Четири извънпарламентарни партии в Армения отправиха предложение към властите в близко време да се проведе референдум за влизането на републиката в Европейския съюз. Според техните лидери, само ЕС може да спомогне за решаването на проблемите на страната и водещите според тях са обезпечаването на сигурността на страната и опазването на държавността ѝ. Идеята е на т.нар. „Платформа на демократичните сили“, в която влизат „Европейската партия на Армения“, „Република“, „В името на републиката“ и „Християндемократическата партия“.
Ден преди въпросът да бъде поставен на дискусия в арменския парламент, а това стана на 21 юни, по инициатива на тези политически сили се проведе конференция на същата тема. На нея присъстваха политици, политолози, представители на гражданското общество и граждани, заинтересовани от темата. След конференцията платформата призова властите да организират референдум за членство в ЕС през следващите четири месеца. В призива към властите се посочва, че извънпарламентарните сили вземат предвид „императива за гарантиране на сигурността на хората, икономическото и човешкото развитие и културния прогрес на Армения, които на този исторически етап могат да бъдат реализирани само чрез европейска интеграция“.
Отправеното предложение веднага „бе прегърнато“ от парламентарното мнозинство и въпросът за референдума бе поставен на обсъждане пред депутатите. Присъстваха председателят на парламентарната комисия по въпросите на евроинтеграцията, както и представители на извънпарламентарните партии, на гражданското общество и политолози.
„Армения, която е кандидатствала за членство в ЕС, ще бъде в по-голяма безопасност, особено по отношение на външнополитическия натиск от Русия, Турция и Азербайджан, отколкото днешна Армения“, каза председателят на партия „Република“ Арам Саркисян. Той предложи референдумът да се проведе на 21 септември, защото „на 21 септември 1991 г. в Армения се проведе референдум за независимост“. „Проблемът не е в символизма. Въпреки че символиката също е много важна. Това ще означава, че отново се опитваме да станем остров на демокрацията в този регион“, каза той. Освен това референдумът според Арам Саркисян ще се превърне в допълнителна предпазна възглавница за Армения: „В ЕС отношението към Армения ще се промени, тя ще бъде възприемана и подпомагана по различен начин. Не се съмнявам, че арменският народ ще получи много щедра компенсация, както по отношение на оръжия, сигурност, така и по отношение на икономическо развитие и инвестиции“.
Политологът Арег Кочинян изрази мнението, че е необходимо провеждането на референдум – в резултат на това арменските власти ще получат мандат от народа за нов външнополитически курс. В същото време той посочи, че смята за стратегическа грешка противопоставянето на европейската интеграция на Армения и процеса на нормализиране на отношенията с Турция и Азербайджан. „Изключвам членството на Армения в ЕС без уреждане на арменско-азербайджанските и арменско-турските отношения“, каза още Кочинян на парламентарното изслушване.
Обществеността ще каже „да“ на референдума, уверен е ръководителят на НПО „Свободен гражданин“ Овсеп Хуршудян: „Присъединяването към ЕС е преди всичко отговорност. Гражданите на Република Армения трябва сами да поемат тази отговорност. Това няма да бъде лесен път”.
Изказване имаше и лидерът на партия „За републиката“ Арман Бабаджанян. Според него резултатите от референдума трябва да се включат в новата конституция. „Ние не трябва да следваме примера на Грузия, която просто включи точка за евроинтеграцията в конституцията си. Ние трябва да включим в нея пункт за резултатите от вота. А провеждането на референдум ще задълбочи отношенията не само с ЕС, но и със САЩ“, заяви той.

В края на изказването на политика, в ръката му се появи обувка. „За да стане ясно. Помните ли този галош? Той символизира регресията, която се случва по нашите улици през последните дни, включително външнополитическия позор, зад който стои намерението да ни доведе до смърт, до катастрофа (има предвид уличната борба на протестното движение „Тавуш в името на Родината”, бел. ред.). Нуждаем се от освобождаване от тази токсична среда. И тук не може да има второ мнение. Това (показва галоша) просто трябва да бъде изхвърлено от нашата реалност. И бих искал нашата дискусия да се състои с това знаме на подиума“, завършвайки подчерта той, окачвайки знамето на ЕС на подиума. Флагът остана така до края на изслушванията.
Председателстващият дискусията Арман Егоян определи тези действия като политическа акция. „Те не добавят никакво допълнително съдържание към дискусията. Водим ли дискусия по същество, за да намерим решение, или правим изслушването символично? Обсъждането се провежда в арменския парламент и тук трябва да се вее само арменското знаме“, реагира той.
Темата за знамето беше продължена от лидера на „Европейската партия на Армения” Тигран Хъзмалян, който заяви: „Нашето знаме не е безопасно без знамето на ЕС. Армения – това е Европа“.
Представителите на прозападните партии, на фона на уличните протести срещу капитулантската политика на Пашинян, многократно заявяваха, че всъщност те, проевропейските партии, са истинската опозиция. Тоест в бъдещия парламент трябва да са опозиция или пък във властта!
Председателят на парламентарната комисия по европейска интеграция Арман Егоян каза в началото на изслушванията на 21 юни, че въпросът дали е добре да си член на ЕС не стои пред властите. „Отговорът на този въпрос е прост: за малките държави е полезно членството в ЕС, защото самите те допринасят сравнително малко за структурата и получават сравнително много. Опитът показва, че в малките страни след присъединяването към ЕС има рязък, бърз растеж“, уточни депутатът. Той подчерта, че целта на изслушванията е да се обсъди пътя на европейската интеграция на Армения, да се отговори на въпроси: как, с какви инструменти, в какъв срок. Присъединяването към ЕС е дълъг процес, не е една стъпка, припомни Егоян. Съответно Народното събрание, според него, очаква смислени предложения от извънпарламентарните сили, а не пропагандни изказвания.
„Днес сме принудени да избираме не между Европа и нещо друго, ние трябва да избираме между перспективата за съществуване или несъществуване на нашата държава“, каза Стьопа Сафарян, ръководител на Арменския институт за международни отношения и въпросите на сигурността. Според него Армения е осъзнала под натиска на конкретни факти – „по време на карабахската война от 2020 г., нахлуването на азербайджанските въоръжени сили на суверенната територия на Армения“, че регионалните системи за сигурност не работят, „руският военен блок ОДКБ не е безразлична, а враждебна структура”. Той е убеден, че Армения е длъжна да се откаже от съюзниците, които открито действат срещу нея, възможно най-скоро и да напусне враждебните интеграционни структури: „За Армения присъединяването към ЕС стана преди всичко въпрос на придобиване на съюзници за преодоляване на предизвикателствата пред регионалната сигурност. Ереван има възможност да спечели повече от 20 съюзници в резултат на европейската интеграция. Освен сигурност, това ще донесе и просперитет и прогрес“.
Както пишат арменските медии, 90% от изказалите се депутати от „Граждански договор“ са казали, че Европа, разбира се, е добра, но няма да се получи толкова бързо.
Управляващите, включително и Никол Пашинян, все още не са обявили решението си, но няма съмнение, че предложението на проевропейските сили ще бъде използвано за изпълнение на плана за разпускане на Третата република. Така смятат някои арменски анализатори. Според този план, както настояват Баку и Анкара, е необходимо да се премахне от конституцията на Армения позоваването на Декларацията за независимост и следователно на решението от 1 декември 1989 г. за обединението на Арцах с Армения и за премахването на последиците от геноцида. Именно с такава цел премиерът възложи да се разработи проект за нова конституция до 2026 г., като заличаването на споменатите клаузи е очаквано. Баку от своя страна възнамерява да проведе нови парламентарни избори, очевидно за да „включи“ депутати от Карабах в новия парламент, който ще бъде „отделен“ от Армения с новата си конституция. С една дума: картите са добре наредени. Според някои политолози новата конституция на републиката има за цел да сложи край на арменската държавност. И едва ли имитацията на европеизацията на Армения през есента ще бъде успешна. В крайна сметка, както след предаването на Арцах и Бердзорския коридор, всички пак ще кажат - опа, искахме, но не се получи, коментират те.
И още по темата:
Да припомним, че още на 12 март премиерът на Армения Никол Пашинян, на пресконференция, отговаряйки на въпрос за възможната заявка от Ереван за влизане в ЕС, отговори: „ЕС или ЕАИС (Евразийски икономически съюз) са въпроси, равностойни на конституцията. Властта може да има своя идея, но решението се взема от народа. Такива въпроси могат да се решават само с референдум, друг вариант няма. В тази ситуация обмисляме различни сценарии и когато имаме готово предложение за обществото, ще го представим“. Той отбеляза, че отговорът на журналистическия въпрос зависи от много компоненти, тъй като тази тема не е във вакуум и зависи от много фактори. Например от отношенията на Армения с Иран, които са много важни и имат стратегическо значение, както и от отношенията с Грузия, Русия, Азербайджан, Турция и други страни.
В края на февруари председателят на парламента Ален Симонян изрази мнение, че Армения е демократична държава и може би обмисля възможността да стане кандидат за членство в Европейския съюз. А арменският външен министър Арарат Мирзоян каза на 9 март, че властите на страната обсъждат „нови възможности“, включително подкрепяното от народа присъединяване към ЕС.
На 13 март Европейският парламент одобри предложението за разглеждане на възможността за предоставяне на статут на кандидат за членство на Армения в ЕС. А на 14 май арменският премиер Никол Пашинян, по време на панелната дискусия „От фронтовата линия: защита на демокрацията в Армения“, която се състоя в рамките на Срещата на върха за демокрацията в Копенхаген, заяви желанието си да види Армения като член на Европейския съюз още до края на тази година.