От 25 октомври по екраните във Франция и други места пое пътя си един автобиографичен филм, който успя да вдигне позитивен шум около себе си. „Господин Азнавур“ е трогателен разказ за живота и творческия път на голямата звезда на френския шансон Шарл Азнавур, който от момче, родено в бедно емигрантско семейство се превръща в световна легенда. Лентата проследява живота му от детството, през избора му да стигне до голямата сцена и цената, която плаща, за да постигне голямата си мечта.
На 17 ноември се състоя премиерата на филма в Ереван, на която присъства изпълнителят на главната роля - френско-алжирският актьор Тахар Рахим. В състава на делегацията, която пристигна в Армения, бяха още дъщерята на певеца Катя Азнавур, съпругът ѝ Жан Рашид Калуш, който е един от продуцентите на лентата, режисьорът Мехди Идир, продуцентите Ерик и Никола Алтмайер и други официални гости. Те бяха посрещнати от най-малкия син на Азнавур Никола и съпругата му.
А официалната прожекция на „Г-н Азнавур“ у нас ще бъде на 23 ноември в зала 1 на НДК, благодарение на „Киномания“.
Биографичният филм е режисиран от певците, превърнали се в режисьори, Мехди Идир и Гран Кор Малад и е продуциран от Kallouche Cinema на Жан-Рашид Калуш и Mandarin & Compagnie. Снимките започнаха през 2023 г. и задачата беше работата по продукцията да приключи тази година, когато светът отбеляза 100-годишнината от рождението на френския шансонер. Зетят на Азнавур Жан-Рашид Калуш казва пред „Вариете“, че е получил одобрението на шансонера за този проект, преди да почине. „Той беше впечатлен от „Пациенти“ и когато му казах, че искам да направя филм за живота му един ден, той веднага каза „да“, разкрива съпругът на Катя Азнавур, подчертавайки, че идеята за заснемането на филма е на самия певец.
В образа на Азнавур се преобразява младият и талантлив актьор Тахар Рахим, който имахме удоволствието да гледаме вече и в друг филм на арменска тематика. Той бе изборът на режисьора Фатих Акин за „Раната“ – лента, създадена през 2015 г. по повод 100-годишнината от Геноцида над арменците.
Френският актьор от алжирски произход Taхар Рахим е роден в Белфор, в Североизточна Франция. Учи в спортния университет в Страсбург, после решава да следва информационни технологии в Марсилския университет в продължение на година, докато най-накрая се насочва към киното и завършва киноизкуство в университета в Монпелие. Актьорската си кариера започва с нискобюджетни филми, докато стигне до „Пророкът“ и „Мавританецът“, които го издигат на върха. „Пророкът“ получи голямата награда на фестивала в Кан и бе номиниран за „Оскар” и Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм. За него Рахим бе удостоен с два Сезара и Европейска филмова награда за най-добър актьор.
Успешният артист не е първият избор на режисьорите на „Мосю Азнавур“, но в крайна сметка те се спират на Тахир и не грешат. Всички коментари за филма подчертават майсторското изпълнение на актьора, който успява да улови всяко от израженията на лицето и чертите на характера на човека, наречен „френския Франк Синатра“. И че си заслужава творбата да бъде видяна най-вече заради неговата удивителна и впечатляваща игра.
Екипът на филма е постигнал забележителна прилика с Азнавур, благодарение на монументалната работа около микропротезирането и грима, което изисква четири часа работа всяка сутрин до дрезгавия му глас. Рахим пее почти всички песни във филма и точността на изпълнението му е поразителна. За да се усъвършенства той взема осем часа уроци по пеене на седмица в течение на цели шест месеца. „Не мислех, че е възможно да изглеждам толкова много като Шарл“, доверява актьорът в интервю пред „Паризиен“. Освен върху физическата трансформация, той работи интензивно над жестовете и гласа на Азнавур, за да се въплъти максимално в ролята. И усилията му се отплащат, тъй като в края на репетициите той напредва изключително много. „Презаписахме песни, които вече бях записал“, твърди той. И добавя: „Катя (дъщеря на Шарл и съпруга на Жан-Рашид Калуш, бел. ред.) ми каза, че когато ме погледне, тя вижда баща си, което ме окрили и от този момент вървя в правилната посока Преди това бях пълен със съмнения, защото Шарл и аз не си приличаме...“.
Медиите сочат, че „Рахим приема предизвикателството да си присвои толкова митичен герой като Шарл Азнавур, без изобщо да изпада в имитация или карикатура“. Те отбелязват, че неговото изпълнение е изключително фино, нюансирано, улавя деликатните жестове и отличителния начин на говорене на певеца с точност, която граничи със съвършенството.
„Рахим успява да направи осезаема вътрешната крехкост на Азнавур, като същевременно въплъщава тихата му сила и решителност да преследва мечтата си, често за сметка на най-близките си. Всеки поглед, всеки жест изглеждат пропити с вътрешна дълбочина и това многоизмерно представяне придава на филма неоспоримо емоционално богатство. Зрителите, запознати с предишните роли на Рахим, ще открият тук неговата уникална способност да въплъщава герои с голяма психологическа сложност, като същевременно им вдъхва обезоръжаваща чувствителност“, четем в една от статиите, посветени на „Господин Азнавур“.
В друг материал се подчертава: „Филмът не просто рисува Азнавур във великолепна светлина. Той също така остро изследва личните жертви, които са белязали кариерата му. Филмът бързо установява, че Чарлз никога не е по-сам, отколкото когато е на върха на славата си. Сестра му остава единственият му довереник, докато децата и съпругите му са на заден план, пожертвани на олтара на кариерата му. Този портрет на мъж, изолиран въпреки успеха си, е особено трогателен в най-болезнените моменти, като например, когато избира да се качи на сцената в „Олимпия“ вечерта, в деня на погребението на сина си. Този силен избор на разказ илюстрира неспособността на Азнавур да съвмести личния си живот с всепоглъщащата си амбиция, тема, която ще резонира дълбоко у зрителите, чувствителни към сложната човешка драма“.