Както всяка учебна година, на 26 май в Армения удари последният училищен звънец. На завършилите последния си клас ученици ги очаква да изберат накъде ще поемат – към университета или ще предпочетат друг път в живота си.
На 26 май удари последният за годината звънец и за учениците от Арцах. За тях обаче бъдещето е неясно. Те няма как да продължат образованието си извън пределите на региона заради блокадата, в която се намират повече от шест месеца. Единствената им възможност е да се запишат в Степанакертския университет.
Това обаче далеч не е единствения проблем, пред който са изправени хората в Арцах. Заради спирането на газоподаването и на електричеството от Армения към републиката и заради измененото русло на реките, Сарсангското водохранилище е пресъхнало. Това е екологична катастрофа, която води до лишаване от възможността да се оросяват селскостопанските земи и респективно ще доведе до задълбочаване на продоволствената криза в страната.
Всичко това е разбира се прекрасна новина за азербайджанския президент, който неотдавна декларира, че трето предложение за карабахските арменци няма да има по въпроса за „реинтеграцията“. Той много ясно заяви, че „или те сами ще дойдат с наведена глава, или събитията ще се развиват по друг път“. „Всички прекрасно знаят, че днес ние разполагаме с всички възможности за провеждането на каквато и да е операция в Карабах. Затова парламентът трябва да се разпусне, елементът, наричащ се „президент“, да се предаде, всички „министри“, „депутати“ и прочие трябва да напуснат своите постове. Само в този случай може да има индулгенция за тях и може да става дума за амнистия“ – това каза синът на Гейдар Алиев. Сиреч не само прояви циничност, но и отправи директна заплаха, че ако казаното от него не се случи, той ще съди споменатите, иначе защо ще говори за „амнистия“. Открито заяви да проведе военна операция в зоната на отговорност на руския мироопазващ контингент, както и че ще поведе политика за превръщането на Арцах в резерват. И всичко това благодарение на поведението на настоящите управляващи в Армения.
Само че мнението на Арцах е по-различно. Бизнесменът и благодетелят Рубен Варданян, който се отказа от руското си гражданство и живее в Арцах, казва: „Заявлението на Алиев говори само за едно: той има една стратегия – прокуждане и геноцид над народа на Арцах. И каква е позицията на официален Ереван? Вече не е възможно да се продължава демагогията относно предполагаемата възможна защита на правата на жителите на Арцах в рамките на Азербайджан. Те искат да ни унищожат или да ни направят роби. Моделът на Алиев е унизителен живот с примка на врата и на мушка. Никога няма да се съгласим с това. Ще се борим до последно“.
Патриотът Варданян има още въпроси към Пашинян, към човека, който продължава да уверява всички, че е възможно да се постигне някакво споразумения с тези, които искат да унищожат арцахските арменци и не крият намеренията си. За всеки арменец е ясно, че тези наши сънародници не могат да живеят в Азербайджан. Това е пределно ясно на почти всички, с изключение на Никол и неговия екип, които продължават да дават своя принос в процеса на лишаване на непризната република от независимост. Трудно е да се оцени тяхната роля в процеса на организиране на пълната блокада от Азербайджан на Арцах, където живеят хора с арменски паспорти. Докато още имат такива. „Последната линия е премината: или се застъпваш за Арцах, или си срещу целия арменски народ“, каза Рубен Варданян на Никол Пашинян.
Има ли на какво да се надяват арцахци? Пореден въпрос, на който няма кой да отговори от името на отговорните за цялата тази ситуация. И в крайна сметка се оказа, че спасението за давещите се си е работа на самите давещи. Защото едни други хора си измиха ръцете, дори не по Пилатовски!