През 2023 г. Първопрестолният Емиадзин ще стане на 1720 години

При реставрационните дейности бяха открити уникални артефакти и стенописи

През 2023 г. Армения ще отбележи 1720-годишнината на катедралния събор в първопрестолния Св. Ечмиадзин. Работата по спешното укрепване и капиталния ремонт на главния храм на Арменската апостолическа Света църква започна още през 2017 г. с цел да се спаси той от риска да започне сериозно да се руши. За последно светинята е била укрепвана и то частично, през 50-60-те години. Предвиждаше се реставрацията да завърши през 2020 г., но процесът се забави не заради друго, а защото специалистите започнаха да откриват по стените и на територията на комплекса уникални артефакти. В края на септември т.г. групата арменски и италиански експерти, работещи екипно, под реставрираните някога фрески откриха още един пласт такива, които са по-стари. Така че докато продължава ремонта, католикосът на всички арменци извършва литургиите си в църквата св. Гаяне, която се намира недалеч от катедралния храм.

Ръководителят на пресканцеларията на първопрестолния Св. Ечмиадзин йерей Вахрам Меликян, говорейки за извършваните дейности, припомни, че духовната обител е издигната през 303 г. на мястото на древен езически храм по разпореждане на цар Дъртад III и първия духовен лидер на всички арменци Крикор Лусаворич, след като през 301 г. Армения приема християнството като държавна религия. Първоначално тя е изградена под формата на базилика и преустроена през 483 г., когато на сградата се придава кръстообразна форма, увенчана с купол. Този дървен купол просъществува до VII век, а после е заменен с каменен. „Катедралата е уникална с това, че на северната й камбанария е изобразен иранския шах Абас. Храмът е заобиколен от манастирски комплекс, в който има и ред цивилни постройки – духовната академия, резиденцията на Католикоса, синодът на Арменската църква, библиотеката и книгохранилището, килиите на монашеското братство и др. През изминалите столетия храмът е преустройван неколкократно, а в XVIII век интериорът му е изографисан от художниците на даровитата фамилия Овнатанян“, продължава интересния си разказ духовникът.

Настоящата реставрация на уникалните фрески се извършва от най-добрите арменски и италиански специалисти в тази сфера. Укрепването на обителта и капиталния ремонт са възложени на фирмата „Хоризонт – 95“, а ръководството е в ръцете на заслужилия строител на Армения и председател на Съюза на строителите Гагик Галъстян.

Стените на катедралата са украсени с ликовете на над 120 светци. По време на реставрационните дейности бяха открити изображения на още 12 апостоли. Сега групата работи над възстановяването на всички фрески. Те първоначално се почистват от саждите и мръсотията, след което се покриват с бои. Най-неочакваното откритие стана керамична посуда, която бе намерена под купола на камбанарията. Каните и кухненските прибори бяха идеално запазени. Майсторите не са докоснали находката, а дупката е запушена.

„Стенописът е една от най-старите и уникални области на арменското изкуство, която е неразривно свързана с архитектурата, но за разлика от нея е слабо запазена и малко проучена, казва Аржаник Ованесян – ръководител на реставрационната група. Една от основните причини е, че този вид живопис е най-податлива на външни въздействия – както природни и климатични, така и на човешка намеса, в резултат на което стенописите се разрушават, а понякога просто загиват. Още една причина е отколешната представа за това, че арменската църква, уж поради конфесионални съображения, отрича фресковата живопис и че тази, която се среща в арменските храмове, принадлежи на друга конфесия. Става дума за халкидонската – византийска или грузинска. Тази заблуда бе опровергана от научна гледна точка сравнително късно, чак в средата на ХХ век и то най-вече благодарение на работата на Сирарпи Тер-Нерсисян и Лидия Дурново. Разбира се, както с помощта на исторически свидетелства, така и на изучаването на самите паметници, те доказаха, че още през V-VII век, независимо от конфликтите с византийската църква, много арменски църкви са украсени със стенописи – Мрен, Аруч, Талин, Кош, Лъмбатаванк, Йехварт и други. Тази традиция продължава и през следващите години и се среща в ред обители – Татев, Ахтамар, Ахпат, Оромос, Дадиванк, Гехард и други“.

За онези, които имат поглед върху арменските църковни традиции, трябва да знаят, че за нашите църкви не е характерна разкоша и пищността, присъща на католическите храмове, изобилието от ликове в православните църкви, но това не изключва вътрешния декор. При това представите за вътрешното оформление на арменските храмове се променя във времето.

Резултатите от изследванията свидетелстват, че арменската монументална живопис започва да се развива от V-VII век, а на границата между късното средновековие и новото време възникват цели живописни ансамбли, които обогатяват вътрешната част на Ечмиадзинската катедрала. Така че благодарение на детайлните проучвания може да се каже, че вече има ясно формирана и пълна представа за традициите в арменското изобразително изкуство. Така че може да се твърди уверено, че монументалната живопис е била важна част от средновековното изкуство на Армения.

По време на реставрационните дейности бе опровергано и едно друго виждане, битуващо сред историци и архитекти. Става дума за това, че дълго време се смяташе, че изначално катедралата е построена като четириъгълно или правоъгълно здание, подобно на ранносредновековните базилики, а по-късно е преустроена в централно-куполна с добавяне на апсида. „По време на проучването на основата на западната апсида установихме, че откритите през 50-те години архитектурни декорации не са прекъснати, а са едно цяло и принадлежат към една и съща епоха. Това откритие сложи край на дългия спор за първоначалната планировка на храма. Нещо повече, след премахването на дебел слой мазилка от колоните, датиращи от IV век, бяха намерени уникални изображения, издълбани в камъка. Капителите на колоните са уникални с това, че са пряко продължение на античния коринтски стил в християнската епоха. Така че, находките още веднъж потвърждават, че катедралата е построена през IV век, а намерените елементи говорят за зараждането на нова християнска архитектура от античната“, пояснява архитект-реставраторът Амиран Бадишян.

Строителните работи продължават и ако не се появят нови неочаквани изненади, то катедралния храм на Първопрестолния св. Ечмиадзин ще отвори отново врати за вярващите и енориашите през пролетта на идната година, за да се отбележи по подобаващ начини неговата забележителна годишнина.