През октомври се навършиха 166 години от раждането на едина удивителна жена – Диана Апкар. За нея може да се разказва много – визионер, хуманитарист, писател и първата жена в света, назначена за почетен консул. Нейният забележителен живот е лъч на състрадание и морална смелост, вдъхновяващ творчески гласове отвъд границите.
За да представи необикновената история на Апкар на световната публика, арменският режисьор Дживан Аветисян — член на Европейската филмова академия, Berlinale Talents 2020 и международно награждаван режисьор от Арцах, се зае с разработването на шестсериен минисериал, озаглавен „Дипломатът без гражданство“. Вдъхновен от живота ѝ, сериалът проследява пътя на младата жена от арменски произход в едно пътешествие към себепознание, което разкрива хуманитарното ѝ наследство и нейното трайно влияние.
„Преди години попаднах на историята на Диана Апкар и тя ме развълнува дълбоко. Веднага почувствах, че нейното наследство трябва да бъде споделено със света, тъй като чувствам лична връзка с нейната мисия. Чрез този сериал искаме най-накрая да изведем гласа ѝ на преден план“, казва Дживан Аветисян.
Подготовката на проекта е завършена, базирана на семейните архиви на правнучката на Апкар и сценаристката Мими Малаян и историческите изследвания на д-р Мелине Месропян. Екипът в момента води активни преговори с награждаван японски сценарист, който да се присъедини към проекта.
През последните четири години проектът е разработен чрез няколко престижни международни индустриални платформи – Marché du Film на Филмовия фестивал в Кан, един от водещите филмови пазари в света; Европейския филмов пазар (EFM) на Берлинале; програмата Cold Open на Института MIDPOINT – селективна европейска лаборатория за обучение и развитие, посветена на създаването на висококачествени драматични сериали за световния пазар. Чрез тези възможности проектът се превърна в истинско международно сътрудничество, обединяващо японски, европейски и канадски продуценти. Сред ключовия творчески екип на проекта са продуцентът Адрине Мирзаян и креативният консултант Викен Атарян, които внасят безценен опит и визия в процеса на разработване.
За да се ускори работата по проекта и неговата глобална визия, е създаден консултативен съвет, който обединява арменски жени лидери в академичните среди, бизнеса и областта на човешките права, които се стремят да продължат наследството на Диана Апкар за емпатия, устойчивост и застъпничество. Съветът включва Хури Берберян – професор по история и председател на катедрата „Семейство Мехруни“ за арменски изследвания (Калифорнийски университет в Ървайн), Анахит Маркосян – основател на Nairian Skincare), Нъвер Бейлерян – продуцент и собственик на HYEfamily.com, основател на worldFLATS, Лерна Екмекджиоглу – доцент по история в McMillan-Stewart, Мелиса Билал – доцент по етномузикология, председател на фондация „Промис“ по арменска музика, изкуства и култура и директор на Арменската музикална програма (Калифорнийски университет в Лос Анджелис), Шийла Пейлян – международен адвокат по правата на човека, старши правен консултант в Организацията на обединените нации, Татев Бейбутян – основател на Madam Women’s Union и Лиля Авагян – председател на Комисията по транспорт за град Глендейл (САЩ).
Инициативата надгражда документалния филм на Мими Малаян (на снимката) от 2018 г., също озаглавен „Дипломатът без гражданство“. „Този завладяващ сериал ще привлече международна публика и най-накрая ще даде на Диана Апкар глобалното признание, което тя заслужава като най-великия хуманист на Армения и като новатор от началото на 20-ти век“, смята тя.
Обхващайки три поколения жени, „Бездържавният дипломат“ на Аветисян вплита историята на Апкар в по-широко размишление върху идентичността, изгнанието и устойчивостта. В свят, все по-затруднен от избледняващите хуманитарни ценности, гласът на героинята му напомня, че състраданието и моралната смелост остават най-истинските форми на дипломация.
Коя е Диана Апкар?
Диана Ованес Ахабекян се ражда в Бирма (днес Мианмар) през 1859 г. в богато семейство. Когато обаче се появява на бял свят като седмото и най-малко дете, родителите ѝ дават две имена – Гаяне и Анахид. Баща ѝ емигрира в Индия, където момичето получава своето образование. Тя завършва духовно училище, където получава английско образование, учи санкрит и хинди, а арменски учи в дома си. Още тогава проявява интерес към писането и се заема с литературна дейност. През 1889 г. се омъжва за заможния търговец Микаел Апкарян в Хонгконг.
За семейство Апкарян се знае, че емигрира от Персия в Индия, където по това време живее и Диана с близките си. Един от предците на мъжа ѝ – Харутюн Апкар, основава през 1819 г. „Търговска компания Апкар“ – първоначално в Бомбай, а след това и в Калкута. Тя има собствен флот, занимава се с търговия на коприна и с внос-износ на ориз в Сингапур и Пенджаб.
След като се женят Диана и съпругът ѝ поемат към Япония, установяват се в пристанищния град Кобо на Тихия океан, където Микаел основава своя компания, която се занимава с внос и износ на различни стоки. Малко по-късно младите арменци откриват и хотел „Great Eastern“. Те имат пет деца, родени едно след друго, но две от тях умират много рано. Освен че е заета с грижата и възпитанието на децата си, младата арменка се заема вече по-активно с литературна дейност. През 1892 г. публикува първия си роман „Сюзан“, а следващата си книга озаглавява „Разкази от родината“.
За жалост тя губи съпруга си твърде рано – през 1906 г. той умира внезапно и на нея ѝ се налага да поеме управлението на компанията. Междувременно се мести с децата си в пристанищния град Йокохама, където също открива търговска къща, която поддържа връзки с Китай, Европа и САЩ. Със семейния бизнес се ангажира до момента, до който синът ѝ не става пълнолетен. Не изоставя и литературните си ангажименти.
След известно време Диана Апкар получава предложение да работи в протокола на Министерството на външните работи на Япония. И скоро бива забелязана в дипломатическите кръгове. Така че тя навлиза в дебрите на политиката, дипломацията и публицистиката.
Когато започва Първата световна война, настроението в произведенията на Апкар се променя. Започват масовите кланета и преследвания на арменците в Османската империя и Диана истински страда за тяхната съдба. Веднага се заеме да пише по въпроса, не може да премълчава за случващото се със сънародниците ѝ. През второто десетилетие на ХХ век, благодарение на издателство „Japan Gazette“, на английски език излизат осем книги от Диана Апкар: „Истината за арменските кланета“ (1910), „Арменският въпрос“, „Предадената Армения“ (1910), „В свое име“ (1911), „Мирът в Европа“, „Проблемът на мира“ (1912), „Мир и никакъв мир“ (1912), „Голямото зло“ (1914). Тези произведения получават висока оценка от американските медии.
По-късно публикува няколко статии, сред които заслужават внимание „Страшното проклятие“, „За безумието на имперска Европа“ и „Разпнатата Армения“. В допълнение към тези произведения, тя издава и романа си „Самотният кръстоносец“, произведението „Империализмът и законът“, публикува брошури и статии в академични, политически и търговски периодични издания, както и редица стихотворения в европейския и американския печат. Последният ѝ сборник е озаглавен „От книгата с хиляда и една истории: Истории за Армения и нейния народ, 1892–1922“.
Почти всичко, което излиза изпод перото на Апкар е посветено на арменците под османско иго. Тя пише колко е трудно да се живее и да се оцелява под чужд гнет, за това как се живее ежедневно и ежечасно в страх – за семейството, за роднините, за всички арменци. Диана е една от малцината в началото на ХХ век, която повдига въпроса за Медз йехерн и се опитва да спомогне въпросът да стане актуален в контекста на световния дневен ред. На практика тя е единствената жена в света, която не само разбира за какво иде реч, но и напълно е наясно с международната ситуация. Бидейки истински патриот Апкар се стреми всячески да помага на хилядите арменски бежанци, които през Сибир и Япония се опитват да стигнат до САЩ и Канада. Стреми се да бъде полезна и на Армения, макар никога кракът ѝ да не е стъпвал в тази страна.
Един от съвременниците на Абгар пише: „Тя превърна търговската си компания в офис на дипломатическа мисия за арменски бежанци, а дома си – във временен подслон за тях. Под нейно покровителство, както японските власти, така и европейските консули издаваха пропуски на арменски бежанци.
За местната полиция думата ѝ беше по-ценна от всеки официален документ. В случай на недоразумения с арменците, те се обръщаха към г-жа Апкар и тя ги подкрепяше в тези краища с думи, с моралното си влияние и материалните си ресурси, насочвайки ги в правилната посока. В Далечния изток г-жа Абгар се превърна в човек, към когото се обръщаше всеки арменец в затруднение, невеж в езика или местните обичаи.
Тя предоставяше толкова много материална помощ на арменците, че причини сериозно безпокойство на децата си. Представители на американските и британските власти, под покровителството на г-жа Абгар, често предоставяха на арменците помощи, за да им позволят да стигнат до Америка или Англия. Често, по нейна молба, корабните компании предоставяха на арменците билети с големи отстъпки“.
Тя се обръща към цивилизования Запад, призовава към спасяването на арменците и макар че гласът ѝ не е чут веднага, усилията ѝ получават висока оценка от страна на европейските и американските медии. Диана намира леко общ език с много видни политически и духовни лидери от различни страни. В резултат на нейната дейност през 1918 г. Япония става първата държава, която признава независимостта на първата Арменска република.
Благодарение на умелите си действия и огромното количество работа, които изпълнява, на 21 юли 1920 г. Диана Апкар е назначена за дипломатически представител и генерален консул на Република Армения в Далечния изток. Писмо от 22 юли същата година, подписано от министъра на външните работи на обявилата независимост страна Хамо Оханджанян обявява назначението с думите: „да защитава интересите на новородената родина и да облекчава условията на живот на нашите сънародници…“. Така тя става първата жена в света, заемаща дипломатическа позиция. Новият статут на Диана ѝ дава по-големи възможности във висшите японски правителствени кръгове, значително улеснявайки работата ѝ в полза на арменските бежанци. А назначението ѝ се превръща в сензация в обществото на ХХ век.
Разказват, че Диана Апкар е била дълбоко религиозна жена – тя старателно четяла Евангелието и пеела арменски църковни химни. През 1920 г. пише писмо до католикос Кеворк – глава на Арменската апостолическа църква, в което описва вярата си и как в чужбина тя „не е намерила друга църква със същия динамичен дух като Арменската църква или със същите молитви, които успокояват душата и възвисяват духа“.
Католикосът, оценявайки делото на Диана Апкар, я почита със специален декрет през 1926 г., като ѝ оказва най-висшата благосклонност на Църквата. През целия си живот тя остава последователка на Арменската апостолическа църква и поддържа връзка с Ечмиадзин до смъртта си. Тя умира на 8 юли 1937 г. в Йокохама и е погребана в гробището за чужденци там, до съпруга си. Гробът на Абгар в момента е под патронажа на Арменско-японското дружество за приятелство в Токио.