Дълбоките разногласия в църковния ни живот
в последно време отново взеха връх и се стигна до поредни словоизлияния (не винаги поднесени в лицеприятна форма и тон) в социалните мрежи. Повод за тази вълна стана приключилото производство в Комисията за дискриминация по дело за дискриминация по признаците „религия“ и „вяра“ (по съответния член на Закона), чието начало е положено през декември 2021 г. Жалбоподатели са трима арменски енориаши – Вержин Бодурян и Матеос Матеосян от Варна и Ахавни Вартян от Бургас, които биват представлявани пред Комисията по дискриминация от адвокат. Като основание да се обърнат към този орган те изтъкват факта, че са лишени от възможността да упражняват своите духовни потребности поради липсата на свещенослужители в техните храмове, т.е. възпрепятствано е и е ограничено правото им на религия. Това в определена степен се отнася и до малките енории в страната, след като е прекратено правото на свещенослужение на отците Нъждех Кешишян и Бохос Микаелян, последно действали като духовни пастири съответно в църквите „Сурп Саркис“ (Варна) и „Сурп Хач“ (Бургас), тъй като не са удължените визите им за престой от страна на Епархийския съвет към Арменската апостолическа православна Света църква в България.
В тази връзка ответни страни по въпросното производство са Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет (които не се явяват на заседанията на Комисията и не изпращат представител), председателят на Епархийския съвет (ЕС) на Арменската апостолическа православна Света църква в България Антраник Шакариян и членовете на тази структура (на заседанията те се представляват от адвокати). Последните, след като биват информирани за подадената в Комисията жалба, са реагирали, представяйки свои аргументи в противовес на тези, изтъкнати от тримата енориаши. Без да влизам в детайлите, нека да посоча, че от ЕС изтъкват като един от елементите за прекратяване на работата на двамата споменати свещеници факта, че те „с противоуставните си действия застрашават единството на енориите, в които служат“, както и че е от значение „способността на отделния свещенослужител да се впише в отделната енория и съответно да бъде приет от нейните членове“. Това са цитати от доклада на Комисията. В него се упоменава и водената кореспонденция по въпроса с осигуряването на духовници между ЕС, архиерейския наместник на Арменската църква у нас и Първопрестолния Свети Ечмиадзин, който като духовен център има единствен правомощието да изпраща и назначава свещеници в подопечните му епархии.
В рамките на това производство
Комисията за защита от дискриминация провежда от края на 2021 г. насам седем заседания
(има и няколко отложени), като на последните две са разпитани и свидетели – и за двете страни. На проведеното на 24 ноември 2024 г. заседание петчленен разширен заседателен състав на Комисията за дискриминация с председател Петър Кичашки и членове Ана Джумалиева, Владимира Стоименова, Сабие Сапунджиева и докладчик Баки Хюсеинов разпитва като свидетели архиерейския наместник на Арменската епархия в България епископ Датев Агопян и духовния пастир на арменците в Пловдив Храч Мурадян, които дават конкретни и ясни отговори на отправените им въпроси от страна на адвокатите, представляващи както жалбоподателите, така и ответната страна – председателят и членовете на Епархийския съвет. Питанията се отнасят до причините, довели до конфронтацията и до възникването на дискриминационен момент поради факта, че ЕС не удължава правото на престой на двамата духовници, обслужващи енориите във Варна и Бургас – дер Нъждех Кешишян и дер Бохос Манукян. Това от своя страна води до лишаването на енориаши от правото им да имат духовен живот, да присъстват на литургии, да получават причастие, да бъдат кръщавани, да се извършват погребения и т.н., както следва по каноните на ААЦ. В резултат, повече от пет години арменските църкви „Сурп Саркис“ във Варна и „Сурп Хач“ в Бургас са лишени от свещенослужители.
Да припомним, че когато станаха тези събития, бе организирана подписка в цяла България, под която стоят имената на близо 2000 вярващи арменци, с искането да не се допуска връщането на отците Нъждех и Бохос в Армения, в Първопрестолния Свети Ечмиадзин. Тя е приложена към материалите по въпросното производство, заедно с редица други документи и кореспонденция, разменяна между спорещите страни – духовенството и светските представители на църквата.
При даването на свидетелски показания, на зададен от председателя на комисията въпрос „Какви усилия са положени от страна на Епархийския съвет за определяне на нови свещенослужители в тези две енории“, епископ Датев отговаря следното: „Когато тези двама служители бяха върнати в Армения, Епархийският съвет ми написа писмо, че се нуждае от нови духовници. Обърнах се към духовния център – Първопрестолния Ечмиадзин, че имам нужда от две духовни лица. Нашият върховен духовен глава ми отговори в писмо, че „мога да изпратя двама свещенослужители, но имам едно условие“. Условието беше, че „духовникът, който Ви бъде изпратен, да го пазите, т.е. да бъде при Вас между три и пет години“.
Това е напълно разбираемо, като се има предвид, че свещеникът, който бъде изпратен от Армения, трябва да затвори своята къща, да извади децата си от училище, съпругата му да спре да работи и това не може да се случва, примерно, през шест месеца.
Обърнах се към председателя на ЕС, че е налице това условие, но отговорът му беше, че „ако не одобря, ако не харесам свещеника, още на втория ден ще го върна обратно.
Аз съм духовник от 30 години и подобен отговор не бях чувал. Преди да дойда и да стана архиерейски наместник в България, съм бил архиерей в четири други епархии. Откровено казвам, това, което видях тук, никъде другаде не съм го видял“.
На друг въпрос, зададен на архиерейския наместник от адвоката на ответната страна, т.е. Епархийския съвет, за изминалите 6-7 години колко пъти са правени опити за осигуряване на свещенослужители за България и за опразнените от духовни лица енории, неговият отговор бе, че те са били няколко. „Какъв е бил резултатът?“ е отправеното към него запитване от страна на председателя Петър Кичашки.
В отговор епископ Датев отбелязва: „Отговорът беше, че светските лица, т.е. в лицето на Епархийския съвет, трябва да защитават правата на духовниците съобразно Устава на Св. Ечмиадзин, защото ако те са безправни, е безпредметно тяхното присъствие“.
В края на заседанието адвокатът на ответниците повдига и един друг въпрос – за свещеник Армен Мелконян, който е изявил желание да служи в арменската църква във Варна и в тази връзка е одобрен от местното Църковно настоятелство и от Епархийския съвет. „Каква е позицията на Светия престол Ечмиадзин относно неговата служба във Варна?“, е отправеният към епископ Датев въпрос от прависта. „Епархийският съвет няма право да кани духовно лице отвън без съгласието на Св. Ечмиадзин. За всички църкви по света, които са под лоното на Арменската апостолическа Света църква, за всички тези църкви отговорност носи единствено и само Първопрестолния Ечмиадзин, никой друг.
Архиереят има право дотолкова, доколкото да вземе разрешение от Върховния патриарх и католикос на всички арменци“, е неговият отговор. И в тази връзка дава пример: „Може ли някой българин да отиде в Румъния и да стане примерно дипломат в българското посолство, без е получил разрешение от Външното министерство на съответната държава. В нашата църква има ясна йерархия – Католикос, епископи, Епархийски съвет“.
На финала на този разпит, архиерейският наместник на епархията в България подчертава, че ААЦ следва своите строги закони от 2000 години и затова е оцеляла, както и че за нея са абсолютно неприемливи каквито и да било дискриминационни действия. „За нас това е неприемливо. Ние сме войници, които защитаваме и се борим за това в нашата църква да няма дискриминирани граждани. Ако махнем йерархията в църквата, тя ще бъде разрушена, ще падне. Това, което днес се случва в България, на практика е път за разрушаване на тази хилядолетна йерархия. Никъде по света подобно събитие не се е случвало. Затова казваме, че защитаваме основите на нашата църква“, обобщава той.
От разпита на отец Храч Мурадян става ясно, че от ЕС е направен опит да не бъде продължен и неговият престой. Духовникът твърди пред комисията, че това е щяло да се случи, само че той е имал документ с право на постоянно пребиваване. „Дори потърсиха моя адвокат чрез Пловдивското МВР, за да разберат как съм получил постоянно пребиваване в България. Ако не се лъжа, в писмото на ЕС пишеше: „С какво право сте му дали постоянно пребиваване, след като той е наш работник, наш служител“. Да, имаше неуважение, имаше нарушаване на права и целият този скандал е в резултат на нарушаването на правата ми“, заявява той. По-нататък той посочва, че в резултат на това, „че бяха изгонени двама свещеници, реално шест енории останаха без свещенослужители“.
През февруари 2025 г. се провежда още едно заседание на комисията, на което е разпитан свидетел на ответната страна от Варна – член на Църковното настоятелство, след което в съответния оповестен срок
Комисията за защита от дискриминация излезе с решение
(председател: Златина Дукова и членове: Владимира Стоименова, Петър Кичашки и Орлин Колев, с докладчик Баки Хюсеинов). В него се посочва, че е налице дискриминация спрямо жалбоподателите на основата на признаците „религия“ и „вяра“, „като същите са били ограничени да изповядват свободно своята вяра и религия чрез неосигуряването на свещенослужители за продължителен период от време, който е неизменна част от свещенодействието по канона на арменската църква, за разлика от останалите членове на същата общност“ (има се предвид арменската общност). Комисията установява, че „от страна на Епархийския съвет на ААПСЦ в България е допуснато нарушение“ по съответния член на Закона за дискриминация на основата на признаците „вяра“ и религия“, като вярващите от Варна и Бургас за продължителен период от време „са били лишени от свещенослужители и поставени в по-неблагоприятно положение, сравнено с вярващите лица от останалите енории, където е имало такъв свещенослужител без прекъсване“. Сочи се също, че от страна на председателя на Епархийския съвет Антраник Шакариян, „чрез бездействие е допуснал нарушение (на съответния член от Закона) на базата на признаците „вяра“ и „религия“. В тази връзка от Комисията му препоръчват „да предприеме съответните действия за осигуряване на свещенослужители за продължителен период от време без прекъсване, което е неизменна част от свещенодействието по канона на ААЦ“.
На финала в решението на Комисията по дискриминация се подчертава, че от страна на Министерския съвет, респективно – Дирекция „Вероизповедание“, не е допуснато нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на съответния член от Закона.
Очаквана реакция дойде от страна на Епархийския съвет
след излизането на това решение, което вероятно ще бъде обжалвано по съответния ред пред Административния съд. Становището на светската институция е формулирано и обобщено в няколко точки. В една от тях се отбелязва: „Решението, формулирано по начина, изложен в решението на КЗД, буди недоумение. Въпреки факта, че разглеждането на казуса е продължило почти четири години, в съдържанието на решението ясно личи, че Комисията е абдикирала от задължението си да се запознае в дълбочина със структурата, устройството и каноните на Арменската Апостолическа Света Църква. Тази институция, която е автокефална и със свои собствени канонични норми, притежава изконното право и задължение да изгражда, обучава и ръкополага свещеници, както и да осигурява тяхната служба в отделните енории. Задължение на местния Архиерей е да не допуска енориите от неговата епархия да остават без духовно обгрижване и свещенослужители“.
В текста се съдържа и част, отнасяща се до назначаването на свещеник за варненската арменска църква „Сурп Саркис“ от страна на Църковното настоятелство на храма и с одобрението на Епархийския съвет, но без да е получено съгласие от архиерея/архиерейския наместник, както се посоча това и в регистрирания Устав на ААПСЦ в България. Това се случи в края на отминалата година и предизвика вълна от реакции и коментари – било „за“, било „против“. Казусът получи своето продължение през последния месец-месец и половина, след като Първопрестолния Свети Ечмиадзин излезе с публично съобщение, че с указ на Върховния патриарх и католикос на всички арменци Карекин II от 17 март свещеникът Армен Мелконян се лишава от своя духовен сан и вече трябва да носи светското си име Саркис, като става просто мирянин и няма право да носи расо, както и да извършва каквито и да било служби и тайнства. От духовния център на ААЦ се посочваше, че той нееднократно е нарушавал каноните на църковното служене, а от 2024 г. на практика служи в храма самоволно. Като аргументи за това решение се заявяваше, че е лишен от сан заради разпространяването на клеветнически слухове за църковната власт, за внасянето на разкол в редиците на вярващите, както и заради извършването на дейност извън мястото на службата си без да е получил разрешение за това от духовните власти.
Лишеният от сан духовник е ръкоположен не в Св. Ечмиадзин, а в лоното на Киликийския католикосат,
където служи известно време, преди да напусне Близкия изток и да се премести в Европа, за да продължи служенето си в един от храмовете, чиято епархия е подчинена на духовния център в Армения. В тази връзка се появиха аргументи, че бившият отец Армен принадлежи към Киликийския католикосат и затова никой извън него няма правомощията да го обяви за низвергнат от сан. В отговор се появи в публичното пространство официално становище от Антилиас (Ливан), в което се казваше: „Бихме искали отговорно да съобщим, че отец Армен Мелконян е ръкоположен за свещеник на 9 февруари 1990 г. в Сирия от архиерея на Арменската епархия в Перия, Негово високопреосвещенство архиепископ Катароян. След кратко време отец Армен се премества в Ливан. След като служи там за кратко време като свещеник, той заминава за Германия по покана на тогавашния архиерей на Германската епархия Негово високопреосвещенство архиепископ Карекин Бекджян. От този ден той става подчинен на Католикосата на всички арменци.
Следователно отец Армен Мелконян е подчинен на Католикосата на всички арменци, на разпорежданията и решенията на Католикоса на всички арменци, както и неговия указ за низвергване“.
Това писмо е с дата 20 март 2025 г. и е подписано от епископ Даджад Ашикян – началник на канцеларията на Киликийския католикосат. С него на практика се потвърждава решението на Върховния патриарх и католикос на всички арменци, както и че спорният духовник няма вече принадлежност към Антилиас. Въпреки появили се твърдения (пак в социалните мрежи), че той е част от този католикосат.
В резултат на цялата тази история, Църковното настоятелство към храм „Сурп Саркис“-Варна се обърна с писмо към епископ Датев Агопян, уведомявайки го за единодушното си
решение низвергнатият свещеник (Саркис Мелконян) да бъде техен духовен водач.
В него четем: „Очакваме, че вие като висш духовник сте запознат в детайли с безспорния факт, че към момента на постъпването си на служба в църквата „Сурп Саркис“ във Варна отец Армен Мелконян вече е бил освободен от Западноарменската епархия с подписа на Архиепископ Хажак Парсамян и е придобил статут на независим свещеник.
Освен това, съгласно апостолските канони, вярващите, особено при извънредни обстоятелства, имат правото да изберат и утвърдят своя пастир“.
Подборът на думи в това писмо е необичаен, тъй като, доколкото познавам историята на Арменската апостолическа църква, понятие „независим свещеник“ не съществува. Не става ясно от кого е независим и ако не служи в лоното на един от двата Католикосата (или Патриаршии), как ще извършва богослужения, как ще причестява миряните, как ще ги изповядва например и т.н. Дори и при извънредните обстоятелства в годините на Геноцида над арменците, арменските духовници са имали принадлежност към конкретен Католикосат, Патриаршия, били са в лоното на Католическата църква или Евангелската, но не и „независими“. И като такива са подкрепяли духовно и морално гонените и измъчвани арменци, изхождайки от своя духовен сан и своята свята мисия, независимо дали вярващите са принадлежали към една или друга конфесия. Ако е лишен от светото миро, с което един духовник бива миропомазан, как той би могъл са извършва своята служба? Това е нещото, което го отличава от миряните, на които от амвона изнася проповеди, благославя ги и благодарение на което има право да извършва тайнствата на църквата. Останалото е…
Тъй като често – пак в публичното пространство, се дискутира въпросът за оттеглянето на нашата епархия от Първопрестолния Свети Ечмиадзин и преминаването към Киликийския католикосат, нека накратко да разкажем за
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДВАТА АРМЕНСКИ ДУХОВНИ ЦЕНТЪРА
Преди това обаче ще направим кратка ретроспекция за това кога арменците в България решават да преминат към Първопрестолния Свети Ечмиадзин и да създадат своя самостоятелна епархия. Събитието има 100-годишна история, която трябваше да се отбележи миналата година, но отмина в тишина.
До началото на ХХ век в България не съществува самостоятелна епархия, а действащите в страната арменски църкви функционират в рамките на епархията в Одрин и принадлежат към Арменската патриаршия в Константинопол (Истанбул). Няколко години след Съединението дейните арменски общественици у нас решават да сформират отделна епархия и да преминат към лоното на Първопрестолния Ечмиадзин. Започва активна и продължителна кореспонденция, участие в която взимат отчасти и българските власти, които подкрепят това начинание. Само че събитията в онези години са изключително съдбовни за Армения от една страна, и за България – от друга. Едната е разтърсвана от драматични исторически събития, другата пък води тежки войни – Балканска, Междусъюзническа, Първа световна… Настъпват и годините на Геноцида над арменците. Пишат се писма с прошения до Ечмиадзин, отговорите са редки и бавни, макар по принцип да е налице съгласие за създаване на самостоятелна епархия. В крайна сметка това се случва през 1924 г., когато от Католикоса на всички арменци идва официален документ, потвърждаващ този факт и преминаването към Ечмиадзинския католикосат. За първи архиерей е определен архиепископ Степанос Ховагимян, спасил се от гоненията и смъртта в Османската империя, и с част от своето паство намира пристан в България. Същата година се провежда Църковно-народен събор, утвърждава се Устав на епархията и се избира първият Епархийски съвет. Така постепенно се организира и регулира църковният живот на арменската общност у нас, която има своите храмове от векове на българска територия, както и свещенослужители в градовете с по-компактно арменско присъствие. Част от тях са самоуки, т.е. нямат духовно образование, но са дълбоко вярващи и познават каноните, литургията, служението. И макар да не са завършили семинария, те биват ръкополагани с духовен сан от архиереите с позволението на Майчиния престол.
Сега да се върнем към
двата духовни престола – Ечмиадзинския и Киликийския, чийто взаимоотношения през вековете са сложни и трудни.
Темата и много дълга, но ще се опитаме да поднесем фактите сбито, като акцентираме най-вече на контактите им през последните 3-4 десетилетия.
Исторически така се развиват събитията, че всеки от католикосатите, както и двете Патриаршии – Йерусалимската и Константинополската, имат своите правомощия и територии на влияние и взаимодействие. Като цяло всички те функционират автономно, имат правото да взимат самостоятелни решения при ръководеното на своите епархии и при избора на духовен водач. Всички те обаче признават върховенството на Първопрестолния Ечмиадзин и се стремят да не влизат в противоречия с него, макар че понякога се пораждат такива, особено допреди няколко години.
Още преди Армения да обяви своята независимост през септември 1991 г. в резултат на разпадането на Съветския съюз, благодарение на разумния поход на духовните водачи на двата арменски католикосата, намиращи се в равнопоставено положение, между тях бяха установени сравнително топли контакти. Разбира се, режимът, който действаше в Съветска Армения не позволяваше те да бъдат по-дейни и видими, но архивите сочат, че такива са били налице. А след тази дата взаимоотношенията станаха по-осезаеми, дори започнаха и взаимни посещения. След кончината на един от най-почитаните арменски католикоси на нашето съвремие – Вазген Първи, през 1994 г. на дневен ред се появи въпросът за сближаването на тези духовни центрове, дори се заговори за тяхното обединение и избирането на единен върховен духовен лидер. Тази идея намери подкрепа и сред властите в Армения. И тъй като предстоеше избор на нов католикос – първи в историята на третата независима Република Армения, основният кандидат за поста беше духовният водач на Киликийския католикосат Карекин Втори. Дори първият арменски президент Левон Тер-Петросян в интервю подчерта, че със своята теологична подготовка, с качествата си и с административните си умения той е най-подходящият да оглави ААЦ като Върховен патриарх и католикос. Смяташе се, че изборът му ще изиграе огромна роля за издигането на авторитета на Арменската църква и за сближаването на Армения и Диаспората. Моментът действително бе исторически.
През 1995 г. се проведе Църковен събор и католикос Карекин Втори стана католикос Карекин Първи, оглавявайки Майчиния престол. През декември 1996 г. висшият духовник реши да повдигне въпроса за решаване на епархиалните проблеми на двата Престола. На следващата година се създаде орган (тиван), който да свика духовно събрание, на което водещият дневен ред да бъде „Укрепване единството на Арменската църква“. Така или иначе обаче това не се случи.
Карекин Първи, който вече бе на възраст и болен, почина, а свиканият събор избра на негово място архиерея на Араратската епархия в Армения Карекин Нерсисян. Ставайки католикос Карекин Втори, в началото той продължи линията на поддържане на добри отношения с Киликия. Дори говори за това в годината на отбелязване на 1700-годишнината от приемането на християнството като държавна религия – през 2001 г. Само че през 2002-2003 г. настъпиха усложнения и разрив. В голяма степен причина за това стана желанието на католикос Арам Първи да се създаде епархия в Канада, паралелно с вече съществуващата там такава, подчинена на Св. Ечмиадзин. Като аргумент се изтъкна факта, че в тази страна са се установили много арменци от Ливан и Сирия, които традиционно принадлежат към Антилиас. От този момент отношенията Ечмиадзин-Антилиас отново сериозно се влошиха, а Вехапара обяви тези действия като „антиканонични“. Още повече, че преди тези събития, между двата католикосата е настъпило охладняване заради подобни стъпки в Източната епархия на САЩ (средата на 50-те години) и в Гърция (началото на 60-те години). Понастоящем там действат църкви, които се намират под протектората и на Антилиас, и на Ечмиадзин. Освен това има страни, където са налице изключително епархии, подчинени на Киликия (в Близкия изток, а напоследък и в Кувейт) и такива, които се намират под юрисдикцията на Ечмиадзин и няма Киликийско присъствие.
Известно затопляне започна да се забелязва през пролетта на 2005 г., когато в Майчиния престол се проведе консултативно събрание между делегациите на двата католикосата, акцентът на което бе дискусия на тема „Императивът за обновление на арменската църква“. От това време датира и негласната договорка между тях да не навлизат повече във вече установените си територии, да си взаимодействат, съхранявайки взаимните си интереси, работейки в една посока за общоарменски каузи и за опазването на авторитета на Арменската църква пред света. Още повече, че и двата католикосата са членове на Световния съвет на църквите и участват в икуменическото движение. Трябва да кажем, че в ССЦ католикос Арам Първи се ползва с изключително висок авторитет и влияние.
Най-сериозният пробен камък във взаимоотношенията между двата арменски духовни центъра, които в теологичен план следват една практика, стана моментът, когато в Армения започна т.нар. „футболна дипломация“ – опитът на политическите власти в Ереван да се размразят отношенията с Анкара с подписването на два протокола за установяване на дипломатически контакти. Процесът започна през 2008 г. и завърши през 2009 г. в Швейцария, където документите бяха парафирани от външните министерства на Армения и Турция, но впоследствие турският парламент не ги ратифицира и нещата приключиха с тази неуспешна стъпка в навечерието на 100-годишнината от Геноцида над арменците.
На тези действия остро се противопоставиха трите традиционни арменски партии в диаспората – рядко срещащо се явление. Двамата католикоси спрямо това събитие развиха противоположни виждания и това отново вкара прът в колелото на двустранните им отношения. И основната причина бе въпросът с признаването на Геноцида над арменците, към който католикос Арам Първи е непреклонен. Но когато през март 2011 г. в Сирия избухна гражданска война, която изправи пред сериозна опасност арменската общност в страната, духовните водачи на Ечмиадзин и Киликия призоваха да се обединят арменските сили по света и да се окаже подкрепа на сънародниците ни, нуждаещи се от незабавна помощ. Такава бе осигурена и от страна на Карекин Втори, а Арам първи не пропусна да благодари за това.
През 2013 г. станахме свидетели на изключително църковно събитие. В Св. Ечмиадзин се свика епископски събор, за участие в който покана бе отправена към Киликийския престол. Тя не само бе приета, но епископската делегация от Антилиас се оглави от католикос Арам Първи. Това въведе отношенията им в нова фаза, но бе и от огромно значение в навечерието на отбелязването на 100-годишнината от Геноцида над арменците. По време на тази среща, наред с обсъдените доста различни въпроси от общ интерес, бе взето и важното решение за въвеждането на жертвите от Геноцида в лоното на арменските светци. А през 2015 г. на открития олтар в Първопрестолния Ечмиадзин се извърши в тържествена атмосфера ритуалът по канонизирането на загиналите милион и половина арменци, станали жертва на една мракобесническа политика на територията на Османската империя в присъствието и с участието на двамата арменски духовни лидери.
В заключение трябва да кажем, че макар през десетилетията да са били налице разногласия, най-вече по отношение на териториите на влияние и утвърждаването на епархии, а не във връзка с ритуалната и канонична практика, нито по отношение на йерархичния принцип, който е строго определен, както е във всички църковни структури, последните години бележат промяна и между двата арменски престола е налице дух на търпимост, толерантност и взаимно доверие.