До неотдавна не бях посещавала никога град Септември. Единствено преди години, когато често се пътуваше с влак, съм преминавала през гарата, без да обръщам особено внимание на малката ж.п. станция. Оказа се обаче, че тя има своето възлово място в развитието на ж.п. транспорта у нас, и то още от 70-те години на XIX век, когато барон Хирш изгражда своята прословута железница. Тези детайли може би са известни на хората, занимаващи се с влаковото дело, но не и на човек, който ползва този тип превоз, само за да се придвижи от едно място до друго.
Научих, че гара Септември не само заема важно място за България и то в годините, докато тя все още не е независима, но и че за създаването на този ж.п. възел забележително място заема един арменец. За жалост името му през годините потъва в забрава и за неговото изключително важно участие в този процес се знае твърде малко.
Днес, благодарение на усилията на група ентусиасти от града, бе възкресен споменът за ролята на първия началник на тази гара, който е положил огромен труд и целия си професионализъм за развитието на Сарамбей (Саранбей) – така се е наричал по онова време Септември. В течение на няколко години тези хора и най-вече нашият сънародник Гаро Агопян – доста известна в града си и сред спортните ни среди фигура, търсят из българските архиви материали за Каспар Беширян, за да бъде увековечен приносът му за развитието на железопътната станция. Усилията им постигат достатъчно впечатляващ резултат, който намери своята кулминация на 17 септември, когато официално бе открита паметна плоча в знак на почит към делото на човека, пръв заел високата за онова време длъжност като ръководител на гарата.
С трепет събралите се пред коловозите организатори на тържественото събитие посрещаха своите гости. Сред тях водещо място заемаха извънредният и пълномощен посланик на Армения у нас Н. Пр. Армен Едигарян, директорът на „Управление на движението“ инж. Вардев (Пловдив), председателят на Федерацията по тенис на маса и член на БОК г-н Китов, заслужилият деятел на културата и спорта Борис Димитров, проф. Георги Мърков – олимпийски и световен шампион, носител на орден „Стара планина“ първа степен, Сергей Стойнов – управител на ВиК-Пазарджик, двукратният олимпийски шампион по вдигане на тежести проф. Норайр Нурикян – носител на орден „Стара планина“ първа степен, композиторът Хайгашод Агасян – носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен, проф. Пюзант Касабян – също носител на орден „Стара планина“ първа степен, Нерсес Ширинян – председател на Църковното настоятелство в Пазарджик, инж. Нишан Бъздикян и много други.
Гаро Агопян, известен спортист по тенис на маса
„Проследявайки развитието на град Септември, все едно проследяваме живота на Каспар Беширян – стремеж към труд и познание… С откриването на възпоменателната плоча искаме да поставим още един жалон в развитието на града ни“ – с тези думи водещата откри паметното събитие. За присъствието и участието на Каспар Беширян в живота на град Саранбей, за приноса му за развитието не само на ж.п. гарата, но и на града, в който той се установява вече като млад специалист, припомни в словото си Гаро Агопян. Без преувеличение може да се каже, че той бе и най-развълнуван от събитието, защото успя да сбъдне една своя мечта. В разговор с него, както и с друг един член на създадената работна комисия по поставянето на плочата – проф. Бакърджиев, двамата споделиха колко много усилия са били нужни, за да се открият и съберат материалите, отнасящи се до живота и работата на Каспар Беширян. Самият възпоменателен надпис, който отсега нататък ще стои на фасадата на гаровата сграда, също е изработен със средства, дарени от тях и от други родолюбиви септемврийци.
„Историята на град Септември е тясно свързана с построяването и развитието на ж.п. линията Саранбей-Свиленград от компанията на барон Хирш през 1873 г. Гарата става транспортен център на западната част на Тракийската низина, способства за развитието на селището по северните склонове на Родопите и южните ридове на Средна гора…“, припомни в словото си той и накратко очерта пътя за формирането и разрастването на населеното място, което през 70-те години на ХХ век става общински център. Насочи вниманието и към хората, имащи принос за поставянето на възпоменателната плоча – проф. д-р Ангел Бакърджиев, инж. Стефан Малинов, инж. полк. Борислав Клисурски, Нерсес Ширинян, подполк. Георги Бакърджиев, Борислав Раков и Георги Данчев, които са членове на Инициативния комитет. Разбира се, главният акцент в изказването му бе насочен към фигурата на „виновника“, събрал ни в слънчевия ден. Припомни кой е бил Каспар Беширян: „най-изявеният жител по онова време на града – по народност арменец, турски поданик, роден през 1854 г. в град Харпут в Османска империя“. Прочитайки биографията му, той очерта пътят, който младият арменец изминава след като завършва Роберт колеж в Истанбул – едно от най-престижните учебни заведения тогава.
Макар че вече писахме за този изявен наш сънародник, нека да припомним отново какво е сторил той за развитието на гара Саранбей. По времето, когато е назначен за началник, ръководител на гарата в Белово е Тодор Каблешков – по-късно е един от лидерите и участниците в Априлското въстание. Почти по същото време за началник на гара Татар-Пазарджик е друг изключителен арменец – Ованес Съваджян, който спасява града от опожаряване в годините на Руско-турската война (1877-78).
Гаро Агопян подчерта, че при откриването на ж.п. линията край Саранбей със специален влак през 1873 г. пристига тогавашният премиер на Турция Митхат паша, посрещнат лично от Каспар Беширян, който използва възможността да сподели с него и други високопоставени лица идеята си за построяване на депо за поддържане на подвижния състав и на работилница за импрегниране на траверси.
Знае се, че Беширян, Каблешков и Съваджян, поддържат близък контакт помежду си, общуват и по служба, и по приятелски, често използват служебната дрезина на шефа на гара Саранбей, за срещи и взимане на различни решения.
През 1905 г. Каспар получава българско гражданство, жени се за българка, има две дъщери, построява красива къща, която е запазена до днес с двата си лъва пред нея. Арменецът обича да се занимава и с овощарството, затова купува голяма площ около новия си дом, за да отглежда плодни дръвчета и други овошки, внася някои нови сортове, решава да обучи и съселяните си как да отглеждат и да се грижат за дръвчетата, да ги облагородяват. Постепенно предприемчивият ни сънародник започва да се занимава и с търговия с плодове на самата ж.п. гара. Така Саранбей се превръща в една от най-привлекателните ж.п. станции, където местните жители продават на пътниците кошници с плодове. Потиквани и подкрепяни от Беширян някои от тях построяват китни павилиончета, в които предлагат произведената от тях продукция. Усилия на началника на гарата не остават незабелязани и през 1906 г. той е отличен в София с почетен диплом на изложба за качествени плодове и зеленчуци – високо признание както за трудолюбието му, така и за неговите познания по отглеждането на плодове.
Беширян поставя основите и на депото за ремонт на парни машини, както и на работилницата за импрегниране на траверси. До края на дните си живее в Саранбей. Земният му път завършва през 1932 г., погребан е в град Септември.
Завършвайки словото си, Гаро Агопян подчерта, че Каспар е „дошъл като чужденец, но е останал арменец и е бил добър българин“. А след това думата бе дадена на Негово превъзходителство Армен Едигарян, който в обръщението си към присъстващите посочи, че за него е чест да присъства на този „неочакван празник“. „Докато слушах словото на г-н Агопян, през ума ми мина една мисъл: всичко това, което ни заобикаля, не само гарата, но и самият град Септември, носи дълбокия белег от делото и приноса на Каспар Беширян, на неговия творчески дух, на креативното му мислене. И не на последно място мисълта, която той сподели: че е дошъл като чужденец, но е бил добър българин“, отбеляза той. Дипломатът припомни, че тази година се отбелязват две важни дати – 100 години от идването на голямата вълна арменски бежанци, спасявайки се от турските гонения и 30 години от установяването на двустранните дипломатически отношения между България и Армения. В тази връзка той подчерта, че настоящето събитие има символно значение: „През вековете българи и арменци са били близки народи – и в културно отношение, и по отношение на религията. В Армения се отнасяме много топло към българския народ. Но аз тук виждам същото приятелско, топло и сърдечно отношение към арменската общност“.
Посланик Едигарян не подмина и настоящите събития, на които станахме свидетели, свързани с Армения и народа й. И отбеляза, че в този труден момент, когато те бяха нападнати от Азербайджан, отново е почувствал съпричастността на българите, тяхната толерантност и съчувствие. Завършвайки словото си, той отново се обърна към делото на Беширян, посочвайки, че той е един от тези прекрасни примери за връзката между двата ни народа с всичко онова, което е създал и е оставил, както и че е образец за това как може човек да бъде и добър арменец, и добър българин.
Към гостите лично от свое име и от това на зам. министъра на транспорта Красимир Папукчийски се обърна и директорът на поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ инж. Георги Вардев. Като домакин на това събитие той приветства посланик Едигарян, представителите на арменската общност и всички останали присъстващи за това, че са го почели, прочете и поздравителния адрес от министерството по този повод.
Имах честта и аз в качеството си на главен редактор на в. „Ереван“ (вече в електронен вариант) да кажа няколко думи. Това ми даде възможност да изразя най-вече благодарността си към членовете на Инициативния комитет, които „извадиха от забравата името на една личност, която е значима не само за вашия град, не само за българските железници, но и за страната ни“. Позволих си да подчертая, че ние – арменците, изключително ценим паметта и днешното събитие също е проява на значението, което има тя: „Ако човек не я съхранява, ако не я предава, ако не поглежда назад, за да може да гледа устремено напред, нищо няма да се промени, да търпи развитие. Затова днешното събитие е изключително и ценно, важно е, че тази плоча ще остане тук, за да напомня на поколенията откъде е поел Септември и докъде е стигнал. Дай Боже паметта да бъде винаги в нас и да я споделяме“.
След тази словесна част, дойде ред и на тържествената – откриването на възпоменателната плоча. Тази чест бе дадена на посланик Едигарян и инж. Вардев, в което имаше символичен смисъл относно близката връзка между българи и арменци, датираща от незапомнени времена. Двамата откриха мемориала, на който освен името на първия началник на гарата, бе изобразен и неговия лик – също част от неуморния труд на членовете на Инициативния комитет.
Последва още една церемония – освещаването на паметната плоча, за което специално от София бе поканен протопрезвитер Кеворк Хачерян. Той извърши съответната служба, след което Гаро Агопян направи лично дарение на гара Септември – портрета на Каспар Беширян, който да бъде поставен в кабинета на настоящия началник на гарата, за да има приемственост и той да напомня за славното минало на ж.п. станцията. Разбира се, организаторите се бяха погрижили и за това с чаша вино да се поздравим за празника.
Преди да се разделим с град Септември и неговите любезни граждани, г-н Вардев настоя да покаже на посланик Едигарян нещо интересно. Специално за госта от депото бе изваден първия парен локомотив на Родопската теснолинейка, който е изцяло ремонтиран и в отлично състояние, познат със забавното име „старата Баба Яга“.