В два тома бе издаден трудът на депутата на блок „Армения“ в арменския парламент Артур Хачатрян „Преговорите за Арцах“. Презентацията се състоя преди дни в Ереван. Изданието е посветено на цялостен анализ на политическите процеси, свързани с уреждането на карабахския конфликт през последните 30 десетилетия.
Пред журналисти авторът сподели: „Това е изключително парадоксална ситуация: в продължение на 20 години Азербайджан промива мозъците на хората с невярното твърдение, че Съветът за сигурност на ООН уж е поискал Армения безусловно да изтегли войските си от Арцах. Но нищо подобно не е имало. Първо, това искане беше отправено към местните арменски сили. Второ, Азербайджан отказа да приеме последните две резолюции, защото те съдържаха искане: арменските сили на Карабах трябваше да се изтеглят, например, от Акна, а азербайджанците – от Шахумян и Мартакерт. И Минската конференция трябваше да бъде свикана, за да се обсъди окончателният статут на Арцах. С други думи, тези резолюции не съдържат безусловно искане за изтегляне на арменските войски. Изтеглянето бе обусловено от прекратяването на огъня и свикването на Минската конференция“.
Артур Хачатрян отбеляза, че настоящите арменски власти изкривяват и манипулират преговорния процес, поради което не публикуват предложението, получено от съпредседателите през 2019 г. Според него в дипломацията, както и в медицината, е необходимо да се ръководим от принципа „не вреди“.
„Първоначално възнамерявах да напиша статия, но тя се оказа доста дълга. След това реших да напиша поредица от статии, които в крайна сметка се превърнаха в двутомно издание, състоящо се от 1300 страници. Исках да предам цялата хронология на преговорите, основана на обективни факти: кой, къде и кога се е срещал, какво е било обсъждано на тези срещи и какви документи са били разглеждани.
Тези власти се опитват да изопачат и оклеветят целия процес на преговори. Книгата съдържа много препратки към влиятелни чуждестранни автори и известни политически анализатори, които много задълбочено и педантично са наблюдавали целия ход на преговорите и са изразили своите обективни мнения“, сподели Артур Хачатрян.
Двутомникът разглежда подробно хронологията на преговорите – от най-ранните етапи до най-новите инициативи, предложени в рамките на международните посреднически усилия. Изданието включва официални документи, предложения за уреждане, както и аналитични материали, които позволяват по-добро разбиране на динамиката на конфликта и подходите на различните страни. То има за цел да систематизира информацията относно дипломатическите усилия и търсенето на мирни решения.
През 2018 г. един от вариантите за уреждане на карабахския конфликт, съгласно проучването на Хачатрян, е включвал провеждане на референдум с участието на населението в етническите пропорции, съществували преди началото на конфликта, като се вземе предвид съотношението на арменци и азербайджанци преди войната. Той заяви, че въпросът за независимостта на Арцах е предмет на преговори до момента, когато на власт идват през 2018 г. Никол Пашинян и хората му, след което всичко спира.
И тъй като се е старал да борави предимно с факти, които говорят сами за себе си, авторът обръща внимание върху т. нар. „Краковски документ“, представен на Армения и Азербайджан през януари 2018 г. и ясно демонстриращ наследството, с което се сблъсква Никол Пашинян, когато идва на власт. „В него черно на бяло е посочено как е трябвало да се реши съдбата на Арцах: чрез обвързващо волеизявление, чийто дневен ред не е подложен на никакви ограничения. Тоест, твърденията, че въпросът за независимостта на Арцах никога не е бил на дневен ред, не са верни. Населението, което е съществувало преди конфликта, е трябвало да участва в гласуването. На последните избори съотношението беше 78% арменци и 22% азербайджанци. Следователно резултатът от гласуването всъщност е бил предопределен“, подчертва Хачатрян. Той заявява, че всъщност преговорите не са отишли в задънена улица и на Армения не ѝ е налаган някакъв ултиматум.
Книгата на Хачатрян документира, че поне от срещата на върха в Лисабон натам правото на Арцах на самоопределение е било разглеждано на всички етапи от преговорния процес. Трябва да се отбележи, че настоящите арменски власти редовно твърдят в своите заявления, че преговорите с Азербайджан от десетилетия са водени изключително в рамките на признаването на Нагорни Карабах за част от Азербайджан.
Книгата ще бъде полезна за изследователи, дипломати, историци, журналисти и всички, които се интересуват от мирния процес в Южен Кавказ.