От началото на март т.г. по киноекраните в Ереван своя път пое филмът на Роман Мушехян „Пролет е…“. Той разказва за неща, за които са правени много творби: за войната, за любовта, за преданите на своето дело хора, за единството, за държавническото мислене, за патриотизма. Но в работата на арменския режисьор всичко това е пречупено през очите на три поколения. Самият Р. Мушехян твърди, че създаването на лентата не е било самоцел, че в нея има специално послание. „Всеки арменец трябва да го види, да може да извлече това послание“, казва той.
Главен продуцент на кинотворбата е актьорът Александър Хачатрян, който твърди, че „това е филм, в който сме ние, нашето отношение към Родината и войната“. А според продуцента Диана Аветисян, той е и за любовта, но не само между мъжете и жените, а и към родината, към родителите.
Сценаристът Харутюн Хугасян е на мнение, че след като гледат филма, хората ще видят всичко онова, което са искали да кажат: „Въобще, историята на човечеството – това е история на войни… Това е опит и средство още веднъж да узнаем нашата идентичност чрез ужасите на войната“.
Музиката е написана от композитора Арман Елберт.
Филмът е съвместно производство на Aratta Production, Vision Studio, Phoenix Art Foundation. Той е заснет с подкрепата на арменското министерство на отбраната и АрЛеАМ.
„Ние сме удържали морални победи в течение на 2000 години и след тях сме губили територии. В хода на първата Арцахска война ние спечелихме и морална, и материална победа, върнахме си неголяма територия. Нормален филм за това не бе направен. Поговорихме си с Харутюн Хугасян за написването на сценарий за тази война. Почти започнахме работа през 2015 г. и си мислехме, не дай Боже, ако има нова война, кой ще отиде да воюва? Смятахме, че у хората го няма вече въодушевлението, че те са разочаровани. Внезапно започна четиридневната война и за нас беше изненада, че всички хора като един – и от Диаспората, и в Армения, се наредиха на опашка пред военните комитети. Помислихме, че и за това трябва да се направи филм… А по време на последната война това повече не беше никаква изненада“, разказва Александър Хачатрян.