15 стихотворни произведения на седем от най-забележителните западноарменски поети, рецитирани наизуст от протойерей Кусан Хадавян, бяха поднесени на публиката в столичния Арменски народен дом на 18 ноември. Камерната поетична среща ни върна повече от столетие назад, към времето, когато западноарменската поезия изпитва забележителен подем, който за жалост продължава едва 13-15 години. Събитията от 1915-а и последвалите я години прекъсват този устрем, тъй като голяма част от арменския интелектуален елит е подложен на изтребление.
Написаното от Рупен Севак, Таниел Варужан, Сиаманто, Матеос Зарифян, Михран Турян (патриарх Ехише), Бедрос Турян и Мисак Медзаренц е част не само от арменската, а и световната поетична съкровищница. Техни творби са превеждани на различни езици и достигат до разни краища по света. Но отец Кусан ни ги поднесе в оригинал с умението си на емоционален рецитатор. За тази вечер той бе подбрал пъстра китка, илюстрираща поетичния свят и натюрел на седмината арменски майстори на словото. Прозвучаха стихотворенията „Хай задиг“ (Р. Севак), „Арачин дзилер“ (Т. Варужан), „Ап мъ мохир…“ (Сиаманто), „Анарагъ“ (Ехише Турян), както и „Кохутюн“, „Кезме херу“, „Хокис“ и „Верчалуйс“ от Матеос Зарифян, „Лъджагъ“, „Дърдунч“, „Захчунг“ и „Им махъ“ от Бедрос Турян. А на финала рецитаторът изпълни още две работи на своя любим поет Мисак Медзаренц – „Цъмран барз кишер“ и „Йерази орер“.
В програмата бе включена и кратка музикална „пауза“. Проф. Ани Тошкова изпълни на пиано едно от музикалните съчинения на арменския духовен пастир по стихове на поета Оник Паникян-Зармуни - „Не унивай“.
А като допълнение към срещата със седмината великолепни западноарменски автори, Вартануш Топакбашян разказа накратко за тях, за творческия им път, за въжделенията им, поднесе и интересни акценти от живота им. Така пред присъстващите се разкри частица от образите на поетите, създавали своите бисери в Западна Армения и тяхната в повечето случаи печална участ. Всички те (с изключение на патриарх Ехише) умират твърде, твърде рано. Някои са застигнати от турския ятаган, а други са отнесени от „жълтата гостенка“. И макар че не са имали шанса да творят дълго, оставеното от тях поетично наследство е дълготрайно и стойностно.