Неопределеността на статута на Планински Карабах не позволява да се сключи фундаментално споразумение при срещата между Алиев и Пашинян, но не е изключено подписването на рамков документ, коментират арменските политолози. Азербайджанските анализатори пък твърдят, че арменската страна обвързва договора за мир със статута на Карабах, но Баку няма намерение да обсъжда съдбата на територия, която според международното право се смята за азербайджанска.
Както писахме, срещата в Брюксел между премиера на Армения Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев при посредничеството на председателя на Съвета на Европа Шарл Мишел, завърши с установяването на няколко опорни точки, на чиято база да продължат разговорите за постигането на мирно споразумение между двете спорещи страни. Какво мислят по въпроса политическите анализатори - арменски и азербайджански?
Някои от политолозите смятат, че на набелязаните стъпки могат да попречат сепаратистките нагласи в региона. Освен това Кремъл има собствени интереси в зоната на карабахския конфликт. Гледните точки на анализаторите естествено се разминават на места, дори може да се каже, че арменските експерти поспориха около резултатите на брюкселската среща. Според политическия наблюдател на информационно-аналитичния портал 1in.am Агоп Бадалян диаметрално противоположните позиции на страните в конфликта, както и създалото се напрежение между Запада и Русия изключват вероятността от подписването на документ. Според него, рано или късно пред Илхам Алиев ще бъде поставен въпросът за статута на Арцах, но в близка перспектива той няма как да стои. Последното изостряне на обстановката в непризнатата република може да накара посредниците само да активизират действията си за снижаване на ескалацията и поддържане на ситуацията под известен контрол. 
„Въпросът с ескалацията и проблемът с газоснабдяването няма да се обсъждат отделно, а в рамките на общ пакет. Затова говорят реакциите на посредниците. И Франция, и САЩ, и Русия, и Европейският съюз подчертават нуждата да се стигне до споразумение. Войната промени статус-кво, но тя не неутрализира Мадридските принципи", поясни той.
Бадалян свърза активността на Шарл Мишел с въпросите на сигурността. „За Европа Южен Кавказ е чувствителен регион по отношение на безопасността. Брюксел се опитва да играе своята роля, но не е възможно да не се отчита карабахският конфликт. И след Украйна мотивацията на европейците се засили“, твърди политологът.
Ръководителят на Центъра за подкрепа на гражданските инициативи „Свободен гражданин“ политическият анализатор Ховсеп Хуршудян има различен поглед. Според него срещата между секретаря на Съвета на сигурност на Армения Армен Григорян с помощника на азербайджанския президент Хикмет Гаджиев подсказва, че са налице някакви подготовки и вероятно ще бъдат определени известни рамки за подписването на мирен договор. Хуршудян посочи, че за Ереван е важно Баку да спазва уговорката за неизползване на сила, но отличителна черта на азербайджанската дипломация е да не съблюдава договореностите. Въпросът за статута на Карабах не е само изискване на арменската страна, а „принцип, който лежи на масата на преговорите под егидата на Минската група към ОССЕ", смята той. „В последното си заявление Минската група се позова на „принципи, известни на страните“, принципи, по които страните са се договорили. Става дума за Мадридските , в които крайъгълният въпрос е самоопределянето на Арцах и неговия статут“, подчерта Хуршудян.
Според политолога завземането на село Парух и на
височината Карагълух от азербайджанските военни, както и проблемите с доставките на газ за жителите на Арцах, са предопредилили срещата в Брюксел. „До тези събития среща Пашинян-Алиев не бе набелязана. Но те привлякоха вниманието на Запада. За първи път тримата посредници адресирано осъдиха Азербайджан за ескалацията. От миналата година доста неочаквано нарастна активността на Шарл Мишел и Евросъюза. Това не е лична инициатива на Мишел, може да се каже, че Западът – САЩ и Франция, в частност са му делегирали своите пълномощия като преговарящ. Преговарящ, който не е обременен с ангажименти по отношение на Русия“, предполага анализаторът.
„Подписване на документ за връщане към преговорите в рамките на Минската група е логично и би било най-доброто решение, но нереално след кризата в Украйна. След южнокавказкия тур на действащия председател на ОССЕ и министър на външните работи на Полша Збигнев Рау, организацията така и не направи изявление, а в изказванията на самия Рау в Ереван не прозвуча призив за връщане към формата на Минската група“, коментира политологът и журналистът Наира Хайрумян. Нещо повече, добави тя, припомняйки, че след тази визита посланикът на Полша в Армения Павел Чаплак каза, че „Варшава е направила всичко в рамките на своите възможности за връщането към формата на Минската група, през февруари т.г. министърът на външните работи прие тримата посредници, но събитията в Украйна промениха ситуацията“. На дипломатически език това означава, че сега дейността на посредниците от Минската група, сред които влиза и Русия, е нереална, заяви тя. Политанализаторът подчерта още един факт: съобщенията, идващи от Държавния департамент на САЩ и телефонните разговори на американския държавен секретар Антъни Блинкен с Пашинян и Алиев, които коствено свидетелстват, че няма как да бъде подписан фундаментален документ при настоящата ситуация. „Изявленията на Блинкен показват, че САЩ не възнамеряват да работят с Русия на този етап във формата на Минската група за Карабах. „Паузата“ може да бъде запълнена с междинни решения, можем да предположим подписването на декларация относно затворниците или началото на деблокирането на комуникациите“, предположи Хайрумян.
Според нея, посредничеството на Съвета на Европа се явява „промеждутъчен“ вариант, докато имащата мандата на ООН Минска група на ОССЕ не може да работи. Затова ролята на модератор е поел върху себе си Европейския съюз, докато не се появи новият формат за урегулиране на проблема – пак под мандата на ООН. „Изострянето на ситуацията в Карабах, фактическото завземане на нови позиции от Азербайджан, за което Армения обвини руската страна, „която не е спазила споразумението за огледално изтегляне на войските“, по план трябваше да доведе или до „мирно“ изселване на населението от Карабах или до обръщане към Русия за посредничество. Нито едното, нито другото се случи. И на този фон, колкото и да е странно, позицията на Пашинян стана по-силна. Въпросът е дали иска той да се възползва от това“, заключава Хайрумян.
Какъв е анализът на азербайджанските политолози за разговорите в Брюксел и ситуацията около Армения и Карабах?
Повечето от тях категорично изключват възможността за обсъждането на статута на непризнатата република. Ръководителят на центъра на изследване „Република“ Натига Джафарли (той е смятан за опозиционен на властите човек и дори бе направен опит да бъде осъден) е на мнение, че в последно време от Баку и Ереван звучат по-внимателни, но и оптимистични изявления. Според политолога, фактът, че Армения като цяло няма особени възражения по петте точки, предложени от Азербайджан за бъдещия мирен договор, дава основание да се предполага, че страните могат да стигнат до подписване на рамков документ, който да открие път за създаване на постоянна платформа за преговори на ниво експерти по съгласуване на параметритете на бъдещето мирно споразумение. Анализаторът коментира и поведението на арменската опозиция, организираният от нея протест в навечерието на преговорите в Брюксел. „Зад действията й по торпедиране на мира може да се види и невидимата ръка на Кремъл, който, на първо място се отнася ревностно към завземането на инициативата от Европейския съюз и второ – не желае окончателното решаване на конфликта, тъй като в този случай Москва ще загуби от лостовете за оказване на натиск и на двете страни. Забележима е и радикализацията през последните дни в поведението на карабахските сепаратисти, които сега се ориентират повече към Русия, отколкото към Армения. Противодействието на Русия може да накара Пашинян да се откаже от решенията в Брюксел, които биха могли да доведат до пробив“, каза Джафарли. Той изрази съмнение в това, че Шарл Мишел ще се занимава с такива детайли като локалната предислокация на войските или газоснабдяването на региона, както и че ще фокусира усилията си към достигане до кардинална промяна на ситуацията към мир.
Джафарли преповтори позицията на Баку, че арменската страна се опитва да върже проблема с мира с решаването на статута за Карабах: „Азербайджан, основавайки се на международното право, смята тази територия за своя и това се признава от цялата световна общност. Така че Баку няма намерение да обсъжда съдбата на тази част от територията си заедно с каквито и да било други въпроси. Друга тема е по-нататъшно пребиваване на арменското население в региона“. Според него Баку може да предложи на арменците план за реинтеграция в азербайджанското общество, който предвижда изпълнението на програми за социална и икономическа подкрепа, развитие на селскостопански предприятия, транспортна инфраструктура, туристически потенциал и др. В същото време на арменското население ще бъдат гарантирани всички права на азербайджанските граждани, включително представителство в местните власти, полицията, съдилищата.
Друг азерски политически наблюдател – Тофиг Тюркел, също изрази съмнение, че ще има някакъв пробив: „Правителството на Армения се стреми да се отклони от окончателното решаване на конфликта и от ангажимента да признае целостта на Азербайджан, което би означавало признаването на Карабах за азербайджанска територия. Затова и арменските власти маневрират. Позволявайки провеждането на масов митинг на 5 април от опозицията, те показаха на Запада, че се намират под обществен натиск и затова не могат да поемат върху себе си отговорност, която ще разруши стабилността в страната.
От друга страна Армения се намира под пресата на Кремъл, който също не изважда решаването на конфикта от своя монопол. Затова в най-добрия случай може да бъде подписано някакво комюнике в Брюксел, в което се посочва самият факт на срещата и готовността за продължаване на мирния процес“, коментира Тюркел преди да бъдат оповестени резултатите от разговорите с Шарл Мишел.