Проблемът със започналия капитален ремонт на Мемориалния комплекс „Цицернакаберт“ продължава да тревожи арменците, но не и Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Армения. След изразеното недоволство и протеста на група хора пред полуразрушения паметник, в края на отминалата седмица се е събрал Научно-методическият съвет към Министерството. След състоялото се обсъждане е бил одобрен проектът за реконструкцията. От пресслужбата на Музея-институт за Геноцида съобщиха, че ще продължи реставрацията на трите колони, които така или иначе са вече разбити.
След близо тричасова среща е решено да се финализират някои детайли по проекта, а след възстановяването на въпросните наклонени колони, е взето решение да се обсъди въпросът и за останалите, както и да се предприемат стъпки за правилното организиране на строителната площадка. Отбелязва се, че освен членовете на Научно-методическия съвет, в срещата са участвали и представители на Камарата на архитектите, сред които архитект Анахит Тарханян – дъщеря на съавтора на мемориала Артур Тарханян.
На 26 август Музеят-институт за Геноцид обяви началото на втория етап от основната реконструкция на мемориала. На 1 септември на хълма, където се издига паметникът, се проведе протест с искане за спиране на строителните работи. Правителствени служители обещаха на гражданите, че ще отговорят на въпросите им до 8 септември и временно спряха дейностите по реконструкцията. Междувременно бившият директор на Музея-институт – докторът на историческите науки Хайк Демоян, в интервю нарече небрежните реставрационни работи в комплекса вандализъм и престъпление, за което виновните трябва да бъдат наказани.
Според историка и дългогодишен директор на мемориала Демоян състоянието на комплекса не е изисквало основна реставрация. Той е на мнение, че всъщност извършваната работа изобщо не може да се нарече „основна реконструкция“, въпреки факта, че така се представя от държавните медии, Министерството на културата и дори ръководството на музея.
Демоян отбеляза, че самият той не възразява срещу подобрението, но смята, че проблемите, заплашващи паметника, е можело да бъдат отстранени по друг начин. Той коментира, че властите сочат проблем с дренажа като основна причина за ремонта, тъй като напояването не се извършва правилно и водата може да проникне на територията на мемориала. Историкът обаче настоява, че това не е изисквало разрушаване на външната облицовка. „Да, има проблем. Ние самите го посочихме. Аз също имах възможността да се изправя и да покажа на гражданите къде точно е проблемът. Ставаше дума само за подмяна на шест или седем плочи или за допълнителна козметична облицовка“, поясни той и добави, че разходите в този случай са щели да бъдат 20 пъти по-малки.
Демоян описа мащаба на разрушенията: по време на така наречената „реконструкция“, поради външни влияния и излагане на влага, облицовъчните базалтови плочи са били повредени и по същество са се превърнали в развалини. Днес няма нито един исторически облицовъчен камък от 1966-67 г., който би могъл да бъде използван повторно. Всеки камък е трябвало да бъде номериран и върнат на мястото си, но това не е направено. Той подчерта, че с бюджет 20 пъти по-малък от сегашния, цялата необходима работа би могла да бъде извършена безшумно и без да се повредят паметниците на комплекса.
Историкът припомни, че още през 2003 г., с подкрепата на благотворителната фондация „Линси“ на Кърк Керкорян, е извършена мащабна реконструкция и благоустрояване на територията. Подобна работа е извършена и през 2013-2014 г., когато каменните плочи на платформата са изцяло подменени, както и облицовката на мемориала. Но днес, според него, се наблюдава съвсем различен подход: под прикритието на „мащабна реконструкция“ основната част на мемориала е „разкъсана“ по варварски и вандалски начин.
Кой е виновен за щетите, причинени на Цицернакаберд? Демоян е сигурен, че случилото се с мемориала е престъпление, чиито извършители трябва да бъдат наказани както за престъпна небрежност, така и за причинени на държавата финансови щети и морални вреди. Според него опитите за скриване на следите от престъплението също не могат да останат безнаказани. Главният виновник, според историка, е лично министърът на образованието, науката, културата и спорта Жана Андреасян, която „без срам дойде, видя с очите си какво се е случило и безсрамно заяви, че е необходимо да се сформира нова експертна група“. „Тя призна, че не е контролирала работата, която е била извършена неправилно и е причинила големи щети на паметника“.
„Сега министърът се опитва да намери решение със задна дата. Същото важи и за архитекта, който не е записал, че работата е била извършена по варварски начин“, отбеляза Демоян. Той добави, че сред виновните е и ръководството на Музея-институт, което е било длъжно да осъществява ежедневен контрол и да предотвратява подобен подход, както и появата на тази срамна ситуация в обществената сфера и на международно ниво. Бившият директор обвини и неквалифицирания труд. Грешката според него е била, че при работа с плочите, монтирани през миналия век, те не са били номерирали за последваща употреба, а просто е започнат общ демонтаж. Той изтъкна, че работниците са имали и езикови, и комуникативни трудности – не са говорили нито арменски, нито английски. „Разбира се, те не могат да бъдат обвинявани: получили са задание и са го изпълнили изцяло, като са повредили онези части, които не са били обект на демонтаж“, добави Демоян.
Според Демоян повредените зони следва да бъдат възстановени и да се сформира нова експертна група. Той призова мемориалът да бъде възстановен до средата на октомври, като подчерта, че не може да бъде оставен в сегашния си вид цяла година, тъй като скоро ще започне дъждовно време, а след това ще дойде зимата. Според него, докато топлото време продължава, е необходимо паметникът да бъде върнат в предишното си състояние и вид. „В момента е невъзможно да се възстановят всички камъни. За съжаление, паметникът е претърпял непоправими щети в резултат на престъпна небрежност. Но поне възстановяването на три колони е възможно и аз вярвам, че обемът на работата може да се извърши в рамките на месец и половина до два месеца“, каза историкът.
Паралелно с реставрацията, трябва да се създаде експертна група, която да определи дали наистина има проблеми и ако има, как да бъдат решени, действайки компетентно, без нехайно отношение към мемориала. Решенията и заключенията на такава комисия, състояща се от професионалисти, трябва да станат основа за по-нататъшна работа, ако е необходимо, е мнението на Демоян. Самият той предложи създаването ѝ, но изрази и виждането, че Министерството на културата трябва да участва във формирането на групата, „поне за да смекчи собственото си престъпление“. Според него вече има хора, които са изразили желание да се присъединят към тази група.
Самият историк се съмнява, че министерството ще се свърже с него по този въпрос, но в името на мемориала е готов да участва в работата на всеки обект и да прави предложения. Освен това той коментира възможната връзка между небрежното отношение към мемориала и процеса на преговори за нормализиране на арменско-турските отношения. Експертът отбеляза, че не желае да се занимава с политически спекулации, но припомни също, че в миналото, на фона на пътуването на премиера Никол Пашинян до Турция за встъпването в длъжност на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган, близо до музея са били изгорени плакати със снимки от Геноцида, което е предизвикало голям резонанс.
Демоян отбеляза също, че тази година, на фона на шумен скандал, Пашинян се е срещнал с Ердоган в Китай. „Не искам да спекулирам дали това е било продължение (има предвид случилото се през 2023 г.,) във връзка със срещата с Ердоган в Пекин“, каза той, добавяйки, че някои хора с лоша репутация са играли същата роля тогава и сега. Според историка, ако човек се вгледа внимателно, може да видите паралели.