Много от живелите по времето на Христос юдеи не вярвали, че Той е Божи Син. В това се съмнявали дори някои от неговите ученици-апостоли. За да ги увери, че е роден с Божията намеса, Христос взел със Себе Си тримата си последователи Петър, Яков и Йоан, с които се изкачил на невисоката планина Тавор. Там, според свидетелството на учениците си, се преобразил – Лицето Му светнало като слънце, а дрехите Му станали бели като светлина. Тогава се явили двамата особено почитани от древните израилтяни пророци Моисей и Илия, които започнали да беседват с Него. Спътниците му били смаяни и обзети от неземна радост, не знаели какво става. Само апостол Петър успял да каже: „Господи, добре ни е да бъдем тука...”.
В този миг всички били засенчени от светъл облак, от който се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте”, (Матея 17:5). Като чули този Божествен глас тримата ученици паднали на земята, обзети от благоговеен ужас. След малко Христос се доближил до тях в обичайния Си вид и ги изправил на крака, заръчвайки им да не разказват никому за това до Неговото Възкресение.
Чрез своето Преображение Христос просто разкрил на учениците Си божествената Си слава, доколкото те можели да я възприемат. А това забележително събитие било с цел да укрепи вярата в Него, когато по-късно щял да бъде предаден на съд, унижаван, бит и разпнат. За да могат тогава те, припомняйки си това невероятно събитие, да не паднат духом, а дръзновено да разказват за Неговата божественост в апостолската си проповед.
Ежегодното чудо на Преображение Господне
Величествената планина Тавор е висока едва 588 метра и се извисява над Ездрелонската долина в Израел. През 1911 г. там построяват гръцки православен манастир в чест на знаменателното Христово Преображение. След освещаването на храма, всяка година на празника неизменно започва да се появява чуден облак, както станало по време на Преображението на Иисус.
Месец август е най-сухият месец в Обетованата земя, слънцето жарко грее, на небето няма нито едно облаче, а вятър изобщо не духа. Но на Преображение Господне този облак неизменно се появява в памет на чудното събитие и затова всяка година хиляди хора се стичат на Тавор, за да станат свидетели на чудото. Тогава литургията се служи на открито и през нощта. Поклонниците разказват, че когато започне нощната
литургия, отнякъде пристига облак, който долита с невероятна скорост при пълно безветрие. Той остава така над вярващите до края на службата.
Според преданието на Арменската църква
св. Крикор Лусаворич (св. Григорий Просветител) определя празника Преображение Господне да се почита на първия ден от арменския календар – ден първи на месец Навасард (11 август). На този ден се празнува езически празник, част от елементите на който са запазени в обредите на народното честване на Преображение Господне. Например на този ден е обичайно народът, който се весели, да се облива с вода, да се пускат гълъби и т.н. Но Църквата дава на тези обичаи християнска интерпретация като спомен за Потопа и гълъба на Ной.
През VI в. Католикос Мовсес II (574-604) включва празника Преображение Господне във Великденския цикъл и го определя за честване в 7-та неделя след Петдесетница. Така той се превръща в подвижен и може да се отбелязва в периода от 28 юни до 1 август (98 дни след Великден).
Понеделник след Преображение Господне е денят за помен на мъртвите.
В дохристиянския период в Армения
Вартавар е свързван с богинята на любовта и красотата Астхик и любовта между нея и бог Вахагън Драконобореца. Дарявайки рози и оросявайки земята с розова вода та сеела любов по цялата арменска земя, а любимият й, който бил борец със злото, пазел тази любов. Веднъж красивата арменска богиня, узнавайки, че нейният възлюбен е ранен, побързала да стигне до него и побягнала боса. По пътя краката й се изранили от бодилите на розите и от кръвта й цветята почервенели. И оттогава до днес червената роза е символ на любовта.
Разбира се, съществуват и други легенди около този обичан празник, създадени от народа, който се вписват в арменската фолклорна традиция. Една от тях разказва за любовта на храбрия юноша Вартан, който побеждава злодея-богаташ, който държи в робство млади девойки в замяна на правото хората да ползват водата, която му принадлежи. Младежът освобождава момичетата от ръцете на поробителя и затова в този ден хората се обливат един друг с вода.Красотата на Вартавар е и в това, че поливането се превръща в забавление, в което участват всички, независимо от възрастта, пола, социалното положение. Това е един добронамерен акт, който създава в топлите юлски дни ведро настроение, съпроводен и с игри, песни, танци.
След като в Армения се утвърждава християнството като държавна религия, за да бъдат привлечени прозелитите, голяма част от обичаните от арменците народни празници биват вписани в календара на Арменската апостолическа църква. Така Вартавар, който остава трайно в народната традиция, започва да се почита и като Преображение Господне. Всяка арменска църква по света отбелязва този ден, а хората, след Светата литургия започват с веселието, поливането с вода, пръскането на розови листа… Дори се пускат да летят гълъби, символизиращи избавянето на Ной и неговото семейство от потопа.
Оказва се, че има и друга традиция, която обаче е забравена и не се практикува от години.
Това е благославянето на ябълките.
Някога, 
много отдавна, според нашите арменски обичаи, „преди Вартавар не е било обичайно да се ядат ябълки, а до неделята, най-близка до 15 август, да се яде грозде“ (Х. Харатян, „Арменски национални празници“). В „Енциклопедията на домакинствата“ (с. 682) има място, който гласи: „Общ обичай е да не се ядат ябълки преди Вартавар, а първата ябълка за годината се яде в този ден, както първото грозде се яде на празника Преображение на Света Богородица“.
Когато се прелистват различни стари арменски вестници, се вижда как възрастни хора от арменските села свидетелстват за съществуването на този обичай. Големият арменски писател Рафи в книгата си „Салпи“ разказва следното за съня на учителя Бедрос: „Учителят Бедрос вижда сън, при който Свети Гарабед се приближава до него и му дава ябълка, а на Махтес Аветис, който е с него, дава още една ябълка и имената им са изписани върху тях“. В онези дни се чества един от големите църковни празници (дахавар) - Вартавар и от този епизод на съня може да се заключи, че писателят иска да възроди тази красива арменска традиция.