Събитието стана факт на 22 октомври т. г., след като община Каспичан (България) и община Абаран (Армения) подписаха споразумение за сътрудничество, побратимяване и приятелски отношения. Така се откриват нови възможности за развитие, обмяна на опит и укрепване на приятелството между двата приятелски народа – българския и арменския. Документът има за цел да насърчи взаимното сътрудничество в ключови области като туризъм, икономика, младежки и обществени инициативи.
Основите на този нов договор, под който стоят подписите на кмета на Абаран Карен Ехазарян и на Каспичан Златин Ценков, бяха положени още през май т.г., когато арменска делегация пристигна в България по покана на кмета на българската община.
Каспичан е първият град, с който Абаран се побратимява. По време на краткия си престой в арменския град кметът Златин Ценков сподели, че е впечатлен от темповете на развитие на града, от неговия типично арменски колорит, както и от екологичните планове в региона. Приветствайки гостите от България Карен Ехназарян изрази задоволството от бъдещото сътрудничество с Каспичан и благодари специално на Карен Алексанян – създател на историко-културния комплекс Двор на кирилицата в Плиска за оказано съдействие в тази посока и за установяването на приятелските взаимоотношения помежду им.
От своя страна Златин Ценков благоради за изключително топлото посрещане в Армения. Той не пропусна също да изрази признателност към Карен Алексанян за усилията му за развитието на културата, туризма и образованието в Община Каспичан. Подчерта, че „ние само можем да спечелим от проведените срещи и да почерпим опит от тях за развитието на туризма, за екологията“.
Двамата кметове изразиха надежда, че с подписването на договора за побратимяване ще бъде даден тласък и на взаимодействието между младите хора, живеещи в Каспичан и Абаран.
Местните жители свързват името на Абаран с легенда, според която лампа, пълна със сълзите на свети Григорий Просветител (Крикор Лусаворич), някога е висяла над четирите върха на планината Аракац. Тя е била държана там без въже („анбаран“), буквално във въздуха. Казват, че лампата все още виси там, но само човек с чисто сърце може да я види. В нейна чест градът е наречен Анбаран, но буквата „н“ изчезва с времето.
Самото селище е споменато за първи път в документи от II век под името Касах. То е било център на провинция Ниг в историческа Армения и седалище на министерската фимилия Къндуни. Според друга версия градът получава сегашното си име през X век и означава „дворец“ („абаран“).
Абаран се намира на 59 км от Ереван. В града има базилика от IV век – „Сурп Хач“ („Свети Кръст“). Тя според местните жители притежава особена сила, защото в нея се пази къс от кръста, на който е разпнат Иисус Христос. Разказва се също, че през 2006 г. върху дясната колона в храма се появява изображение на Божията Майка, което е там и до днес.
Мемориалът „Възраждане“ е посветен на битката при Баш-Абаран, когато през 1918 г. жителите на града и околностите героично се борят срещу турските нашественици, движещи се от Александропол (днес Гюмри) към Ереван, и спират настъплението им. Всяка година там през май се организират всенародни тържества по повод героичната съпротива и победа, полагат се цветя на гроба на един от арменските национални герои – Трасдамат Ганаян (Тро), разположен в близост до паметника.
Да припомним, че Абаран бе избран за младежка столица на Армения за 2025 г.