През ноември 2021 г. легендарният рок-музикант, композитор, художник, фотограф, режисьор и продуцент Стас Намин стана на 70 години. По повод неговия юбилей в Ереван бе организиран концерт, на който в изпълнение на Националния филхармоничен оркестър на републиката под диригентството на маестро Едуард Топчян прозвучаха две крупни произведения на звездата. В програмата бяха включени симфоничната сюита "Есен в Санкт Петербург", откъси от балета "Пороци и любов", както и симфонията Centuria S-QUARK. Преди концерта на среща с журналисти Намин сподели, че са подбрани творби, създадени в различни периоди. "Първото произведение е романтично и сантиментално, а второто е по- зряло, философско и сложно. Да се представят не е никак просто, но на репетицията оркестърът се представи прекрасно", коментира той.
Първият учител по музика на Стас, става един от най-близките приятели на семейството, големият арменски композитор Арно Бабаджанян. Той си спомня, как творецът често гостува в дома им: „Беше забележителен човек, топъл, искрен, грижовен, гениален музикант. Имам предвид не песните му, които се изпълняват от цял свят, а симфоничните му творби. Беше блестящ автор, обичаше да работи, но беше и малко ленив, за да пише много. Ако беше амбициозен, той щеше да сътвори повече необикновени композиции“. Стас Намин не пропуска да спомене и своя втори учител – Охан Дурян, благодарение на когото заобичва класическата музика.
Бъдещият талант се ражда в Москва през 1951 г. в семейство на видни дейци от съветския период. Дядо му Анастас Микоян оставя ярка следа в политика като изключителен държавен деец. Неговият брат Артьом Микоян е легендарен съветски авиоконструктор, създател на изтребителя МиГ, носещ неговото име. Бащата на Намин е генерал-лейтенант, заслужил военен летец. Но своя музикален талант той наследява от майка си – Нами Микоян (Харутюнова), която завършва пиано в консерваторията и теория на музиката. Тя се грижи за възпитанието му и от ранна възраст го приобщава към изкуството, литературата, музиката. Пътят на Намин към сцената никак не е лесен, въпреки впечатляващите имена в родословието му. През 1969 г. той създава своята рок-група "Цветя". Още с първите си изяви като студентско формирование тя става доста популярна в Москва и дори издава първата си грамофонна плоча. Но тъй като стилът на групата се отличава доста от съветската естрада, тя попада под пълна забрана и затъмнение от централните съветски медии. Рядко успява да прокара някои свои компромисни записи въпреки жестоката цензура. Реално Намин и колегите му съумяват да внесат елементи на рок-музиката в масовата музикална култура на страната, която е спуснала твърдо "желязната завеса" и не допуска нищо от света зад нея да се прокрадне в Съветския съюз.
През 1974 г. "Цветя" започва професионалните си гастроли, но след скандал с филхармонията и дошлата от министерството на културата забрана за името на групата, за три години настъпва затишие. Тя е възстановена през 1977 г., но вече като Групата на Стас Намин, макар че продължава забраната медиите да пишат за нея. Въпреки тези трудности, музикантите продължават да създават нови хитове и бързо си връщат популярността. През 80-те години името им епизодично започва да се появява по вестниците и телевизията, дори издават и първия си авторски албум – "Химн на Слънцето". Успяват да запишат и два поръчкови албума – "Реге, диско, рок" и "Сюрприз за мосю Льогран". Отново обаче идва период на конфликт с режима и групата пак попада под забрана, а новият му репертоар е забранен да звучи и в компанията "Мелодия".
Новият живот на музикантите започва отново през 1986 г. заедно с перестройката в СССР. И тяхната група за първи път излиза на Запад. За четири години "Цветя" предприема световно турне, почти не работи в родината си. През 90-те години момчетата спират своята дейност за цели десет години. Но през това време Стас Намин е първият, който в средата на 80-те основава няколко културни учреждения – звукозаписно студио, концертна агенция, дизайнерско студио, модна агенция, театър за мода, радиостанция и телевизионна станция. Създава и първия музикален театър. През 1989 г. той изгражда и първият Московски недържавен симфоничен оркестър.
През 2011 г. в Международния дом на музиката прозвучава и е записана симфоничната сюита на Намин "Есен в Петербург". А пет години по-късно завършва и първата си симфония – Centuria S-Quark. Тя е записана с Лондонския симфоничен оркестър и е пуснат компакт-диск на лейбъла Navona Records (Великобритания). През 2017 година произведението се изпълнява в голямата зала на Московската консерватория. Заедно със симфонията на Арам Хачатурян тя звучи и по руския телевизионен канал "Култура" в деня, посветен на паметта на жертвите от Геноцида над арменците.
Стас Намин има зад гърба си и няколко изложби, както и филми. Един от тях – документален, бе посветен на храмовете и манастирите в Армения.