Ако можехте да се върнете към най-болезнените моменти от живота си и да ги промените? Този мъчителен въпрос е в основата на „Седмица в Берлин“ – дебютният исторически научнофантастичен роман на Анджелина Дер Аракелян-Денингтън.
Историята проследява Бадриг Сердзовян – мъж, който бяга от преследване, губи семейството си, търси спасение в Европа и е принуден да се ориентира в един безвъзвратно променен свят. Когато Бадриг открива, че може да се „роди“ отново и да промени моменти от миналото си, границите между паметта и реалността се размиват. Той трябва да се изправи не само пред травмата, която е преживял, но и пред моралните сложности на промяната на самата история.
В основата на романа е необикновената история на прадядото на Дер Аракелян-Денингтън, който на косъм избягва екзекуцията по време на Геноцида над арменците чрез чудотворна намеса в последния момент. Ето какво разказва самата писателка:
„Идеята за „Седмица в Берлин“ ми хрумна, когато започнах да размишлявам за оцеляването на прадядо ми по време на Геноцида над арменците през 1915 г. – история, толкова невероятна, че винаги е била едновременно чудо и бреме на съдбата. Според семейната история, той бил строен с други мъже, за да бъде екзекутиран от османските войски, когато внезапно пристигнала карета. Офицер извикал няколко имена от списък, но само прадядо ми чул своето. Той пристъпил напред сам и бил издърпан в каретата. Мигове по-късно, когато каретата потеглила, той чул стрелба зад себе си. Един по един останалите мъже били убити. Този звук – куршумите, слагащи край на живота на онези, които стояли до него, останал с него до края на живота му.
По-късно той открил, че тази чудотворна намеса не е била случайна. Един от най-високопоставените военни глави на Османската империя е издал заповед да бъде спасен. Защо? Защото прадядо ми някога е свършил отлична работа по ремонта на офицерската карета и неговите умения и старание са оставили такова впечатление, че в крайна сметка са му спасили живота.
Често размишлявам върху този момент, върху това колко близо е бил до смъртта и как цялото ми съществуване се основава на едно-единствено решение, на един-единствен шанс и на един-единствен глас, който само той е чул.
Ако не беше пристъпил напред, аз нямаше да съм тук. Това осъзнаване е оформило не само чувството ми за идентичност, но и разбирането ми за съдбата. То ме научи, че историята не е абстрактна, а интимна, формираща част от това, което сме.
Тази лична връзка с оцеляването стана вдъхновение за моя роман, който пита: Каква роля играе съдбата в хода на живота ни? До каква степен това, което сме, е оформено от избор и до каква степен от сили извън нашия контрол? Можем ли да огънем времето или то да огъне нас? И в моменти, когато историята заплашва да ни заличи, какво в крайна сметка определя нашата идентичност?“.
Този истински сблъсък със смъртта – запазен на касета на турски език и преведен десетилетия по-късно, кара авторката да се замисли дълбоко върху собствената си съдба и наследството от травми, носени през поколенията. Чрез историята тя изследва как оцеляването оформя идентичността, как паметта съхранява и трансформира миналото и въпросите, които историческата трагедия оставя след себе си: защо някои оцеляват, как травмата отеква във времето и как съдбата и изборът оформят живота ни. „Това е история за устойчивостта и паметта. Тя изследва какво наистина означава да живееш, когато миналото никога не е далеч назад“, казва Дер Аракелян-Денингтън.
Читателите биват въвлечени в разказ, където оцеляването е само началото, а споменът се превръща едновременно в лична равносметка и акт на неподчинение срещу опитите на историята да заличи животи и истории. „В основата си, „Седмица в Берлин“ изследва теми за времето, паметта, идентичността и травмата, която живее през времето. Времето в романа не е линейно – то се сгъва, чупи и повтаря, подобно на самата памет. Миналото никога не е изцяло в миналото; то прекъсва настоящето и изисква да бъде признато.
Паметта функционира едновременно като бреме и като мост, особено за оцелелите (и техните потомци), чиито спомени са въплътени и оформят тяхната идентичност по начини, които са едновременно видими и невидими. Тогава идентичността се превръща във въпрос: Кои сме ние, ако част от нашата история е била заглушена, и какво означава да принадлежим към род, белязан както от оцеляване, така и от загуба?
И травмата – може би най-тежката тема – се движи през времето като неумолим поток. И все пак, редом с нея, има любов, устойчивост и възможност за изцеление. Романът ми не се отдръпва от болката, но също така настоява за надеждата“. Така авторката описва своя роман.
Вече сравнявана със „Съпругата на пътешественика във времето“ и „Облачният атлас“ заради емоционалната и историческа дълбочина, книгата „Седмица в Берлин“ вече е достъпна в Amazon като електронна книга.
Анджелина Дер Аракелян-Денингтън е награждавана сценаристка, поетеса, журналистка и дебютираща писателка. Тя се позовава на своето наследство и семейна история, за да създава разкази, които са емоционално резониращи, интелектуално завладяващи и вплетени в историята. А сценарият ѝ за „Седмица в Берлин“ получи наградата за най-добър научнофантастичен сценарий на Международния филмов фестивал в Кан.
Родена в разнородно семейство, нейното литературно творчество постоянно се връща към универсалните теми за загубата, паметта, междупоколенческата травма, принадлежността и любовта, изследвайки начините, по които тези фундаментални човешки преживявания оформят идентичността, взаимоотношенията и трайното търсене на връзка и разбирателство. Тя е публикувала две стихосбирки, отразяващи тези теми – „ Когато лунната светлина пада: Сърдечни бележки от любопитен пътешественик на ума“ и „Поглед към вечността“. В момента работи върху следващата си книга.