Проф. д.т.н. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии (ИИКТ) при БАН бе удостоен с наградата „Изобретател на 2023 година“ за четири изобретения в областта на защитата от бедствия и аварии, от които две са за критична инфраструктура („Кинематична система за ранно предупреждение за земетресение към обекти от критична инфраструктура“ и „Система за ранно предупреждение по поречието на язовирна стена“), съобщават от Съюза на учените в България.
Професор Мардиросян получи престижното отличие на церемония в залата на Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) в София при връчването на наградите от конкурсите „Изобретател на годината – 2023“ и „Млад селекционер на годината – 2023“.
Приложението на първото изобретение на проф. Мардиросян е при антисеизмична защита на обекти от критична инфраструктура като атомни електроцентрали, язовирни стени и други и от въздействието на разрушителни сеизмични вълни. Базира се на разлика в скоростите между надлъжната и напречната сеизмични вълни. Надлъжната, която се движи с по-голяма скорост, но има по-малко разрушително действие, задейства системата, което дава възможност да се реагира до пристигането на напречната вълна, движеща се с по-малка скорост, но имаща разрушително действие, обясняват от Съюза на учените.
Второто изобретение се отнася до система за ранно предупреждение по поречието под язовирна стена, чрез която се подава предупредителен сигнал към населението, съответните служби и структури, попадащи в заливната зона при висока водна вълна вследствие аварийно отваряне или разрушаване на преливника, или на основни изпускатели, при повреди в язовирната стена, предизвикани от терористични или военни действия и други причини. То може да се прилага при защита на населението и инфраструктурите в поречието под язовирната стена от разрушителното действие на водната вълна в описаните случаи.
Проф. д.т.н. инж. д-р по физика Гаро Мардиросян завършва задочно Техническия университет в София със специалност електроинженер по слаби токове. Работи в Геофизичния институт на БАН от 1965 до 1979 г. като техник, майстор-специалист по научна апаратура, инженер, научен сътрудник и завеждащ Централната сеизмологична обсерватория. През 1980 г. във връзка с изпълнението на Националната космическа програма „България-1300“ преминава в Института за космически изследвания (сега Институт за космически изследвания и технологии, ИКИТ) при БАН. Основните му научни интереси са в областта на изучаване на природните бедствия и екологичните катастрофи с наземни (контактни) и аерокосмически (дистанционни) методи и апаратни средства.
Видният учен е автор и съавтор на над 160 научни публикации, около 80 научни доклада, 12 книги, над 70 патента за изобретения и полезни модели, както и на стотици научнопопулярни материали в печатни и електронни издания. Участва в реализацията на почти всички значими национални и международни космически проекти с българско участие. Защитава два доктората по геофизика (1985, 2000) и по технически науки (2005). Обучава студенти, докторанти и специализанти в три университета. През 1991 г. е удостоен с професорско звание и е приет за действителен член на PWPA – Ню Йорк „за научната, приложната, изобретателската и популяризаторската си дейност и за заслуги към процеса на демократизацията“.
Носител е на званията „Почетен изобретател“ и „Будител 2016“. Вписан e в Златната книга на българските изобретатели и откриватели, в Енциклопедията „2000 най-изтъкнати учени на ХХ в.“ – издание на IBC, Кеймбридж, както и в други енциклопедии. Удостояван е с десетки грамоти, дипломи и медали от наши и международни форуми и институции.
Бил е председател на Технико-експертния съвет на ИКИТ – БАН, на Общото събрание на учените, член е на Общото събрание на БАН и научен секретар и секретар на Научния съвет на Института. Понастоящем е председател на Научния семинар „Дистанционни изследвания на Земята“, главен редактор на списание „Aerospace Research in Bulgaria“ и на списание „Иновативно“, член е на редакционни колегии на няколко научни списания. Член е и на Съюза на учените в България.
Проф. Гаро Мардиросян е добре познат и на нашата арменска общност. Въпреки сериозната си професионална ангажираност, от десетилетия той отделя от времето и силите си за арменския обществен живот, в който присъства от младежките си години. Понастоящем е председател на Управителния съвет на Съюза на арменските културно-просветни организации в България, член е на асоциация „Арменска общност-България“ и на Координационния съвет на арменските формирования в София.