Таририя, Сатеник, Паранцем, Гадраните II, Хосровайнуш, Ванени, Забел… Това са все имена на арменски царици, които променят много в живота на коронованите си съпрузи, но оказват влияние и върху хода на арменската история. Тези дами с власт не са били просто съпруги и майки, но са строили и храмове, защитавали са родината си с меч в ръка. Именно за тях ще разказва филмът "Арменските царици". Той се базира върху трудове на водещи и видни историци, върху научни факти, подправени с игрални епизоди на реконструирани исторически герои. Продуцент и режисьор е Артак Авдалян, режисьор на игралните сцени е Давид Авдалян. За основа на документалната поредица е послужила книгата на историка, изтоковеда, доктора на историческите науки проф. Артак Мовсисян "10 изключителни арменски царици".
Заедно с ученият Артак Авдалян са създали ред документални ленти – "От наскалните рисунки до азбуката", "Столица по-древна от Рим" (за историята на Ереван), "Фалшифициране на историята: Азербайджан" и други. Всички те звучат не само на арменски език, но и на 4-5 чужди езици. А идеята за арменските владетелки принадлежи пак на историка, който за жалост през 2020 г. напусна този свят след като се разболя от коронавирус. Но много от детайлите по лентата са били обсъдени с него, коментирани са текстовете, снимани са интервюта с учени, арменоведи, историци, както и със самия Артак Мовсисян. След кончината му обаче снимките на филма са прекратени, тъй като именно той е бил човекът, намиращ средствата за направата му.
"Макар на нямаме финансиране, снимачният ни екип все пак реши да продължи работата в рамките на възможностите ни, за да не остане делото на Артак недовършено. Ние възобновихме снимките, подкрепиха ни неколцина приятели на историка от Германия и САЩ, които ни предоставиха известни средства", разказва за продължаваща работа режисьорът. Автор на костюмите на филма, който освен документалната си част съдържа и игрални сцени, на короните и украшенията от съответното историческо време, е 3D-архитектът и изследователят на историческите облекла, реконструкторът Рубен Саркисян. С екипа работи и дизайнерът Лусине Дадаян, а самите костюми се шият от Зоя Асликян.
А. Авдалян споделя, че всички актьори са доброволци, някои от тях не са артисти, но сред участниците има и професионалисти. "Не избираме специално красиви хора, за въплъщаването на нашите царици ние търсим и намираме хора с характер, с харизма", споделя режисьорът. Що се отнася до одеждите, короните и бижутата, екипът се опитва да се доближи максимално до съответната епоха, да поднесе нещата такива, каквито са били. "В екипа ни има историци. Редом до нас е един от приятелите на Артак, преподавателят в Ереванския държавен университет Микаел Малхасян, който заедно с авторите на сценария ни Асей Сахакян работи над текстовете. Решихме нищо да не украсяваме, да не добавяме и изваждаме. Това е изследване, реалността за това какви са били нашите крале и кралици, какви дела са извършили за нашата родина и народа – и добри, и лоши. Естествено, ние се опитваме да покажем повече добрите неща", казва продуцентът на филма.
Досега са заснети 15 игрални сцени, всяка от които е за една царица от обхванатите в лентата. "за основа ни служи книгата на Артак, но в нея не са включени цариците на Мала Армения, които след Кападокия и Киликийското царство, са принцеси на полунезависими княжества, носещи модели на държавност. Те строят мостове, църкви, помагат на хората, редом са до съпрузите си и се борят наравно с тях", пояснява А. Авдалян.
Предвижда се филмът да се състои от 2 или 3 части по 45 минути. Както в течение на векове са се сменяли династии, така и в документалната лента е представена приемствеността в арменската история.
Авдалян засега не може да каже кога филмът ще бъде напълно готов за публично представяне. Това зависи от финансовите средства, които вече посочихме, че са оскъдни. Планира се снимките да продължат, но за това екипът се нуждае от нови одежди и аксесоари. Но режисьорът се надява, че ако бъдат завършени игралните сцени през ноември т.г., работата по монтажа ще стартира през декември. "Отдавна не се обръщам към държавата за нашите проекти. Само веднъж опитахме с Артак и бяхме разочаровани. Както и да се сменят властите, нищо национално не съм видял у тези, у които се намира руля на властта. Сега още повече не виждам нашето правителство да поиска да финансира такъв филм. Единствено през 2018 г. филмът ни "Пътник през хилядолетията: Ереван" получи държавно финансиране", коментира Авдалян.
За снимките авторите избират различни локации - дефилето на Гарни, дефилето Арзни, манастира Ахпат, ще се работи още в Санахин, Ахтала. Мостът на Санахин е построен от царица Ванени. Именно тук ще се заснеме и сцената, свързана с разказа за нея.
"Арменските кралици" носи определено послание: те са били воини, строители, възпитавали са бъдещи царе, споделяли са с коронованите си съпрузи грижата за държавата, народа и Родината. Именно за това ще разказва и лентата – какво са направили тези смели жени за своята Родина и защо трябва да се знаят и помнят имената им. Забел например не само построява болница, но и работи в нея, помага на обикновените хора. Паранцем отглежда и възпитава цар Баб, сама с меч в ръка поема управлението на държавата, цяла година се противопоставя на персите и губи битката след като пада в плен на врага. "Ето какви царици сме имали", не без гордост твърди режисьорът Артак Авдалян.