Маргара е село в Армения, разположено недалеч от границата с Турция. Мястото е като забравено от Бога, макар да се намира на около час с кола от столицата в Ереван. След като се слезе от добре поддържания път между нея и Ечмиадзин, се преминава през няколко селца, за да се стигне до населеното място. И тук вече нещата започват да изглеждат по-различно, макар да се провеждат ремонтни дейности по трасето. Местните хора твърдят, че за лошата пътна настилка проблемът е в тежкотоварните камиони, които карат ежедневно пясък от близката кариера.
На това място се намира КПП-то и мостът, който води към Турция. Вече текат някакви ремонтни дейности по него. Именно оттук преди седмица преминаха и тировете с хуманитарната помощ за пострадалите от земетресението в съседната страна. Това стана повод мястото да се оживи, да има някакво събитие. Такова не се е случвало от 1993 г., след като турската страна едностранно закри своята граница и прекъсна сухопътната си връзка с Армения. Причината – карабахският конфликт и проявената солидарност на Анкара с братския азербайджански народ.
Както си спомнят старите хора, границата почти винаги е била „под ключ“. В съветско време дори влизането в самото село е било разрешено само с пропуски. А на мястото на сегашния тесен мост, по който може да мине само една кола, е имало „голям мост с арки“. Местните са го наричали „Николаевски".
Мостът е бил използван за преговори с граничарите, когато са били предавани заловени нарушители на граничната полоса. От времето на арменската независимост, границата е отваряна само когато Сирия изпраща в гладуваща Армения значителна хуманитарна помощ под формата на зърно. После се намесва Франция и за кратко време с нейното посредничество граничната врата остава отворена. Има още един епизод, когато тя бива открита – случва се през втората половина на 90-те години, когато по изключение арменските делегати, участващи в заседанието на Парламентарната асамблея за черноморско сътрудничество, минават през моста на Маргара.
Сега местните с интерес наблюдават събитията и очакват какво ще се случи. Нали постоянно се говори за стопляне на отношенията между Армения и Турция, за тяхното възстановяване, за възможността лица от трети страни да могат да пресичат границата, след като бъде отворена. Някои от селяните са настроени радикално и дори не искат да чуят, че предстои откриването й. „Дори да бъда убеден, че ще забогатея, не искам да виждам турци тук. Последните 30 години показаха на какво са способни те и то не само през нашия век. Още нашите деди, преживели 1915 г., ни предупреждаваха“, споделя пред посетилия селото журналистически екип един от мъжете, събрани на моста. „Отварят вратата за нашите врагове“, казват част от онези, които подкрепят неговата гледна точка.
Но има и такива, които не са така категорични, дори се надяват, че откриването на границата ще донесе някаква активност, ще позволи на хората да работят и нещо друго, за да заживеят по-нормално. Мнозина от жителите му сега се оплакват, че заниманията със селскостопанската работа са неизгодни, а друго какво да се прави няма.
Част от селяните споделят, че работа в Маргара няма, а хората имат дългове. Надяват се само на земята и каквото тя ще им даде, но и това зависи „от небето“. 30-40% от мъжете всеки ден пътуват 60 км, за да стигнат до Ереван, където са ангажирани основно в строителството. А някои дори отиват на гурбет в Русия.
За селяните проблемите сякаш тепърва предстоят и те не са сигурни какво бъдеще би ги очаквало с отварянето на границата. Свикнали повече с неудачите, отколкото с позитивните възможности, повечето от тях са скептични, не виждат и някакви слънчеви перспективи за местните фермери. Казват, че жителите на селото нямат пари, за да правят бизнес, максимума е да продават цигари. „Ако се разкрие добра възможност за търговия, ще надойдат богатите или пък ще си оформят нещата на името на някои от местните", коментират не. Питат се и какво ще се случи, ако завалят през границата турските стоки. Убедени са, че родината им няма да издържи на конкуренцията и ще започне поредна криза не само със селскостопанската продукция, но и с леката промишленост, и ред други стоки. Мнозина от местните смятат, че ако се стигне до вдигането на граничната бариера, Армения трябва да наложи някакви ясни ограничения, за да не пострада родното производство.
Някои говорят за нуждата от помирение, други, дори и от младите, не приемат това виждане. Единственото, в което селяните от Маргара са единодушни, е, че ако се стигне до откриване на границата, тях никой няма да ги пита какво мислят.