Серж Танкян е човек с много таланти: дългогодишен вокал на световноизвестната американска рок групата System of a Down, солов изпълнител, композитор, режисьор и художник. А от няколко месеца към всичко това може да се добави и писател. В средата на май на книжния пазар се появи неговата мемоарна книга „Долу системата“.
Даровитият и известен арменец, който често изненадва с чудатостите си и винаги е директен в позицията си, разказва своята история на имигрант, пише за пробуждането си като активист и за духовното пътуване от тъмнината към светлината. Или както пишат медиите по повод новоиздадената книга, Серж е имал шанса да живее необикновен живот, благодарение на комбинацията от късмет, обстоятелства, борба, талант и духовно пробуждане.
В мемоарите си Танкян е пределно открит, откровен. Пише за родителите си арменци от Бейрут, където е роден, как расте, слушайки бомбите, падащи пред дома му в детството му по време на гражданската война в страната, преди да се премести в Лос Анджелис на седемгодишна възраст. Като млад мъж се потапя в общността на „малката Армения“, научавайки все повече и повече за бруталния геноцид, пред който са били изправени предците му, докато помага на родителите си да се адаптират към ограниченията и противоречията на американската мечта. Говори и за това как решава да се откаже от обещаващо бъдеще в бизнеса и правото, за да прави музика, как обикаля пет континента като вокалист на изключително популярна рок група… Пише как избягва стъклените бутилки, хвърлени по време на отменено шоу от ядосани фенове на Slayer, за това как се обединява с Том Морело, за да прокара каузи за социална справедливост и как спори със служители на полицията в Лос Анджелис за най-добрия начин да се успокояват бунтуващите се фенове.
В своето забележителното и невероятно пътуване, което Танкян поднася на читателя, той буквално изследва на какво са го научили музиката, изкуството, активизма и какво е разбрал за самия себе си. И най-вече разказва за пътя на System of a Down, за успехите и раздялата.
Мултиплатинената група се състоеше от четирима мъже от арменски произход, израснали в Ел Ей, които буквално направиха революция в рока и привлякоха милиони фенове. Въпреки че са изминали почти 20 години от последния албум на „Систем оф а даун“, който излезе през 2005 г., влиянието им в рока остава неоспоримо. Така че те завинаги ще останат легенда и ще имат своите верни почитатели.
Ще направим малко отклонение, за да отбележим, че макар музикантите да се разделиха преди време, тази година те пак ще се съберат, за да оглавят концерт в Golden Gate Park в Сан Франциско, участие в който ще вземат още специалните гости от Deftones, Mars Volta, Viagra Boys и Vows на 17 август. Това ще бъде единственото изпълнение на арменските изпълнители за 2024 г. Билетите за събитието, твърдят организаторите му, са продадени буквално за 90 минути. „Не съм просто благодарен, а съм поразен колко много хората обичат групата и музиката“, каза фронтменът Серж Танкян пред SPIN миналата есен за групата си, която е свирила на живо по-малко от 20 пъти от 2017 г. насам. „Никога не мога да преодолея този факт, независимо че не сме на турнета или не издаваме записи. Ето защо мисля, че дори да направим само едно шоу и да му се насладим, това наистина е нещо специално за всички нас, което никога няма да си отиде”.
В „Down With the System” авторът, който може да бъде определен като дългогодишен шампион на арменските каузи, говори и за есето, което е написал, наречено “Understanding Oil” и което той публикува на уебсайта на групата в дните след 11 септември 2001 г. Тогава той нарече 9/11 „реакция на съществуващите несправедливости по света, като цяло невидими за повечето американци“. След като Америка се разтресе от атаките, есето предизвика значителни противоречия.
Особено интересно, най-вече за феновете на „Систем оф а даун“, е частта, в която Танкян съвсем открито пише за причините за разформироването на популярната и обичана група. Разказва за дългогодишните си разногласия с един от музикантите – Дарън Малакян, който е и негов зет. Но не сочи с пръст никого, не обвинява, просто признава, че причината за раздялата е той самият. Така читателят научава много неща „от кухнята“ на групата. Серж признава, че е бил уморен от многобройните турнета по света, имал е и болки в гърба, които са му пречели на работата, налице са били и творчески разногласия с Дарън. Така че през 2017 г. той самият предлага да се оттегли и да бъде намерен друг вокалист. Ударът за всички е тежък, донякъде неочакван, но в мемоарите си разказвачът пише с много любов и топло отношение към дългогодишните си колеги, с които успя да изгради зашеметяваща кариера.
Преди „Долу системата“ да види бял свят, в интервю за „Таймс“, той отговаря на въпроса защо е решил да се заеме с мемоарите си: „Обади ми се литературен агент в Лондон, който ме попита дали бих се интересувал от мемоари. Първият ми отговор беше, не – наистина. Исках да напиша книга за пресечната точка на справедливостта и духовността, книга по философия и в крайна сметка разбрахме, че и двете могат да бъдат направени в една и съща форма. Така се превърна в нещо като мемоари“.
В същия материал го питат и за Армения, дали е оптимист по отношение на бъдещето ѝ. „Аз съм вечен оптимист, защото трябва да бъда въз основа на моята култура. Имахме толкова трагична история, че без оптимизъм не бихме станали от леглото. Причината да съм оптимист е, че Армения има много силна, развиваща се икономика в момента – всъщност една от най-силните в цяла Европа по отношение на растежа на БВП. Кадифената революция от 2018 г., мирната революция, наистина обърна страната към по-прозрачно и отговорно управление. Промени много неща и бавно се отърва от всички постсъветски корупционни политики. Проблемът беше през 2020 г., когато Азербайджан, заедно с помощта на Турция, нападна Планински Карабах и Армения. Това доведе основно до изтичане на мозъци и смъртта на 5000 мъже – цяло поколение млади мъже".
Не на последно място, в това свое интервю Танкян отговаря на въпроса дали има някакви притеснения за това как колегите му от групата могат да интерпретират част от това, което споделя в книгата си за "Систем оф а даун". „Разбира се, разбира се. Бях много честен, защото съм такъв. Аз съм активист и без да съм честен, няма активизъм. Но в същото време имам състрадание и любов към момчетата. Имам уважение към момчетата. Един от тях е моят зет! Ние сме едно семейство. Заедно сме от 30 години. Причината, поради която дори исках да напиша за нас, беше, че някои от нещата вече са публични, но всъщност не се възприемат правилно. Исках да разкажа за случилото се, за да можем да преминем отвъд това“.
Естествено в своите мемоари Серж пише и за една от най-важните каузи в своя живот и този на групата: признаването на Геноцида над арменците. Това е тема, която като червена линия преминава през цялата му кариера и тази на „Систем оф а даун“.