На 19 октомври 2025 г. Арменската католическа църква, католическите вярващи по целия свят и арменският народ станаха свидетели на момент от духовна и историческа величина: канонизацията на блажения арменски католически архиепископ Игнатий Малоян за светец на вселенската католическа църква.
Пътят към светостта на духовника започна с официалното признаване от Църквата на неговото мъченичество по време на Геноцида над арменците. През юни 1915 г., по време на най-мрачните дни за арменския народ, живеещ в Османската империя, Малоян е глава на арменската католическа общност в Мардин (провинция Диарбекир). Подобно на много други арменски свещеници, той е арестуван, измъчван и екзекутиран от османските власти, след като отказва да приеме исляма, избирайки вместо това да потвърди предаността си към Христос и своето паство.
Процесът на неговата беатификация завърши на 7 октомври 2001 г., когато папа Йоан Павел II (на снимката), признавайки смъртта му като „ in odium fidei “ (в омраза към вярата), го обяви за блажен. Това събитие постави Малоян официално на пътя към светостта.
Канонизацията в Католическата църква включва две основни стъпки: беатификация и след това канонизация. Беатификацията позволява на вярващите да почитат блажените в определен регион или контекст, докато канонизацията разрешава всеобщо почитане и обявява лицето за светец на Църквата.
За канонизация Ватикана традиционно изисква чудо, приписвано на застъпничеството на блажените след беатификацията – знак за Божието одобрение на тяхната святост. В случая на мъчениците, това изискване може да бъде отменено от папата, тъй като мъченичеството се счита за върховно свидетелство за Христос.
В годините след беатификацията му, предаността към Малоян продължава да расте, особено сред арменците и близкоизточните католици. Неговият образ краси църкви, а историята му се преразказва в литургии, младежки групи и молитвени кръгове. Поклонници посщават неговата възпоменателна статуя в Бзомар, Ливан, а духовни водачи призовават за пълното му признаване за светец.
Въпреки че Ватикана не беше публикувал публично всички подробности от процеса, довел до канонизацията през 2025 г., доклади от Бзомар и други католически центрове сочат за постоянна и целенасочена кампания, водена от Патриаршеския духовен институт на Бзомар и Арменската католическа патриаршия. До Рим са изпратени множество писма с петиции, в които се подчертава както мъченичеството на арменския католически духовник, така и нарастващото му уважение сред вярващите.
В края на 2024 г. Конгрегацията за канонизирането на светците приключи своето проучване и папа Франциск (на снимката) одобри канонизацията без необходимост от допълнително чудо, както е разрешено в случаи на мъченичество. Решението отрази не само индивидуалната святост на Малоян, но и продължаващото признаване от страна на Ватикана на Геноцида над арменците и духовната жертва, направена от безброй арменски християни.
Официалният декрет беше публикуван от Светия престол в началото на 2025 г., с който датата на канонизацията беше определена за 19 октомври – ден, който отсега нататък ще бъде отбелязан завинаги в литургичния календар.
Церемонията по канонизацията се проведе в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана, водена от папа Лъв XIV. Присъстваха делегации от Ливан, Армения и арменската диаспора, както и представители на други източнокатолически и православни църкви. След канонизацията, литургичните текстове ще включат Свети Игнатий Малоян в католическия църковен календар, а Арменската католическа църква ще отбелязва неговия празник ежегодно на 11 юни, деня на неговото мъченичество. Специални служби ще се проведат и в Бзомар и сред диаспоралните общности от Бурж Хамуд до Лос Анджелис и Австралия.
Извършения процес на канонизация на архиепископ Игнатий Малоян не е само арменско или католическо събитие — това е събитие от глобално християнско значение. Защото духовникът се превръща в универсален символ на християнското мъченичество в съвременната епоха. Неговата канонизация е и един от редките случаи, в които Католическата църква канонизира жертва на Геноцида – историческа рана, която все още не е заздравяла. Неговото мъченичество е напомняне, че арменският народ винаги е намирал сила във вярата. Неговата канонизация заявява, че страданието на арменския народ не е забравено, не е напразно и не е погребано в мълчание.
Свети Игнатий Малоян се ражда с името Шукралах Малоян на 15 април 1869 г. в град Мардин, разположен в провинция Диарбекир (Османска империя) – исторически град, сгушен в месопотамските равнини, богат на религиозно и културно разнообразие. По това време Мардин е дом на голяма и жизнена арменска католическа общност, наред с други християнски групи, като асирийските католици, халдейците и протестантите.
Възпитанието на Шукрала е дълбоко духовно. Роден в набожно и благочестиво семейство, ранният му живот е оформен от семейната му отдаденост на християнските ценности и арменската идентичност. Като дете той проявява изключителна набожност и дълбока привързаност към Църквата. Преди да тръгне на училище, често служи на литургии, попивайки ритуалите и духа на църковната служба.
Баща му Мелкон умира преди синът му да стане свещеник. Майка му Терезия по-късно споделя мъченическата му смърт, умирайки малко след сина си. Неговите братя и сестри претърпяват същата съдба като много арменци по време на геноцида – някои са убити мъченически, а други изчезват от историята.
На 14-годишна възраст – през 1883 г., Шукрала е изпратен в Патриаршеския духовен институт „Дева Мария от Бзомар“ – арменска католическа семинария в Ливан. Бзомар отдавна е лъч на богословската наука, духовното обучение и културната устойчивост. Там младият мъж получава всестранно религиозно образование, изучавайки философия, теология, езици и най-важното, потапяйки се в живот на молитва, простота и дисциплина.
Поради болест е принуден да се завърне в Мардин през 1888 г., но след период на възстановяване възобновява обучението си в Бзомар (на снимката - манастирът) през 1891 г. През 1896 г. е ръкоположен за свещеник по време на празника Корпус Кристи и приема името Игнатий (Икнатиос) – на името на Свети Игнатий Антиохийски, който е един от ранните църковни отци и мъченици, предвещавайки собствената му съдба.
Отец Игнатий Малоян се посвещава изцяло на службата на Бога и на Арменската католическа църква. Свещеническата му мисия го отвежда към Близкия изток. Той служил в Александрия и Кайро от 1898 до 1904 г., грижейки се за нуждите на нарастващата арменска диаспора в Египет. По-късно работи в Константинопол (сега Истанбул), където ръководи архивната служба на Арменската католическа църква. В тези роли той става известен със своята пастирска грижа, смирение и любов към паството си, а също така е хвален за красноречието си в проповядването, духовното си лидерство и работната си етика.
През 1910 г. Игнатий е назначен в Мардин (на снимката - старият град), за да помага на застаряващия епископ Йосиф Гюлян. До 22 октомври 1911 г. е ръкоположен за архиепископ на Мардин в Рим от патриарх Павел Петър XIII Терзян. Той се завръща в града в края на 1912 г., за да ръководи общността си във времена, които стават все по-опасни.
Арменската католическа прелатска катедра в Мардин наброява над 22 000 вярващи. Архиепископът веднага започва да укрепва образователния и духовния живот на епархията. Той лично посещава отдалечените села, подкрепя енорийските училища, повишава стандартите на религиозното обучение и насърчава както духовенството, така и миряните да задълбочат своята ангажираност към Църквата.
С избухването на Първата световна война положението на арменците в Османската империя се влошава бързо. Мардин, въпреки лоялността си към държавата, е въвлечен в систематичния план за елиминиране на християнското население. На 30 април 1915 г. османските власти нахлуват в Арменската католическа църква и конфискуват всички записи, писма и архиви. На 1 май архиепископ Малоян събира духовенството си и произнася духовен завет за смелост, единство и вяра.
Знаейки, че преследването е неизбежно, той моли свещениците си да останат непоколебими. На 3 юни 1915 г. Малоян и над 400 арменски мъже – свещеници, учители, търговци и обществени водачи, са арестувани от турските жандарми. Те са натикани в затвора по обвинения в политическа конспирация. В действителност единственото им „престъпление“ е, че са арменски християни.
В затвора архиепископ Малоян е многократно разпитван и измъчван. Турските власти искат от него да приеме исляма като му обещават оцеляване, власт и защита. Всеки път обаче той отказва спокойно и недвусмислено. Очевидци свидетелстват, че е бит с приклади на пушки, обиждан, лишен от вода и храна и подлаган на унизителни симулирани процеси. Тъмничарите му се опитват да сломят духа му, но той остава спокоен, дори радостен. Насърчава останалите, изслушвал признания и споделя малкото храна, която получава.
На 10 юни на затворниците е казано, че ще бъдат преместени в Диарбекир, за да бъдат съдени. В действителност им предстои екзекуция. Последвалия марш е запомнен от оцелелите като „Керванът на Малоян“. По пътя духовникът продължава да действа като пастор – утешава ужасените, раздава причастие с трохи хляб, които е скрил в дрехата си, и произнася молитви на глас. Поведението му е толкова достойно, толкова сияйно, че дори един от пазачите, според сведенията, възкликна: „Тук имаме не само епископ, но и истински светец, който ходи сред нас“.
На 11 юни, близо до дере извън Мардин, керванът спира. Малоян е отделен от останалите и извикан пред Рашид бей – местния управител и организатор на кланетата. Турчинът отново му предлага живот в замяна на отказването му от вярата. Той дори се опитва да го изкуши с политически пост и злато. Малоян отговаря категорично: „Вече ти казах. Никога няма да предам Исус Христос. Готов съм да умра за Него“.
Според показанията на войници и по-късни признания, Рашид бей ударя Малоян в лицето, заплюва го и нарежда екзекуцията му. Един войник го прострелва във врата. Когато духовникът се свлича, последните му думи са: „Господи, смили се над мен. Приеми душата ми!“.
Той е на 46 години. Тялото му е хвърлено в масов гроб, заедно с тези на останалите. Майка му умира малко след това – или от мъка, или от ръцете на властите. По-голямата част от семейството му загива или никога повече не е видяна.
Въпреки опитите на османците да прикрият престъпленията си, разкази на очевидци за мъченическата смърт на Малоян оцеляват. Духовенството, което успява да избяга, записва спомените си. Чуждестранни консули, включително американски мисионери, потвърждава вълната от кланета. Оцелелите от кервана на Малоян като отец Хевонт Мурадян, запазват подробности за неговото героично поведение.
Един турски офицер, ужасен от жестокостта на сънародниците си, по-късно приема християнството и публично признава какво е видял, отбелязвайки „сияещото лице“ и „свръхестественото спокойствие“ на Малоян в последния му час.