година гаражът вече
се оказва недостатъчен и Чакмакджян успява да наеме помещение на един от холивудските булеварди. Годината е 1978-а. А вече през 80-ата тя става притежател на собствен магазин на същия булевард. Днес нейните магазини са цяла верига. „Нашите жени са изключително изкусни в ръкоделието и тук много ги ценят. Мога да кажа, че 90% от ангажираните от холивудските студия майсторки са арменки”, твърди Силва. Азадухи работи с нея шест години, но после се налага да напусне, за да гледа внуците си, но връзката между двете арменки не прекъсва. Междувременно бизнесът се разраства „като снежна топка”, както твърди самата собственичка на компанията. Най-добрите дизайнери започват да търсят услугите й. Сред тях се нареждат Боби Маки, Рей Ахаян, Пит Менефи… Впрочем, Силва Чакмакчян работи над костюмите за филми като „Чикаго”,„Мемоарите на една гейша”. И за още много други холивудски продукции, разбира се.
Днес в бизнеса й помага синът й Майкъл, както и дъщеря й, която получава дизайнерско образование в един от най-добрите университети в сферата. Признава, че навремето тя не успява да се изучи, но е щастлива, че е успяла да даде добро образование на децата си.
Цените на нещата, които прави фирмата на Силва, започват от 10 000 долара. Но зад тези скъпоструващи изделия стои много неуморен труд. Компанията работи в изключително напрегнат режим. Бизнесдамата става в шест сутринта, за да е отрано на работното си място. Ако има спешни поръчки, няма делник, няма празник, няма почивен ден. И Силва вярва, че в това се крие формулата на успеха. „Нямаш право да подвеждаш хората. Ако се случи веднъж или втори път, то твоята продукция няма да е нужна, дори и да е безплатна. Репутацията е нещо много важно. И съм убедена, че ако човек се труди съвестно, успехът така или иначе ще го застигне”, твърди Чакмакджян.
Силва се радва особено, когато трябва да облича арменци. Впрочем това е едно от големите й желания. Споделя, колко се е зарадвала, когато преди години й се обаждат от едно киностудио, за да кажат, че изпращат двама арменци-актьори. Оказва се, че това са артистичното семейство Шаке Тухманян и Жан-Пиер Нишанян (Жан-Пьер Ншанян).
Макар да живее от години в Америка и да се радва на завиден успех, арменските й корени не спират да я теглят към Армения. Тя има свое жилище в Ереван, което навестява няколко пъти в годината. Обича да подарява от костюмите си на арменски артисти, на арменски театри и в Лос Анжелис, и в Ереван. Продължава да поддържа връзка с приятелките си от детството и дори уговаря брат си да започне бизнес в Армения. Нейното верую е: „Трябва да се обичат хората, човек трябва да умее да помага и да дава. Тогава и Господ ще се погрижи за теб!”. И споделя сърдечно: „Можех ли да си помисля, че животът ми ще се промени така рязко? Че ще настъпи ден, когато няма да си броя парите в супермаркета? Днес мога да си позволя да не работя, но интересът към това, което правя, ме кара да ставам сутрин. И вярвам, че щом аз успях да постигна всичко това, то всеки би могъл да го направи”.