Реализирането на програмата, начертана изключително прецизно, систематизирано и обмислено от младотурското правителство, по прочистването на Османската империя от арменското население, както е известно, започва от Истанбул. Градът по онова време е център на арменската култура, така че стартът на Геноцида е даден с едновременното арестуване на повече от 600 представители на арменската интелигенция и духовенство. От домовете и от работните им места са изловени писатели, учени, учители, издатели, чиновници, спортисти. Все хора, който са част от елита на империята. Не са пощадени дори политиците и депутатите в турския Меджлис.
Следва народът – обикновените граждани и селяни, дори децата и възрастните хора. Пощада няма за никого. Пощада няма и за арменската култура. От началото на ХХ век, по цялото му протежение се унищожават паметниците на арменската архитектура. Жертва стават манастирите със скрипториите си. Назад във вековете арменските монаси, които в далечните времена са най-грамотната част от народа, превеждат множество произведения на антични и средновековни автори. Голяма част от гръцките оригинали на съчиненията от античността са изгубени, а преводите на арменски на творби на Аристотел и Платон се смятат за едни от най-добрите и близки до написаното от авторите. Повечето от тях се съхраняват в арменските манастири, които не са просто духовни обители, но и образователни огнища.
Само че в годините на Геноцида принадлежащите на арменците сгради, произведения на изкуството и манускрипти, биват конфискувани и унищожавани. И то не по-малко системно и организирано. Според публикувания през 1914 г. от Йерусалимската патриаршия на Арменската апостолическа църква регистър, по онова време в Османската империя има над 2549 храма. Към 1923 г. от тях остават едва 913, а през 1974 г. ЮНЕСКО констатира, че от 464 духовни обители не е останала и следа, 252 се намира в руини, и само 197 църкви могат да се реставрират. През 2011 г. в Турция функционират едва 34 арменски църкви.
Не са пощадени и арменските топоними – борбата срещу тях започва в източните части на Турция още от 1880 г., когато името на областта Армения е забранено и заменено с Анадола или Кюрдистан. Промяната на географските имена продължава през целия ХХ век. Лингвистът Севан Нисаян, автор на основния етимологичен речник на съвременния турски език, преброява до 3600 променени арменски имена на места. През 2005 г. с указ на турското министерство на околната среда и горите бяха променени латинските имена на няколко животински вида, например сърната Capreolus capreolus armenius стана Capreolus capreolus capreolus. През 1934 г. в Турция е издаден закон за фамилните имена, според който се забранява регистрацията на документи с окончания -ян и редица други окончания; те трябва да бъдат заменени с окончания -оглу.
Унищожаването на духовните ценности на арменците из земите на Турция продължава и до днес. Из опустелите квартали на Трапезунд, Муш, Ван, Смирна, Себастия се извършва огромен по мащабите си културен геноцид. Извършва се чудовищен опит за изтриване на меморативните следи на цял един народ, като се започне от топонимите и се завърши с всичко останало арменско. Унищожават се храмове, манастири, скриптории, ръкописи, които имат значение за човешката цивилизация. И нека това не звучи преувеличено.
А онези арменски църкви, които не са унищожени в годините на Геноцида, започват да се използват като джамии, или складове, или оборища, или сметища, дори за учебни цели за турската артилерия. Буквално са разстрелвани. А целта е една – да се изтрие завинаги паметта. И този „чудесен“ урок се усвоява много щателно от Азербайджан, който попива опита на по-голямата си сестра и започва да го прилага от появата си на световната карта през 1918 г. та до днес. Може да се каже, че става най-добрия ученик на своя стар учител.
Някои изследователи нареждат този културен геноцид, извършен в онези времена до унищожението, на което конквистадорите на Кортес подлагат културата на ацтеките. Изкуствоведът Йозеф Стрижиговски – представител на Виенската школа, в своя труд „Архитектурата на арменците и Европа“, издаден през 1918 г., след експедиция по земите на историческа Армения, извежда началото на готиката от арменската архитектура. И чисто хронологично някои готически елементи, като островръхата арка, за първи път са проследени именно в арменската храмова архитектура. На историческата територия на Армения, бившата гранична, най-източната провинция на Римската и след това на Византийската империя, винаги е преминавала цивилизационна граница на християнския, европейски свят.
Снимки: livejournal.com