Много от живелите по времето на Христос иудеи не вярвали, че Той е Божи Син. В това се съмнявали дори някои от неговите ученици-апостоли. За да ги увери в това, че Той е истински Бог, Христос взел веднъж със Себе Си Петър, Иаков и Иоан, с които се изкачил на невисоката планина Тавор. Там, според свидетелството на учениците, Господ се преобразил – Лицето Му светнало като слънце, а дрехите Му станали бели като светлина. Тогава се явили двамата особено почитани от древните израилтяни пророци Моисей и Илия, които започнали да беседват с Него. Учениците били толкова смаяни и обзети от неземна радост, че не знаели какво става. Само апостол Петър успял да каже: „Господи, добре ни е да бъдем тука...”.
В този миг всички били засенчени от светъл облак, от който се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте”, (Матея 17:5). Като чули този Божествен глас учениците паднали на земята, обзети от благоговеен ужас. След малко Христос се доближил до тях в обичайния Си вид и ги изправил на крака, заръчвайки им да не разказват никому за това до Неговото Възкресение от мъртвите.
В Своето Преображение Христос просто разкрил на учениците Си божествената Си слава, доколкото те можели да я възприемат. А това забележително събитие било с цел да ги укрепи вярата в Него, когато по-късно щял да бъде предаден на съд, унижаван, бит и разпнат. За да могат тогава те, припомняйки си това невероятно събитие, да не паднат духом, а дръзновено да разказват за Неговата божественост в апостолската си проповед.
Ежегодното чудо на Преображение Господне
Величествената планина Тавор е висока едва 588 метра и се извисява над Ездрелонската долина в Израел. През 1911 г. там построяват гръцки православен манастир в чест на знаменателното Христово Преображение. След освещаването на храма, всяка година на празника неизменно започва да се появява чуден облак, както става по време на Христовото Преображение, за което разказахме.
По принцип трябва да се знае, че месец август е най-сухият там, слънцето жарко грее, на небето няма нито едно облаче, а вятър изобщо не духа. Но на Преображение Господне този облак неизменно се появява в памет на чудното събитие и затова всяка година хиляди хора се стичат на Тавор, за да станат свидетели на това чудо. Тогава литургията се служи на открито и през нощта. Поклонниците разказват, че когато започне нощната литургия, отнякъде пристига облак, който долита с невероятна скорост при пълно безветрие. Той остава така до края на службата.
Според преданието на Арменската църква св. Крикор Лусаворич (св. Григорий Просветител) определя празника Преображение Господне (Պայծառակերպության տոն) да се почита на първия ден от арменския календар – ден първи на месец Навасард (11 август). На този ден се празнува езически празник, част от елементите на който са запазени в обредите на народното честване на Преображение Господне. Например на този ден е обичайно народът, който се весели, да се облива с вода, да се пускат гълъби и т.н. Но Църквата дава на тези обичаи християнска интерпретация като спомен за Потопа и гълъба на Ной.
През VI в. Католикос Мовсес II (574-604) включва празника Преображение Господне във Великденския цикъл и го определя за 7-та неделя след Петдесетница. Така той се превръща в подвижен и може да се чества в периода от 28 юни до 1 август (98 дни след Великден).
Понеделник след Преображение Господне е денят за помен на мъртвите.