Дебютната книга на арменската художничка и илюстраторка Сона Абгарян, написана в жанра на бойното градско фентъзи, предизвика жив интерес сред четящата аудитория в Армения, особено по-младата
„Поредната гражданска война завърши с победата на Герберите. Разгромена и обездвижена, Ева се събужда в къщата на Баба-чародейка. Човекът-чадър ѝ връща паметта. Ева е готова за нова война, тя иска да възстанови справедливостта в града на всяка цена. Но Ева и нейните приятели са изправени пред невероятни трудности, поредица от изпитания и приключения. Целият град – от квартала на бедните до този на проститутките, е готов да се озове в нова военна месомелачка в името на свободата“. Този кратък анонс очертава сюжета на романа „Ева“ – едно арменско фентъзи, което само за няколко месеца покори сърцата на младите читатели и бе удостоено с наградата „Ръкопис на годината“.
Авторката Сона Абгарян споделя, че идеята да напише книга в подобен експериментален жанр се появява в годините, когато работи в центъра за креативни технологии ТУМО. „Стана ми интересно да разбера защо младите хора се интересуват от комиксите и анимето? И защо ние нямаме свои местни фентъзи герои? Да, някога, много отдавна е имало герои в приказките, но след това тази традиция изчезва. Затова ми се прииска да създам нови истории, нови образи“, разказва тя.
Тъй като е художник, Сона не е само автор на текста, но и на илюстрациите в книгата. Затова образите в „Ева“ са такива, каквито ги е замислила самата тя и текстът заедно с илюстрациите се допълват взаимно, прераствайки в цялостна история. „Процесът на създаване на текстовите и визуалните образи при мен бе неразривен. Не се смятам за писател и нямам никакви амбиции в света на литературата. На първо място съм художник, така че за мен „Ева“ е творчески проект, където се сливат визуалното и текстът. Просто сега рисувам с думи“, пояснява Абгарян.
Впрочем в литературния свят вече има един автор с фамилия Абгарян, който се радва на широка популярност и чийто книги са преведени на много езици, очаквани и четени с интерес. Сона Абгарян е по-малката сестра на Нарине Абгарян и тя признава, че за нея мнението ѝ е било особено ценно. „Нарине бе една от първите, които прочетоха книгата. Мислех си, че ще ѝ допаднат някои откъси, но останах приятно изненадана, когато каза, че ѝ се е харесала цялата ми работа“, разказва тя.
Впрочем Сона допълва, че няма намерение с тази книга да спре с творческите си експерименти и догодина през пролетта планира да издаде втората част на „Ева“. А илюстрираните от нея образи от книгата скоро ще се превърнат в герои на истински арменски комикс: „Наистина се надявам, че втората част на книгата ще бъде готова до пролетта. Освен това бих искала да създам на основата на тази творба комикси, да поставя акцент именно върху визуално-художествената част“.
Литературоведът Лилит Меликсетян, която е автор на руския превод на „Ева“, е на мнение, че романът е не просто със съвременно звучене, но е и доста необичайно фентъзи, чието действие се развива в позната на читателите арменска реалност. „От една страна това е много арменско фентъзи, което за този жанр, меко казано, е несвойствено. Но от друга, както и във всяко друго фентъзи, се засягат световни, общочовешки теми, защото справедливостта, доброто, злото са понятия, които са важни за всички. Фантазията ни помага да поддържаме координатна система, да преминем от объркване към много ясни морални насоки. И в този смисъл разбирам защо книгата е написана след войната (има се предвид втората Арцахска война, бел. ред.).
Това е много емоционална книга, в нея има много болка. И, разбира се, това е разказ за една силна жена, която въпреки това обича и е обичана. Разказ за силните хора, които се оказват в много трудни обстоятелства, но не са сломени и не са деформирани от тях, които намират сили да се борят и да побеждават“, смята литературният критик.
Що се отнася до новаторския подход на автора, Лилит Меликсетян е на мнение, че това е съвършено друг поглед към литературното творчество: „Това не е писателски текст, а текст на художник, аниматор, кинематографист“.
„Ева“ разказва за момиче, което умее да обича, да се бори, да дружи. В тази история се сливат познатата реалност и измислицата, алтернативната действителност с гротесковото зло, истински доброто и персонажи с удивителни суперсили. Това е история, в която все пак доброто побеждава злото. И в това няма защо да се търси нещо изненадващо, защото както отбелязва Сона Абгарян, „ние твърде много недооценяваме фантазния потенциал на нашата страна“.