По официални данни от страна на Арцах, на територията на републиката, която отиде в ръцете на Азербайджан, има съхранени 4115 историко-културни паметници. Но в действителност тази цифра е много по-различна и стига до 6000 обекта на културното наследство. В огромната си част те са създадени от арменците далеч назад във времето. Сега всички те се намират под контрола на Баку и вече може да се осъществи планираната отдавна политика на унищожаването им, за да не може да се докаже многовековното арменско присъствие по тези територии.
Няколко месеца преди Арцах да бъде предаден на Азербайджан, в непризнатата република бе създаден институтът на омбудсмана по култура „Хайк“, чиято задача бе да се занимава със защитата и съхраняването на арменското културно и историческо наследство както на територията на страната, така и вън от пределите ѝ. Но водещата цел бе най-вече насочена към проблема с унищожаването и присвояването на арменското цивилизационно достояние на териториите, които противникът окупира след войната от 2020 г. За ръководител на новосформираната институция бе избран Ховик Аванесов, който ръководеше делата на Центъра по кавказознание към университета „Месроб Мащоц“ в Степанакерт.
От изнесената от Аванесов информация става известно, че още от 19 септември – деня на последното нахлуване на азерските войски на арцахска земя, окупаторите се заемат да разрушават арменските светини и символи. Така например той сочи, че е демонтиран кръстът, разположен на територията на село Дашушен в близост до Степанакерт (през 2017 г.) и признат за втория по големина в Европа. Танкът, който от десетилетия се намираше на входа на Шуши след победата на арменците в Първата война в Карабах, е премахнат и транспортиран до позорния за човечеството бакински „Парк на победата“. От Аванесов научаваме, че на известния паметник на Саркис Багдасарян „Ние сме нашите планини“ („Татик, Папик“) е забито азербайджанско знаме, което е не само пореден акт на вандализъм, но и противоречи същността и идеята на самия паметник.
Впрочем днес азербайджанският флаг се вее на почти всички публични места на Арцах. Столицата Степанакерт вече официално се превърна в Ханкенди, в центъра на града, пред сградата на доскорошния арцахски парламент той бе забит тайно, а президентът Илхам Алиев демонстративно коленичи и го целуна. Тази негова показност едва ли се нуждае от коментар. В крайна сметка не друг, а арменският премиер Пашинян минимум на два пъти на международни площадки оповести решението си и декларира, че Арцах е част от Азербайджан.
„Днес на територията на Арцах официален Баку даде старт за унищожаването на всички паметници, символизиращи победата на арменците в борбата за свобода, независимост и национална идентичност. Тези мемориали, обелиски, паметни знаци в течение на 30 години бяха символите на Арцах и на справедливата борба на народа му. Сега именно те първи подлежат на унищожение от окупантите“, казва Ховик Аванесов. Допълва, че в медийното пространство активно се тиражират снимки как се осквернява арменското културно и историческо наследство, подава се информация за бъдещата съдба на паметника „Ние сме нашите планини“, повече известен като „Дадик и бабик“ (на заглавната снимка), която му се готви от кликата на Алиев. А този монумент от десетилетия – от 1967 г. насам, е най-познаваемия символ на Карабах. „Разпространяват се немалко видеоматериали за действията на азербайджанските полицаи, за разположените край манастирите Амарас и Гандзасар патрулни коли. Не разполагаме с точна информация какви действия се предприемат по тези места, но опитът показва, че всички стъпки ще бъдат ориентирани към унищожаването на арменските следи на територията на Арцах. И всичко това се прави на държавно равнище, така че може да бъде оценено като проява на политика на културен геноцид“, посочва ръководителят на „Хайк“.
Аванесов припомни, че от години азербайджанската пропаганда се стреми да внуши, че арменската страна е „изопачила“ надписите върху паметниците на „албанската култура“ и си позволява нагло да причислява средновековните арменски манастири към нея. И за целта е изградена огромна машина от лъже-историци, които пишат „научни трудове“ и ги разпространяват на различни езици. „Още по време на съветския период бакинските „учени“ работеха над албанизацията на арменските исторически и културни мемориали, опитваха се да докажат, че Гандзасар е „албанска“ светиня и то при положение, че са налице множество доказателства за лъжливостта на тези т.нар. „научни теории“ – от арменското название на духовната обител до надписите по стените ѝ на арменски език…
Политиката на присвояване на чужда култура е червена линия, която върви през цялата история на една страна, която съществува едва от 100 години и ние трябва да се борим с това. Трябва непрекъснато да се фокусираме върху темата за унищожаването, оскверняването и присвояването на арменското културно наследство от Азербайджан, да изготвяме доклади, да ги изпращаме не само на ЮНЕСКО, но и на други международни организации, като ги призоваваме да осигурят защитата на нашите паметници. В крайна сметка самото присъствие на азербайджански военни и полиция в близост до паметниците е пряка заплаха за тях“, коментира омбудсманът по културата.
Аванесов припомня, че процесите на унищожаване на арменското наследство започнаха още отдавна не само на територията на Автономната област Планински Карабах, но и в прочистения вече от арменско присъствие Нахичеван с разрушаването на храмове, мостове, хачкари, изградени преди столетия в Шуши, Кашатаг, Джуха, район Шахумян и други места. „Но паметниците на културата, създадени от арменците на техните исторически земи, не само принадлежат на арменския народ, но и представляват част от световното цивилизационно наследство“, сочи той.
„Азербайджанската пропаганда е изцяло базирана на лъжи. Дори когато става дума за джамията, намиращи се на територията на Арцах, например в Шуши, която всъщност е иранска и бе реставрирана преди няколко години със средства на арменски филантропи и Иран. „Съседите“, които не толкова отдавна обявиха, че тази джамия е азербайджанска, сега преминаха всички граници на разума и се опитват да убедят света, че тя е реставрирана със средства на фондация „Гейдар Алиев, отбелязва Овик Аванесов. Днес, след пълната окупация на Република Арцах, трябва постоянно да говорим както за материалното, така и за нематериалното културно наследство на страната ни, завладяна от Азербайджан. Народът на Арцах беше насилствено изселен от териториите на своите предци и разпръснат из цяла Армения. Застрашени са и фолклорът, и диалектите на нашия език с неговите говори и наречия, чието опазване също трябва да представлява интерес за специалистите и представителите на обществените организации, занимаващи се с подобни проблеми. В тази връзка бих искал да отбележа, че основателите на Обществения съвет за културно наследство на Република Арцах решиха да възстановят работата и да я вършат в Ереван в сътрудничество с Института на културния омбудсман „Хайк“. Възнамеряваме да положим всички усилия, за да продължим дейностите за защита и запазване на арменското наследство в Арцах“.