За виновен в „публични призиви за превземане на властта“ бе признат от съда в Ереван духовният водач на арменската епархия в Ширак архиепископ Микаел Аджапахян. Решението бе прочетено на 24 септември от съдия Меликсетян. Бе съобщено, че мярката за неотклонение по отношение на духовника остана също без промяна – остава в ареста с ограничения за посещение. Той бе признат за виновен по ал. 2 на член 422 от Наказателно-процесуалния кодекс, който съдържа обвинения още в нарушаване на териториалната цялост на държавата, отказ от суверенитет, което е равносилно на сваляне на конституционния строй.

Срокът на наказанието, което ще определи за „престъпленията му“ съдия Армине Меликсетян ще бъде обявен на изслушвания, които ще се състоят на 29 септември. Духовникът и неговите защитници твърдят, че по отношение на изправения на подсъдимата скамейка се води политическо преследване от страна на властите с цел да се притеснява духовенството. В края на съдебното заседание съдията заяви: „Да бъде признат Аджапахян за виновен по член за „Публични призиви за превземане на властта с използването на медии или информационно-комуникационни технологии и да бъде обявена осъдителна присъда“. Съгласно НПК на Армения архиепископ Аджапахян го очакват до пет години затвор съгласно отправените му обвинения.

По време на заключителната си реч на съдебното заседание „подсъдимият“ се обърна към съдията с поредица от въпроси: „Аз мога да бъда обсъждан на всички заседания, но не мога да обсъждам вас? Що за неравностойни условия са тези? Вие ме смятате за престъпник – нямам ли право да отговоря по същия начин? Защо? Вие имате чукче, а аз имам само словото, правото да говоря... Вие ме представяте като престъпник – нима аз нямам право да кажа, че престъпникът сте вие?“.

В отговор съдия Меликсетян направи забележка, призовавайки владиката да съблюдава уважението към съда и да не използва оскърбителни изрази. Това не го спря и той продължи, подчертавайки, че загиналите братя и синове на арменския народ не биха му простили, ако той не се беше оказал на скамейката на подсъдимите. „Моите братя, загинали през 1992-94 г. не биха ми позволили друго. Нашите синове, загинали през 2020 г. също не биха ми позволили да бъда на друго място. Аз трябва да бъда именно там, където се намирам сега“, заяви архиепископ Аджапахян.

Сърпазан Микаел добави, че не би искал да се намира на мястото на адвокатите, които сякаш разговарят със стена, нито на мястото на благодетелите, които страдат от тази несправедливост, още по-малко на мястото на обвинителите. „Боже опази, не бих искал да бъда на мястото на съдията. Най-доброто място, на което бих могъл да бъда, това е скамейката на подсъдимите. За мен това е чест“, заключи архиепископът. Той продължи, че не моли за прошка, не моли за проява на снизхождение, дори отчитайки възрастта му, болестите му и т.н. „Не съм направил грешка, всичко, което съм казал, е вярно“, подчерта предстоятелят на Ширакската епархия.
През цялото време, докато той говори, присъстващите в залата „го прекъсваха“ с бурните си аплодисменти. Особено в момента, когато декларира, че да бъде обвиняем при тази власт, за него е чест, гордост, утеха, дори радост и щастие. „Дълбоко в себе си знаете, че съм невинен, знаете го много добре“, каза архиепископ Микаел Аджапахян на съдията.