Международният форум „Ереван Диалог“, организиран от външното министерство на Армения, днес завърши тридневната си работа. В събитието, което премина в арменската столица Ереван, участваха редица представители от Запада, както и лидери от Иран и Индия, международни организации. Идеята бе диалогът да послужи като платформа, обединяваща политици, академици, гражданското общество и частния сектор, за да обсъдят и обмислят решения на критичните предизвикателства на нашето време.
Тази година събитието, в което се включиха участници от над 80 страни, бе посветено на 5 основни теми: възникващият международен ред, свързаността, зелените преходи и бъдещето на енергията, цифровите общества като стабилни и безопасни икономически двигатели, бъдещето на бизнеса.
На церемонията по откриването на форума присъства премиерът Никол Пашинян, който произнесе реч, обхващайки актуални въпроси от днешния дневен ред на Армения, както и такива, свързани с международния и регионалния дневен ред. Той започна с отговор на въпроса, който зададе в риторичен порядък: възможен ли е траен и стабилен мир в региона на Южен Кавказ и реалистичен ли е той? И отговори, както каза, от името на страната, която ръководи днес, обосновавайки арменската гледна точка по някои ключови моменти.

„Преди всичко трябва да засегна преговорите по мирния договор между Армения и Азербайджан. Напоследък много пъти сте чували, че 80% от мирното споразумение е съгласувано. Искам да отбележа какво означава това на практика.
Понастоящем напълно са съгласувани 13 члена и преамбюла към проекта за мирен договор, частично са съгласувани още три точки, състоящи се основно от две предложения и ако трябва да бъда по-точен – едно от тях е съгласувано, а другото – не.
Като се има предвид, че съгласуваните разпоредби на мирния договор между Азербайджан и Армения всъщност включват всички или основните, крайъгълни фундаментални разпоредби за установяване на отношения, Ереван предлага да се приеме това, което е договорено в момента, да го подпише, за да има основополагащ документ, след което да се продължи обсъждането на оставащите въпроси, особено след като един от договорените членове на мирния договор предвижда механизъм, който ще позволи на двете страни да продължат дискусиите чрез съвместен механизъм.
Да не говорим за факта, че съгласуваната част от мирния договор ясно предвижда установяването на дипломатически отношения между Армения и Азербайджан… И искам да потвърдя нашата готовност, моята готовност да подпиша в близко бъдеще договорения текст на договор за мир и установяване на отношения.“

Казвайки всичко това, арменският премиер спря вниманието на аудиторията и върху темата с делимитацията на границата, подчертавайки, че и по този въпрос има напредък. Според него показател за това са подписаните неотдавна от съответните комисии на Армения и Азербайджан Правила за съвместната дейност на комисиите по делимитация на границите. „И в този документ е фиксирано казаното от страните на 19 април тази година в прессъобщение след 8-то заседание на комисиите. Т.е. Декларацията от Алма-Ата е записана като базов принцип на процеса на делимитация, също така се посочва, че в процеса на делимитация страните ще се ръководят именно от този документ“, уточни Пашинян, пояснявайки какво е съдържанието му. Той допълни, че момента в Армения и Азербайджан, съгласно споразумението, този документ е в процес на вътрешно съгласуване и вътрешни държавни процедури. „Надявам се и съм убеден, че поне в Република Армения ще направим всичко, за да го завършим. Правителството вече е приело проекта и го е изпратило до Конституционния съд, за да определи съответствието му с Конституцията“, посочи лидерът на страната-домакин на форума.

Спря се и на въпроса за откриването на регионалните комуникации и в тази връзка насочи акцента към разработения от Ереван проект „Кръстопът на мира“. „Този проект не само предвижда отварянето на регионални комуникации между Армения и Азербайджан, т.е. железопътни линии, магистрали, възможни кабели, възможни газопроводи, електропроводи и други комуникационни канали, но също така предполага, че подобно развитие ще се случи и между Армения и Турция. Разбира се, „Кръстопът на мира” е важен за нас и защото, ако този проект бъде реализиран, ще получим възможност да имаме железопътна връзка и с Ислямска република Иран, отношенията с която, ясно и очевидно, са много важни за нас. Ще имаме и възможност да изградим ж.п. връзки с Турция, Европа и Русия. Разбира се, Азербайджан ще разполага с възможността да има железопътни връзки с Турция и Ислямска република Иран през територията на Армения“, поясни Пашинян.
Премиерът говори и за установяването на автомобилно и железопътно съобщение между Нахичеван и Азербайджан през територията на Армения. „И ние сме готови, както се вижда от проекта, да осигурим такава комуникация, но трябва също така да заявим, че днес Нахичеван не е лишен от транспортни връзки; през територията на Ислямска република Иран и през територията на Турция. И всъщност ние сме готови да започнем изпълнението на този проект по всяко време, включително осигуряване на транспортна връзка между основната част на Азербайджан и Нахичеван.
Ще кажа нещо повече: почти две години в дневния ред на правителството на Армения циркулира проект на решение на правителството, в рамките на което сме готови да осъществим този процес. Какво пречи? Този процес е затруднен от факта, че не всички наши колеги изглежда са склонни да се възползват от възможността, която предлагаме. По-специално, както може би сте чули, има много дискусии за това как проектът „Кръстопът на мира“ съответства или се вписва в логиката на Тристранната декларация от 9 ноември 2020 г. Напоследък дискусиите по този въпрос се засилиха и се прави опит да се представи, че тази декларация предполага, че сигурността на тези комуникации на територията на Армения трябва да бъде гарантирана от трета сила или трета страна.

Веднага трябва да кажа, че подобно възприятие няма нищо общо с реалността и за да направя всичко по-обосновано, сега ще цитирам извадка от параграф 9 от Тристранната декларация от 9 ноември 2020 г.: „Република Армения гарантира безопасността на транспортни комуникации между западните райони на Република Азербайджан и Нахичеванската автономна република с цел организиране на безпрепятственото движение на граждани, превозни средства и стоки в двете посоки“.
По-нататък в изявлението си пред участниците във форума той продължи да говори за моменти от въпросния тристранен договор, намеквайки за опитите на някои страни да внушат, че в него има налице клауза, според която някаква част от Армения трябва да се контролира от друга страна и да обезпечава сигурността на територия на една суверенна държава. „Казвам го като човек, който е подписал този документ. Няма разпоредба, която да означава, че юрисдикцията на Република Армения върху собствената й суверенна територия трябва да бъде ограничена по някакъв начин по отношение на митнически, граничен, фитосанитарен и друг контрол. Такава ситуация просто не съществува и не би могла да съществува“, декларира Пашинян.
Продължавайки да прави анализ на Тристранното споразумение от ноември 2020 г., с което се сложи край на войната, лидерът на Армения подчерта: „Прави се опит да се представи, че същият 9-ти параграф от Тристранното заявление се отнася до осигуряването на комуникациите между основната част на Азербайджан и Нахичеван, но този параграф започва по следния начин, цитирам: „Всички икономически и транспортни връзки в региона да се отблокират“. Свързването на основната част на Азербайджан с Нахичеван е подточка от 9-ти параграф, а основното му съдържание се отнася до деблокирането на всички икономически и транспортни връзки в региона“.

Базирайки се пак на същия документ Пашинян припомни и точка 7, която също цитира и коментира: „Вътрешно разселените лица и бежанците се завръщат на територията на Нагорни Карабах и околните райони под контрола на Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците.“ Както можете да видите, след 9 ноември 2020 г., когато президентът на Руската федерация, президентът на Азербайджан и аз подписахме този документ, арменските бежанци, които избягаха от Карабах и съседните територии по това време, не само не се върнаха в Карабах и прилежащите територии, но в резултат на събитията, които се случиха точно преди година, Нагорни Карабах беше напълно деарменизиран в резултат на етническо прочистване“.
„8-ми параграф от Тристранната декларация гласи: „Военнопленници, заложници и други задържани и телата на загиналите се разменят“. Все още има арменски военнопленници, заложници и други задържани в Азербайджан и те не са върнати до ден днешен. Това също е разпоредба, която е в Тристранната декларация от 9 ноември и, както виждате, не е е изпълнена. За съжаление трябва да констатирам, че нито един партньор няма основание да обвинява Армения в неспазване на която и да е от разпоредбите на Тристранната декларация. И както виждате, Република Армения и като цяло, всеки независим и обективен наблюдател има основание да каже, че другите наши партньори по Тристранната декларация като минимум не са изпълнили напълно своите задължения“, продължи Пашинян.
Изнасяйки всички тези аргументи, премиерът заговори и за изнасяните контрааргументи, свързани с мирния процес на Южен Кавказ. „Напоследък чухте много заявления, че Конституцията на Република Армения съдържа териториални претенции към Азербайджан. На какво се основава тази позиция? Прави се опит да се оправдае това с факта, че например в преамбюла на Конституцията има частично позоваване на Декларацията за независимост на Република Армения, приета на 23 август 1990 г., която беше приета по време на Съветския съюз. Тя се позовава на съвместната резолюция на Върховния съвет на Арменската ССР и Националния съвет на Планински Карабах от 1 декември 1989 г. „За обединението на Арменската ССР и Планински Карабах“.
… В Конституцията на Република Армения няма нищо за това, което се опитват да ѝ припишат. Това е от онези случаи, като Тристранното изявление от 9 ноември, когато се прави опит да се припише на Конституцията на Армения нещо, което не е записано в нея и просто не съществува. Напротив, член 5, параграф 3 от Основния закон гласи: „В случай на противоречие между нормите на международните договори, ратифицирани от Република Армения, и законите на Република Армения, се прилагат нормите на международните договори“. Това е много важна характеристика.
След ратифицирането на мирния договор между Армения и Азербайджан от парламента на Република Армения, самият факт трябва да означава, че този договор не противоречи на Конституцията. От момента на ратификацията той има предимство пред всички други възможни закони. И това е фактор, който също трябва да се вземе предвид“, коментира Пашинян.
В тази връзка той подчерта, че действителността всъщност е различна, тъй като реално в Конституцията на Азербайджан са налице териториални претенции към Армения. И даде следната обосновка за думите си: „Конституцията на Азербайджан се основава на Конституционния акт на Азербайджан, приет през 1991 г., и това е записано в нея. Конституционният акт от своя страна се позовава на декларацията за създаването на първата Азербайджанска република през 1918 г. Т.е. Конституцията се основава на Закона за националната независимост от 1991 г., а Законът за националната независимост от 1991 г. на свой ред се основава на Декларацията за независимост от 1918 г. А в Декларацията за независимост от 1918 г. се посочва, че територии на Азербайджан се явяват Източното и Южното Закавказие. Нещо повече, през 1919 г. на Парижката мирна конференция и през същата година в Обществото на нациите са представени карти за регистрацията на Демократична република Азербайджан, които включват Сюник, регион Вайоц Дзор като цяло, както и някои части от областите Арарат, Армавир, Гехаркуник, Тавуш, Лори и Ширак на Република Армения.
ТСледователно е очевидно, че Конституцията на Азербайджан съдържа териториални претенции към Република Армения. Но също така е важно да се отбележи, че ние не правим това предмет на преговори, ние не повдигаме този въпрос. Защо? Защото в договорения текст на мирния договор имаме разпоредба, която гласи: никоя страна не може да се позовава на вътрешното си законодателство като оправдание за неспазването на разпоредбите на даден международен договор.
Т.е. от една страна виждаме, че Конституцията на Азербайджан съдържа териториални претенции към Република Армения, но не повдигаме този въпрос, за да не доведем мирния процес до задънена улица, включително защото смятаме, че текстът на мирния договор, споменат в началото на моето изказване, напълно коригира и решава този проблем и чрез международно споразумение заявяваме, че страните не могат да се позовават на своето вътрешно законодателство за неизпълнение на задължения, посочени в международен договор или мирно споразумение“.
Изнасяйки цялата тази информация, Пашинян в речта си се върна към началото ѝ, подчертавайки готовността на арменските власти да подпишат мирен договор на базата на съгласуваните моменти. „И ние предлагаме да поставим договорените разпоредби „13+3“ на масата, да ги подпишем сега като мирен договор и да преминем към обсъждане на допълнителните въпроси“, заяви той.
Завършвайки изявлението си при откриването на форума „Еревански диалог“, премиерът на Армения обобщи: „Искам да отбележа и се надявам, че тази уважаема аудитория ще се съгласи, че никога никъде не е имало договор, който да разглежда и разрешава всички въпроси. Такова споразумение просто няма. Какъвто и договор да подпишем, дори и да сключим договор от 20 члена, 30 члена, 40 члена, 50 члена, дори 100 члена, пак ще има 200 възможни члена, 300 възможни члена, които няма да бъдат решени в това споразумение.
Няма държави, чиито отношения да се регулират от един единствен договор. Но е много важно да поставим основата, или по-скоро да не отхвърляме основата, която вече е поставена от няколко години на нашите преговори. Надявам се, че в близко бъдеще ще имаме възможност да подпишем вече съгласуваната част от мирния договор, договорения текст и да преминем към по-нататъшни преговори за разрешаване на оставащите възможни въпроси“.
На всичко, което прозвуча от устата на Пашинян, от Баку дойде реакция, за която ще напишем в отделен материал.