С изключителна тържественост и пищност протече церемонията по канонизацията на архиепископ Игнатий Малоян и шестима други блажени, която се проведе на 19 октомври на площад „Свети Петър“ във Ватикана, под ръководството на папа Лъв XIV. Тя се състоя в Световния ден, посветен на мисионерите. Ватиканският площад беше изпълнен с хиляди вярващи католици и с официални лица, поканени за събитието.
Решението за канонизирането на арменския католически архиепископ, който е бил мъченически убит по време на Геноцида над арменците, е било одобрено от папа Франциск няколко седмици преди смъртта му, а датата на церемонията е била определена на конференция на кардиналите, свикана от папа Лъв XIV, която се е състояла на 13 юни тази година.
Наред с арменския мъченик бяха канонизирани още шестима блажени: мирянинът Петер То Рот от Папуа Нова Гвинея, убит през 1945 г. със смъртоносна инжекция, защото е продължил религиозната си служба въпреки японската забрана; Винченца Мария Полони – основателка на монашеската конгрегация на Сестрите на Милосърдието от Верона; Мария дел Монде Кармело Рендилес Мартине – основателка на конгрегацията на Слугините на Исус от Каракас; Мария Тронкати – член на ордена на Дъщерите на Мария, Помощница на християните; венецуелският „лекар на бедните“ Хосе Грегорио Ернандес Сизнерос, който е лекувал бедните безплатно, член на Третия орден на францисканците, който в центъра на професията си поставя най-нуждаещите се, наред с други неща, с лични средства е закупувал лекарства за нуждаещите се и умира в автомобилна катастрофа, именно докато е носил лекарствата на беден човек; Бартоло Лонко – основател на светилището на Пресвета Богородица от Розария в Помпей.
Блаженият Игнатий Малоян е роден на 19 април 1869 г. в днешния Мардин, Турция. На 14-годишна възраст става монах в манастира Бзомар в Ливан и е ръкоположен през 1896 г. с името Игнатий. В Александрия той се отличава с проповедите си, произнасяни както на арабски, така и на турски език. След това е назначен за патриархален наместник на Кайро, но се завръща в Александрия на следващата година поради проблеми със зрението. Назначен е за патриархален наместник на Мардин през 1911 г.
По време на Геноцида над арменците той е арестуван заедно с десетки християни и е изправен пред съд. Когато на Игнатий Малоян му е казано, че животът му може да бъде пощаден, ако приеме исляма, той заявява: „Ние никога не сме били неверни на държавата…, но ако изисквате от нас невярност към нашата религия, това никога няма да се случи“. След това той е измъчван и екзекутиран.
Животът на бъдещите светци е представен на папата по време на Консисторията от кардинал Марчело Семераро, префект на Ведомството за светците.
На церемонията Негово Светейшество папа Лъв XIV поздрави присъстващите лидери, включително министър-председателя на Република Армения Никол Пашинян, поканен официално да присъства на канонизацията, президента на Италианската република Серджо Матарела и други високопоставени лица.
По време на тържественото събитие беше прочетена и молитва на арменски език в чест на архиепископ Игнатий Малоян. Негово Светейшество произнесе реч и благослови всички присъстващи. Пред множеството той подчерта, че канонизираните не са герои, нито защитници на някакъв идеал, а истински мъже и жени“. „Тези верни приятели на Христос са мъченици за вярата си, като епископ Игнатий Малоян и богослова Петър То Рот; те са евангелизатори и мисионери, като сестра Мария Тронкати; те са харизматични основателки, като сестра Винченца Мария Полони и сестра Кармен Рендилес Мартинес; със сърца, пламтящи от преданост, те са благодетели на човечеството, като Бартоло Лонго, като Хосе Грегорио Ернандес Сиснерос. Нека тяхното застъпничество да ни помага в изпитанията и техният пример да ни вдъхновява в общото призвание към святост. Докато сме на път към тази цел, нека се молим неуморно, непоколебими в това, което сме научили и в което твърдо вярваме (2 Тим. 3,14). Вярата на земята по този начин поддържа надеждата за небето“, отбеляза той.
Заслужава да споменем какво каза още в речта си римския папа. В нея акцентът беше поставен изцяло върху смисъла, значението и силата на вярата. „В сравнение с великите материални, културни, научни и художествени блага, вярата държи първенство, не защото те са за пренебрегване, а защото без вяра те губят смисъл. Връзката с Бога е от най-голямо значение, защото Той е създал всички неща от нищото, още от самото начало и спасява от нищото всичко, което свършва във времето. Земя без вяра би била населена с деца, живеещи без Отец, тоест със създания без спасение“, отбеляза понтификът.
„Ето защо Иисус, Божият Син, станал човек, си задава въпроси за вярата: ако тя изчезне от света, какво ще се случи? Небето и земята ще останат както преди, но надеждата вече няма да я има в сърцата ни; свободата на всички ще да бъде победена от смъртта; желанието ни за живот ще потъне в нищото“, посочи главата на Римокатолическата църква. „Както дишането поддържа живота на тялото, така и молитвата поддържа живота на душата: вярата всъщност се изразява в молитвата, а истинската молитва живее от вяра“, подчерта той.
И продължи: „Господ ни пита дали вярваме, че Бог е справедлив съдия на всички. Синът ни пита дали вярваме, че Отец винаги желае нашето добро и спасението на всеки човек. В тази връзка, две изкушения изпитват вярата ни: първото черпи сила от сблъсъка със злото, карайки ни да вярваме, че Бог не чува плача на потиснатите и няма милост към невинните страдания. Второто изкушение е очакването Бог да действа така, както ние желаем: тогава молитвата отстъпва място на заповед към Бога, да Го научим как да бъде справедлив и ефикасен.
От двете изкушения ни избавя Иисус, идеалният свидетел на синовното доверие. Той е невинният, който, особено по време на Страстите, се моли така: „Отче, да бъде Твоята воля“ (Лк. 22, 42). Това са същите думи, които Учителят ни дава в молитвата „Отче наш“. Каквото и да става, Иисус като Син се поверява на Отца; затова ние, като братя и сестри в името на Иисус, нека кажем: „Наистина е справедливо и праведно, наше задължение и наше спасение, винаги и навсякъде да Ти благодарим, Господи, свети Отче, всемогъщи и вечни Боже, чрез Христос, нашия Господ“ (Римски мисал, Евхаристийна молитва II, Предговор).
Своята реч папата завърши с думите: „Молитвата на Църквата ни напомня, че Бог въздава справедливост на всички, давайки живота си за всички. Така, когато викаме към Господа: „Къде си?“, ние превръщаме това призоваване в молитва и след това осъзнаваме, че Бог е там, където невинните страдат. Кръстът Христов разкрива Божията справедливост. А Божията справедливост е прошката: Той вижда злото и го изкупва, поемайки го върху Себе Си. Когато сме разпнати от болка и насилие, от омраза и война, Христос вече е там, на кръста за нас и с нас. Няма плач, който Бог да не утеши; няма сълза, която да е далеч от сърцето Му. Господ ни слуша, прегръща ни такива, каквито сме, за да ни преобрази в това, което е Той. Които отхвърлят Божието милосърдие, обаче, остават неспособни за милосърдие към ближния. Който не приема мира като дар, няма да знае как да дарява мир“.
След церемонията на площад „Св. Петър“ арменският премиер Никол Пашинян присъства на обяд в чест на канонизацията на архиепископ Игнатий Малоян. Той беше даден от името на Негово Светейшество и Блаженство отец Рафаел Петрос XXI, Католикос-патриарх на Киликийския дом на Католическата арменска църква. Ливанският президент Джоузеф Аун също присъства на трапезата.
От Първопрестолния Свети Ечмиадзин съобщиха, че покана за участие в събитието е изпратена и на Негово Светейшество Карекин Втори – върховен патриарх и католикос на всички арменци. Извинявайки се на папа Лъв XIV за невъзможността да присъства, от канцеларията на духовната резиденция съобщиха, че Майчиния престол ще бъде представляван от архиепископ Хажак Парсамян. Духовникът също присъства на обяда, организиран от отец Рафаел Петрос XXI.