Международни организации, правителства на чужди държави и научни общности по различно време учредяват повече от 20 награди, носещи имената на дейци на науката и културата от арменски произход. В това число не влизат всевъзможните фондове, стипендии и други отличия.
Само по себе си е очевидно, че за да се удостои дадено име с подобна чест, то приносът на съответния деец на науката и културата действително трябва да е бил впечатляващ и това е косвено признание за мястото и ролята на арменския народ в попрището на науката и културата в света.
Да припомним някои от тези отличия, носещи арменски имена.
Награда на името на Адеодат Потаниуш-Абрахам има учредена от правителството на Унгария за поощряване на изобретенията. Тя е наречена в чест на унгарския механик, хирург, доктор на техническите науки, професор и държавeн деец от арменски произход, градоначалник на Будапеща Асадур Абрамян (1885-1956 г.).
Наградата «Анна Аслан» е учредена в 1983 г. в Германия и се присъжда за постижения в областта на медицината. Тя носи името на известния румънски лекар-геронтолог и гериатър, носител на международната културна премия «Паметник на победата» (Италия, 1984 г.), академика на Румънската и Българската академии на науките проф. Анна Аслан (Анна Мъгърдич Асланян, 1897-1988). Нейното име е изсечено върху пиедестала на мраморния паметник на бащата на медицината Хипократ в Гърция.
Наградата «Буниатян» е ежегодно отличие, което се връчва на най-добрите млади руски специалисти в областта на математиката и изчислителната техника. Носи името на Армен Буниатян (1918-1978) – създател и ръководител на математическия отдел на Всесъюзния научно-изседователски институт за техническа физика (Руска федерация).
Наградата на името на Горовей е учредена още през 1839 г. в Унгария и е наречена на името на унгарския драматург от арменски произход, член-кореспондента на Академията на науките на Унгария Ласло Горовей (Ласлаус Коровян, 1780-1839). Заедно с Лайош Кошут и Ласло Сачвай той подготвя и предлага Декларацията за независимост на Унгария.
Премията «Леонид Спендиаров» е най-високата награда на Международния геологически комитет, учредена след смъртта на талантливия арменски геолог Леонид Спендиаров (1869-1897) от неговия баща Афанасий Спендиаров. Отчитайки заслугите на младия учен и неговата преданост към науката, ръководството на Международния геологически комитет удовлетворява молбата на сем. Спендиарови да се увековечи паметта на трагично загиналия млад учен. Геологическият комитет взема решение за учредяването на тази награда от сумата, която е внесена за тази цел в Петербургската държавна банка от близките на Л. Спендиаров. Геологическият конгрес разработва предложение за наградата, което гласи: «Капиталът на сумата от 4000 рубли, внесени от роднините му, се смята за неприкосновен. Наградата се дава от процентите на този капитал за три години и се присъжда от Международния геологически конгрес на редовна сесия на учени, без значение от тяхната националност...».
След установяването на съветската власт това е потвърдено със специален декрет. Наградата се дава на представител на онази страна, в която се провежда Конгресът. За първи път тя се присъжда на VIII-ата сесия на Конгреса в Париж през 1900 г. С нея е отличен А. П. Карпински. Той се отказва от паричната награда и Бюрото на Конгреса я предава на френско-швейцарския геолог П. Шаф за работата му около стратиграфията и геологията на Португалия.
На 28-ата сесия на Международния геологически конгрес през 1989 г. наградата на Л. Спендиаров за първи път е дадена на жена – знаменития американски геофизик Сюзън Кейфер. Паричната част от това признание тя дарява на едно американско училище. С дарената от нея сума също е учредена награда, която се дава на ученици за най-добре написано съчинение за Л. Спендиаров или за Армения.
Още една награда с арменски привкус има присъствие в Унгария. Тя е на името на Карачони и е учредена през 1858 г. от тамошната Академия на науките за принос в делото за развитие на театъра, музиката и изкуствата. Носи името на обществено-политическия деец от арменски произход, императорския съветник, унгарския и австрийския граф, собственикът на местността Баблок, почетния гражданин на Герла и близък приятел на Ференц Лист Гвидон Карачони (Хречунян, 1817-1885). Академията на науките на Унгария е учредила също и фонд на негово име.
Награда «Хрант Динк» е ежегодна, основана е в Турция през 2009 г. Присъжда се в областта на журналистиката и се връчва в деня на рождението на убития в Истанбул арменски журналист – 15 септември.
Награда «Роберт Папазян» е ежегодна американска литературна награда, която се дава за най-добро есе в областта на политическата философия и етика.
Наградата, която носи името на Вирджиния Абгар, се връчва ежегодно от американската Академия по педиатрия. Тя се дава за изключителни постижения в областта на перинатологията. Наречена е в чест на световноизвестния учен, американския педиатър Вирджини Чарлз Абгар (1909-1974) – първата жена, удостоена със златен медал от Колумбийския университет за «Изключителни открития в медицината» (1973) и призната от Националната телевизия на САЩ за «Жена на годината» (1973). И досега съставената от нея скала се използва за бърза оценка на състоянието на новородените бебета. За първи път на 27-ия конгрес на анестезиолозите американският лекар-анестезиолог Вирджиния Абгар представя разработената от нея система от оценки за състоянието на новороденото в първите пет минути от живота му, съдържаща пет критерия.
През 1994 г. в чест на Вирджиния Абгар в САЩ бе пусната пощенска марка.
Награда на името на Левон А. Орбели, учредена през 1962 г. от Академията на науките на СССР и Русия се връчва за изключителен принос в областта на еволюцията на физиологията. Тя носи името на основателя на науката за еволюционната физиология, героя на труда на СССР, академик и вицепрезидент на Академията на науките на Съветския съюз, генерал-полковник Левон Абгарович Орбели (1882-1958). През 1962 г. първият носител на отличието става Сетрак Хачатурович Кощоянц за неговия двутомен труд «Основи на сравнителната физиология».
Макар наградата «Виктор Амбарцумян» да е основана в Армения, нейното значение напусна пределите на републиката и сега се смята за една от най-престижните в света. Тя бе учредена през 2009 г. и се дава за изключителен принос в областта на астрофизиката, а също и на физиката и математиката. Отличието се връчва два пъти в годината и паричният й еквивалент възлиза на 500 000 долара. За първи път наградата, носеща името на видния арменски астрофизик, бе връчена на 18 септември 2010 г. и нейни лауреати станаха известният швейцарски астрофизик от Женевския университет Мишел Майор и двама членове на научната му група – сътрудникът от Института за астрофизика на Канарските острови Гагик Исраелян и сътрудникът от Центъра по астрофизика към университета в Порто Нуно Сантос, за изследвания на планети извън слънчевата система.
При подготовката и превода на материала е използвана информация от различни арменски източници (Яндекс Дзен, Спутник, Радио Ван и др.)