Изминаха почти две седмици от деня, в който научихме печалната новина за кончината на нашия духовен пастир протойерей Кусан Хадавян и станахме съпричастни на раздялата с него. Сякаш все още не можем да осъзнаем какво точно се случи – беше неочаквано и ударът бе голям. Почувствахме се осиротели…, макар като зрели хора да осъзнаваме, че никой не е вечен и щом се е появил на този свят, един ден ще го напусне. И все пак... Затова е и толкова трудно да се пише за този край.
С нашия обичан дер Кусан се простихме в храма „Света Богородица“, където той служи като свещенослужител 34 години. Но неговото присъствие в него е от много по-отдавна и няма да звучи преувеличено, ако кажем, че то бе през целия му съзнателен живот. Защото той не просто бе „поп“, а духовник, който бе роден, призван да поеме по пътя на служенето. Както сам споделяше, от дете е чувствал потребност да общува с Бог и дори в скромния си дом си е направил олтар, вместо да си играе като другите деца с разни играчки. Такава бе негова нагласа, така бе устроен и затова го обичахме – вярвахме, че наистина е отдаден на Спасителя и на служенето в Негово име.
Раздялата с духовния пастир на София бе изпълнена с почит и достойнство. Храмът бе изпълнен с вярващи, а на олтара Заупокойната Света литургия се отслужи от архиерейския наместник на Арменската епархия в България епископ Датев Агопян – архиерей на епархията на Арменската апостолическа църква в Румъния, съпроводен от всички свещенослужители у нас в лицето на дер Храч (Пловдив), дер Таниел (Пловдив) и дер Дирайр (Русе) и от още трима арменски свещеници от Румъния, които го придружаваха. Печал и тържественост, сълзи и признателност се съчетаха в едно, казвайки последно „сбогом“ на отец Кусан.
От името на Върховния духовен съвет на Първопрестолния Свети Ечмиадзин, начело с Върховния патриарх и католикос на всички арменци Карекин II, бе изпратено съболезнователно послание, което прочете духовният пастир на Пловдив дер Таниел Караджян. „Десетилетия наред протойерей Кусан Хадавян с искрена вяра отдаде всичко по силите си за укрепването на нашата апостолическа църква и с неуморна проповедническа дейност възвестяваше Божието слово на нашия христолюбив народ. Така той спечели обичта и уважението на своята общност… Със своя служебен път и със своята всеотдайност към църквата и народа отец Кусан стана пример за своя син, което също пое по неговия път като духовен пастир“, се казваше в него.
В последвалото трогателно прощално слово епископ Датев отбеляза, че за него преди всичко протойерей Кусан е бил пример за добър духовник, „който се беше посветил на Бог и на църквата“. Припомни, че от млада възраст прекрачва прага на храма и преминава през всички духовни чинове – от дякон до авак кахана, оставайки трайна следа в църковния ни живот. „Свещенослужителите като дер Кусан не само служат на храма, а посвещават живота си на него. За мен той бе пример, символ за скромност и смирение… Следваше евангелските принципи, винаги загрижен за събратята си, за служещите в църквата. Дер Кусан бе и много кротък човек, винаги отговаряше спокойно, с кротост, с любов и омиротвореност. Говореше и много красиво, с уважение към всички. И това ми напомняше за някогашните, за старите западноарменски духовници. Ние сякаш вече сме забравили тези красиви, стари слова. Но тъй като отецът имаше поетична душа, имаше творчески талант, пишеше стихотворения, затова и в живота му имаше лиричен дух“, каза архиерейският ни наместник.
Сърпазан Датев, посочвайки факта, че нашият духовен пастир не е завършил духовна семинария, подчерта, че той говореше на прекрасен арменски език и изписваше арменските букви с красив ръкопис: „Аз съм чел негови стихотворения. Не всеки може да пише стихове. Трябва да бъде човек грамотен, образован, за да стигне до това ниво. А той го умееше, защото бе получил от Бог тази дарба. И не на последно място дер Кусан бе музикант. Той имаше части от литургията, които сам е написал, сам е създал. И това ме учудваше, изненадваше, да има подобен подход, без да има духовно образование“.
Сърпазан Датев се обърна с топли думи на утеха към съпругата на отец Кусан – г-жа Мари и към сина му дер Дирайр. Благодари и на членовете на Църковното настоятелство за грижата и вниманието им към духовния пастир, изрази съболезнования към служещите в България свещеници за загубата на техния духовен брат и на цялата арменската общност в София, на вярващите, за голямата им загуба. Накрая се обърна и към самия дер Кусан с думите да бъде спокоен, тъй като вратите на храма, в който служи над 34 години, ще бъдат винаги отворени. „За дер Кусан можем да говорим дълго. Днес искам да ви кажа – не забравяйте своя свещеник. Мнозина смятат, че духовникът само отслужва литургии, извършва сватби, кръщенета, погребения. Но не, не е така. Той 24 часа в денонощието е на поста си. Затова го помнете“, бе посланието на епископа към всички нас.
С няколко думи, отправени към баща му и към събралите се в църквата се обърна и дер Дирайр – духовен пастир на арменците в Русе и негов баща. Той сподели чувствата си, казвайки, че не трябва да тъжим в този ден, тъй като човек се отправя към Създателя, когато е живял праведно и с вяра в Спасителя.
Трябва да отбележим, че съболезнователно послание от Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет връчи на председателя на Църковното настоятелство Оханес Паникян лично Никола Петков – изпълняващ длъжността директор на дирекцията. Той присъства на опелото, за да отдаде дължимото внимание към дългогодишната служба на отец Кусан.
Преди да завърши църковната служба, към вярващите, дошли да изразят последна почит към протойерей Кусан, от името на Църковното настоятелство на храм „Сурп Аствадзадзин“ в София и всички арменски организации в столицата се обърна Вартануш Топакбашян – председател на Координационния съвет на столичните арменски формирования. Тя изтъкна, че всички дължим думи на благодарност към нашия пастир – за грижата му, за неговата отдаденост, за топлотата му и за всичко, което ни е дал през дългите десетилетия на служене. Подчерта, че като част от нашата общност, всички ние сме го чувствали като близък, че той е бил с нас и щастливи и печални дни, намирайки винаги подходящите слова, за да ни утеши или да извика усмивка. Не пропусна да подчертае и неговите дарби и „слабости“: „Той беше лирична душа. Обичаше поезията, обичаше да рецитира арменска поезия и помнеше наизуст десетки стихотворения, обичаше да пише музика, макар да не познаваше нотописа. Така той ни завеща своите стихотворения, които искаше да преиздаде, заедно с няколко нови творби. Вярвам, че ще реализираме тази негова мечта“.
В дан на почит към тези творчески влечения В. Топакбашян завърши словото си на признателност с едно стихотворение на обичания от дер Кусан западноарменски поет Матеос Зарифян. А докато се изнесяха тленните му останки, в храма зазвуча една от написаните от него красиви мелодии в изпълнение на дългогодишния пианист Ани Тошкова, която от десетилетия акомпанира на църковния хор. Така ние изпратихме нашия отец – с много обич и с всичко онова, което осмисляше земния му път.
Спи спокойно вечния си сън, дер Кусан! Ще те помним!
Вартануш Топакбашян