Както е прието да се казва, традициите са затова да се спазват. Особено онези, които изпълват с настроение и носят позитивен заряд. Сред тях неизменно, от векове, се нарежда празникът „Вартавар“, който задължително се отбелязва не само в храмовете с литургия, тъй като според църковния календар е Преображение Господне, но и с народно веселие. То пък идва от древната езическа традиция, оцеляла до наши дни. Тази година празникът бе почетен на 16 юли.
Пак по традиция у нас духовният пастир на арменците в София протойерей Кусан Хадавян отслужи света литургия в столичния арменски храм „Сурп Аствадзадзин“, помена в проповедта си откъде идва и какво е значението на Преображение Господне, каза и няколко думи за Вартавар. А след това за народното увеселение грижа бяха положили – както винаги – дамите от Арменско благотворително дружество ХОМ, клон „Кътутюн“. Имаше вкусни кулинарни предложения, имаше розови цветчета, които са задължителни за този ден, имаше и вода… Много вода, защото така се полага – никой не трябва да си тръгне сух. Пръскането обилно с вода е част от традицията и никой не трябва да се сърди, че е напръскан или полят от глава до пети. А тази година имаше мнозина – и деца, и възрастни, които добре се намокриха. За целта в действие влезнаха не само водните пистолети на малчуганите, но и маркучи.
Знаейки, че предстои „къпане“, част от вярващите се бяха подготвили с подходящи дрехи за този ритуал. Веселбата бе с висок градус за всички и започна веднага, след като отец Кусан благослови масата, подредена от ХОМ. Именичките, т.е. всички жени, които в името им се съдържа думата „варт“, бяха поздравени с пожелание да бъдат здрави и усмихнати. Всичко това превърна топлия неделен ден в едно тържество на доброто, любовта и почитта към църквата и нейните традиции.
Преображение Господне е един от петте велики празника (дахавари) на Арменската апостолическа църква и един от най-обичаните сред народа. Когато Спасителят с тримата апостоли – Петър, Яков и Йоан, се изкачват на планината Тавор, им се явяват пророците Мойсей и Илия. Разговаряйки с тях, Христос се преобразява и дрехите Му стават по-бели от сняг.
Евангелистите Матей (17:1-13), Марко (9:1-12) и Лука (9:28-36) свидетелстват за Преображението Христово. „И Той се преобрази пред тях: лицето Му блесна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И тогава Мойсей и Илия им се явиха, разговаряйки с тях. При това Петър каза на Исус: Господи! За нас е добре да сме тук; Ако искаш, ще направим три шатри: една за теб, една за Мойсей и една за Илия. Докато той още говореше, ето, светъл облак ги осени; и ето, глас от облака каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Слушай го. И като чуха това, учениците паднаха ничком и много се уплашиха. Но Исус дойде, докосна ги и каза: Станете и не се страхувайте. И като повдигнаха очите си, не видяха никого освен Исус” (Матей 17:2-8).
Според легендата св. Крикор Лусаворич (Григорий Просветител) назначава празника Преображение Господне на първия ден от арменския календар - 1-во число на месец Навасард (11 август). На този ден се празнувал езически празник, като редица негови елементи са запазени в обредите на Преображение Господне. Например, на този ден е обичайно вярващите да се поливат с вода, да пускат гълъби и т.н., но Църквата дава на тези традиции християнска интерпретация.
През VI век католикос Мовсес II включва празника Преображение Господне във Великденския цикъл и го насрочва за 7-ата неделя след Петдесетница. Така празникът става подвижен (от 28 юни до 1 август).
В съботния ден преди Вартавар арменската църква възпоменава старозаветния Кивот и отбелязва празника на Новата Света църква. А понеделникът след празника по традиция е денят за възпоменание на мъртвите.
Розите и розовите листенца са важен атрибут на Вартвар, но най-впечатляващият му символ е обичаят за поливане с вода, в който участват всички, независимо от пол и възраст. Тъй като „играта с вода” се е превърнала във важен компонент на празника, в някои местни арменски традиции денят получава и друго име – Чъроци, от думата „чур” – „вода”.
Вардавар е езически празник. Все още не е напълно известно как се е появил, но около него има различни легенди. „Варт” в превод от арменски означава „роза“. Именно това цвете древните арменци свързват с богинята на любовта и красотата Асдхик. Тя напоява всичко наоколо с розова вода, поръсва земята с любимите си цветя, изпълвайки сърцата на арменците с любов. Един ден богинята е отвлечен от Янах – бога на смъртта. И тъй като Асдхиг не е сред хората, те се озлобяват и се отвръщат един от друг. Но богинята бива спасена от любимия си Вахагън – бог на огъня и любовта отново се завръща по арменската земя.
В езическите времена арменците украсяват статуята на богинята с цветя, както и домовете и дрехите си, къпят се в течаща вода и се пръскат с нея, осветяват водата с листенца от рози и се обливат с нея. След навлизането на християнството празникът вече съвпада с Преображение Господне, но ритуалите не са изоставени. Църквата вижда в тях връзка с историята за Потопа.
С празника е свързана и друга легенда. Имало едно време богат човек, който вземал млади красавици като заплащане за използването на водата му. Един ден смелият младеж Вардан побеждава алчния богаташ и освобождава момичетата.
Има и третата легенда. Според учените празникът е свързан с Великия потоп. След като Ной спира на планината Арарат и слиза от върха, той инструктира синовете си да изливат вода един върху друг като благословия. От този ден започва арменският месец Навасард.
Много други интересни традиции са свързани с този празник, включително сервирането на специални десертни ястия и сладкиши. Десертната трапеза на този ден традиционно се украсява с печени на огън ябълки, както и популярната арменска баница, приготвена за случая, наречена назук, изготвена от брашно, масло, захар, сметана, мая и яйца, а пълнежът е често от ядки.
Според традицията на този празник хората си подаряват рози, а влюбените младежи пускат гълъби в небето. Ако птицата обиколи къщата на избраника три пъти, сватбата може да се празнува през есента.
В старите времена на този ден се извършват поклонения в манастира „Сурп Гарабед“ в Муш (територията на съвременна Турция) и в манастира „Хованаванк“ в Лори в Армения.
Подобно на други традиционни празници, Вартавар също носи в себе си смисъла на плодородието. Хората с двудневен запас от храна отивали при аязмите – светите извори, носейки със себе си украсени за жертвоприношение животни, които принасяли в жертва, надявайки се на милостта на боговете.
Преди това е имало обичай да не се ядат вартаварски ябълки. Било е прието на празника да се яде първата ябълка за годината, както и първото грозде се хапва в деня, след като бъде осветено, т.е. на Успение Богородично.