"Сега повече от всякога съм убеден, че ценностите и принципите са по-важни дори от самия живот", написа в писмото си Рубен Варданян
„Уважаеми гости и участници в 8-ата церемония по връчване на наградата „Аврора“, стоя тук в градината на IDeA Foundation, която беше създадена преди почти 25 години от Рубен и мен, заедно с нашите партньори и приятели. „Аврора“ се роди сред тези корени, основани от Нубар, Вартан и Рубен. Преди да прочета посланието на Рубен, искам да изразя личната си дълбока и искрена благодарност към всички вас, към общността на „Аврора“, към ръководството на „Аврора“ за подкрепата и състраданието.
Прекарвайки повече от 200 дни в затвора в Баку, Рубен и други арменски затворници бяха подкрепени от вас и вие се солидаризирахте с тях, като със смелите си действия изисквахте тяхното незабавно и безусловно освобождаване. Съвсем наскоро, по време на 20-дневната гладна стачка на Рубен, вие надигнахте глас заедно с гласа на семейството и това е безценно. Благодаря ви отново.“
С тези думи Вероника Зонабед – съпругата на хвърления в бакински затвор бизнесмен и филантроп Рубен Варданян се обърна към събралите се в Лос Анджелис участници в церемонията по връчването на международната хуманитарна награда „Аврора“, след което прочете писмото, изпратено от него.
„През 2015 г., в навечерието на 100-годишнината от Геноцида над арменците, Вартан, Нубар и аз, размишлявайки за това как да се отбележи този съдбовен ден, решихме, че трябва да почитаме паметта не само на тези, които са загинали в тази катастрофа; искахме също да изразим благодарност на тези, които са им помогнали и спасили живота им.
Искахме да променим арменското повествование за жертвите и миналото с нова перспектива: да гледаме в бъдещето с надежда.
Стартирахме тази инициатива, за да благодарим от името на нашия народ, да почетем паметта на съвременните герои, да им помогнем да продължат трудния си път и да пропагандираме добрите дела. Мечтаехме за това Ереван да стане хуманитарна столица на мира, обединявайки се в една нация заедно с арменската диаспора, разхвърляна по целия свят в резултат на Геноцида.
С помощта на „Аврора“ ние привличаме вниманието на международната общност към настоящите герои на днешния ден, към онези, които рискуват своето благополучие и живот и намират вяра и път напред, помагайки на другите.
Благодарение на „Аврора“ срещнах хора, които ми преподадоха най-важния урок: да остана верен на общочовешките ценности и на своите принципи, независимо от ситуацията, и да вървя по своя път. Моето решение да замина за Арцах (Планински Карабах) беше мотивирано от героите на „Аврора“: направих избор да бъда с хората, които се нуждаеха от помощ и исках да помогна на всички с каквото мога. Намирайки се тук в пълна изолация от света в течение на почти осем месеца, имах много време за размисъл.
Не съжалявам, че избрах този път. Дълбоко съм ви благодарен, че ме вдъхновихте да постъпя правилно. Сега аз доста по-добре разбирам какво движи Маргарит Баранкитс, Том Кантена и другите носители на наградата „Аврора“ и защо те твърдо вярват в способността един човек да промени ситуацията. Просто няма друг избор, освен да се опитва.
За съжаление нашият свят не стана по-добър благодарение на вашия добър труд, но това значи, че онова, което вие правите, е по-важно от когато и да било. Вашият стремеж да помагате на другите в тази наша съвместна мисия ми дава сили. Сега повече от всякога съм убеден, че ценностите и принципите са по-важни дори от самия живот.
Желая ви от все сърце успехи във вашата мисия и топло поздравявам лауреатите на тази година. Уверен съм, че заедно ще можем да направим много, за да стане светът по-добро място за всички и по-добър. Както обича да казва Маргарита, любовта винаги побеждава. И така, нека любовта и ценностите преобладават. Нека всички ние бъдем готови да дадем повече, отколкото някога се надяваме да получим в замяна, така че всеки от нас да може да промени ситуацията към по-добро.“
Рубен Варданян бе арестуван и насилствено хвърлен в затвор в Баку в края на септември миналата година. Той очаква да започне съдебен процес по тежките обвинения, които му бяха хвърлени съгласно Наказателния кодекс на Азербайджан. В началото на април тази година той започна гладна стачка, здравословното му състояние се влоши и след повече от 20 дни глад я прекрати по молба на съпругата си. Онова, за което той настоява, е делото му да се гледа в присъствието на представители на международни структури и да бъде съобразено с международните правни закони.