На 21 февруари преди 80 години поетът и героят от френската съпротива Мисак Манушян, арестуван на станция Аври, е разстрелян заедно с още 22-а свои братя по оръжие, воещи борба срещу нацистката окупация. „Той ще бъде първият чужденец и комунист от Съпротивата, който ще бъде погребан в парижкия Пантеон. Церемонията ще се състои на 21 февруари 2024 г.“, съобщи преди време министърът на културата на Франция Рима Абдул-Малак.
Арменецът ще бъде деветият герой от Съпротивата, който ще бъде положен в Пантеона, където лежат тленните останки на редица видни френски дейци. На 18 юни 2023 г. на церемония в памет на загиналите герои от Съпротивата в „Мемориала на борещата се Франция“ в крепостта Мон Валериен, разположена в западното предградие на Париж Сюрен, президентът на страната Еманюел Макрон обяви решението за прехвърляне праха на Мисак Манушян в Пантеона. Форт Мон Валериен е мястото, където са положени хиляди бойци на френската Съпротива и заложници на Гестапо, екзекутирани там от 1941 до 1944 г. Сред тях 65% са комунисти, 20% са чужденци и 17% са евреи.
„Мисак Манушян носи частица от нашето величие“, се казва в прессъобщение от Елисейския дворец. Той „въплъщава универсалните човешки ценности на свобода, равенство, братство, в името на които защитаваше Републиката“. Франция почита паметта на всички негови чуждестранни бойни другари – испанци, италианци или централноевропейски евреи, които са се борили срещу нацизма. „Пролятата кръв за Франция има еднакъв цвят за всички“, каза държавният глава в заявлението си от 18 юни, отбелязвайки 83-ата годишнина от историческия призив на генерал Шарл дьо Гол за съпротива, отправен към французите през 1940 г.
Прахът на Манушян ще бъде пренесен в Пантеона заедно с този на съпругата му Мелине, която го надживява с 45 години и почиваше до него в гробището в Иври-сюр-Сен (департамент Вал дьо Марн). Така те ще бъдат положен до такива величия като Волтер, Русо, Юго, Зола, Пиер и Мария Кюри, Пол Елюар, Лун Арагон, Шарл Азнавур... Може би тук е мястото да припомним, че поетът Манушян е високо оценен от патриарха на арменската поезия Аветик Исахакян, че той превежда на арменски Бодлер, Верлен, Рембо, издава литературни и поетични списания, в едно от които („Занг”) публикува самият Ромен Ролан. Но тогава избухва войната, германците почти влизат в Париж и Манушян заменя перото с друго оръжие, организира съпротивителен отряд. За героизма си след години той ще получи посмъртно най-високото френско отличие – Ордена на Почетния легион.
Арменецът, включил се във френската Съпротива е родом от Западна Армения. Появява се на бял свят през 1906 г. в град Адъяман Родителите му загиват по време на Геноцида над арменците – баща му е убит, а майка му умира от глад. Мисак и по-големият му брат биват спасени от кюрдско семейство и попадат в приюта в Джубие (днес в Ливан). Там младежът за първи път прави своите стъпки в литературата, разкривайки таланта си. След като работи известно време като дърводелец – занаят, който усвоява в сиропиталището, той се премества в Париж, където започва работа като стругар в завода на „Ситроен“. Междувременно във Франция открива брат си, чиито след губи. През 1934 г. влиза в редиците на френската комунистическа партия и става част от Комитета в помощ на Армения, където се запознава с млада арменка, която по-късно става негова съпруга.
Мелине също е сирак от Геноцида. Тя е само на две години и половина, когато родителите й загиват, оцеляват тя и с година по-голямата й сестра. Така двете също растат и са възпитавани в сиропиталище.
Когато започва Втората световна война през 1939 г. Манушян е интерниран в лагер като чужденец-комунист, а след това е привикан в армията. През 1940 г. се връща в окупирания Париж, където тайно продължава своята дейност, разпространявайки антихитлеристки листовки заедно с приятеля си и другар по идеи Арсен Чакърян.
Във френската столица Манушян обединява около себе си арменската интелигенция, която преди това сътрудничи на списание „Занг“, за да създаде международен отряд на френската Съпротива. В групата му има осем поляци, петима италианци, трима унгарци, двама арменци, един испанец, единадесет евреи и един румънец – интернационал в действие. На 22 юни 1941 г., в деня на нападението на нацистка Германия срещу Съветския съюз, Гестапо арестува Мисак и членове на неговата група в едно от тайните им скривалища. Изпратен е в концентрационен лагер в Компиен, където не спира да се бори срещу фашизма, въпреки изключително трудните условия организира нелегална организация заедно с френски лекар. През март 1943 г. арменецът успява да избяга от лагера след добре обмислени действия как да го направи, добира се до Париж и се присъединява към отряд „Сталинград“, в рамките на нелегалното обединение „Свободни стрелци и партизани“.
От август 1943 г. групата, ръководена от Манушян, успява да извърши десетки успешни нападения над немските окупатори, вкл. и операция по ликвидирането на коменданта на Париж генерал фон Шамбург, който извършва масови разстрели и на щандартенфюрера от СС Юлиус Ритер, отговорен за изпращането на 600 000 цивилни на принудителна работа в Германия.
Мисак Манушян е арестуван само няколко месеца преди победата над хитлерофашизма – през ноември 1943 г. и след разпити и изтезания е разстрелян от фашистите през февруари 1944 г. За да бъдат по някакъв начин „успокоени“ французите, из Париж е разлепен плакат с „терористичните акции“ на арменеца и групата му. Стрелка сочи към снимката на Манушян с текст: „Арменец, лидер на бандата, 56 нападения, 150 загинали, 600 ранени“. За Франция обаче той и другарите му стават символ на борбата за свобода от нацистите. Затова през 1946 г. по инициатива на президента Шарл де Гол във форт Мон-Валериен се открива „Мемориал на сражаваща се Франция“.
Очаквайки да бъде изправен пред дулата на пушките, героят от френската Съпротива пише прощално писмо до любимата си Мелине:
„Скъпа моя Мелине, най-любимото ми сираче!
След няколко часа вече няма да съм на този свят. Следобед – в 15 часа ще ни разстрелят. Това е най-нещастният случай в живота ми. Не мога да повярвам и въпреки това знам, че никога повече няма да те видя.
Какво да ти пиша? Чувствам се толкова объркан и в същото време в яснота. Присъединих се към Освободителната армия като войник доброволец и умирам на две крачки от победата и целта. Щастие е за тези, които ще ни надживеят и ще могат да вкусят от сладостта на утрешния мир и свобода.
Уверен съм, че френският народ и всички борци за свобода ще почетат паметта ни по достоен начин. В смъртния си час заявявам, че не мразя нито германския народ, нито когото и да било друг. Всеки ще си получи заслуженото – награда или наказание. След войната, която няма да продължи дълго, германският народ и всички други народи ще живеят в мир и братство. Пожелавам на всички щастие...
Дълбоко съжалявам, че не успях да ти донеса щастие. Много исках да имам дете от теб, това е, което винаги си искала и ти. Моля те, след войната обезателно се омъжи и роди дете. За да ме почетеш и да изпълниш последното ми желание, омъжи се за някой, който може да те направи щастлива.
Завещавам цялото си имущество на теб, сестра ти и нейните деца. След войната ти като моя съпруга ще можеш да получаваш военна пенсия, тъй като аз умирам като доброволец от Френската армия на свободата. След войната, с помощта на приятели, които желаят да почетат паметта ми, издай стиховете ми и изобщо това, което съм написал и което заслужава да бъде публикувано. Ако е възможно, отнеси спомена за мен и в Армения.
Скоро заедно с двадесет и трима мои другари ще умра без страх и със спокойна душа на човек, чиято съвест е чиста, защото лично аз не съм сторил зло на никого, а ако съм го направил, то е без омраза. Днес е слънчев ден. Гледайки слънцето и красивата природа, която обичах толкова много, се сбогувам с живота и с всички вас, моя скъпа съпруго и мои скъпи приятели. Прощавам на всички, които ме нараниха или искаха да ме наранят, с изключение на тези, които ни предадоха, за да спасят кожите си и тези, които ни продадоха. Прегръщам те силно, както и сестра ти и всички приятели, които ме познават, близки и далечни. Всички сте в сърцето ми. Сбогом.
Твой приятел, твой другар, твой съпруг.“
Колко прозорлив е бил Мисак Манушян, предусещайки и вярвайки не само в близката победа, но и в това, че споменът за него и съратниците му ще се пази и почита. В памет на неговата група поетът Луи Арагон и шансонерът Лео Фере посвещават песен – „Червеният афиш“. Названието отвежда към червения плакат, отпечатан в тираж 15 000 броя и разлепен из цял Париж от нацистката пропаганда по време на съдебния процес над Манушян и другарите му. Същото название носи и филмът, който през 1976 г. снима френският режисьор Франк Касанти за историята на групата, ръководена от арменеца. През 2009 г. излезе и друг филм за нелегалните борци – дело на режисьора Робер Кетикян, който той нарече „Армия от престъпници“ (L'armée du crime). Той също отвежда към плаката, за който споменахме.
Мисак Манушян бе обявен за национален герой и на Армения, подобно на легендарния Шарл Азнавур. Впрочем борецът познава Шарл от дете. Родителите му често дават подслон на семейството в нелегалност, на Мисак и Мелине, макар да живеят в малка, тясна квартира, близо до площад „Пигал“ в Париж.
На името на Мисак Манушян са наречени улици и площади в Париж, Валанс, Марсилия и Ереван. В парижкото предградие Иври през 1978 г. е издигнат паметник на героя от червен туф, изработен от скулптора Ара Харутюнян.