Община Йерусалим реши да отдаде почит на известния фотограф Елия Кахведжян като кръсти площад в негова памет. Надписът на еврейски език, който вече може да се прочете на новия площад „Елия Кахведжян“, гласи: „Оцелял от Геноцида над арменците, фотограф, почитател на Йерусалим“.
Жестът, макар и аплодиран от местната арменска общност и защитниците на историческата памет, подчертава вечния парадокс в израелската политика: макар че се почита една от най-емблематичните жертви на това престъпление срещу човечеството, Израел все още не признава официално Геноцида от 1915 г., въпреки десетилетията дипломатически, исторически и обществени искания.
Роден в Урфа (Турция) през 1910 г., Елия Кахведжян е само на пет години, когато османската армия потушава местното арменско въстание – една от последните съпротиви срещу геноцидната машина на турската държава. Баща му и един от братята му са убити. След това майка му го дава на кюрдски непознат, за да го спаси, който по-късно го продава за две златни монети. „Дядо ми си спомняше, че кюрдите са го отвели, а после чул шум от стрелба и после тишина. Всички, които били в похода на смъртта били мъртви“, разказва неговия внук, който носи името на дядо си.
Истинско чудо е, че малкото момче оцелява. Той се скитал по улиците и сиропиталищата, докато не е спасен от хуманитарната организация Near East Relief, която го отвежда първо в Алепо, после в Назарет и накрая в Йерусалим, където започва нов живот. „В крайна сметка той е спасен от американци от Фондацията за подпомагане на Близкия изток“, разказва Елия Кахведжиян, който работи във високотехнологичната индустрия, преди да поеме фотоателието на дядо си от баща и, за да поддържа вече 75-годишния семеен бизнес. „Те спасяват много деца. Споменават дядо ми в книга за всички деца, които спасяват. Мисля, че излезе през 2006 г.“, продължава той със спомените.

Когато дядо му пристига в Израел, го попит за името му. Той знае само собственото си име – Елия, но няма представа за фамилията си. Спомня си обаче, че баща му мъкнал чували с кафе, затова го казва на служителя. Така се озовава с фамилията „Кахведжиян“ (кахве на арабски означава „кафе“).
Като ученик един от учителите му прави снимки и се нуждае от силен ученик, който да носи тежките стъклени плочи. Кахведжян е едро момче по това време, получава работата и започва да се интересува от занаята, да задава на учителя въпроси за фотографията. Когато навършва 16 години, по това време е все още в Назарет, му казват, че вече е мъж и трябва да се оправя сам. Решава да премести в Йерусалим и си намира работа във фотографското предприятие „Братя Ханания“. „Това било точно нагоре по пътя от портата Яфа, на площада на Израелските отбранителни сили, където се е намирал хотел „Фаст“, който сега е хотел „Дан Пърл“. Преди създаването на държавата Израел мястото е било известно като площад „Аленби“, обяснява Кахведжиян-младши.
Дядо му постигна напредък в професията, усвоявайки техническите и технологичните нюанси и усъвършенствайки собствените си практически умения във фотографията. Харесва му работата и със стар фотоапарат и изключителен талант се заема да снима. Работил за Hanania Bros. до 1930 г., когато собствениците внезапно решават да се преместят във Великобритания, вероятно усещайки накъде духа политическият вятър. Младият им подчинен се възползва от възможността да се развихри самостоятелно. Внукът на Елия твърди, че неговият тогава двайсетгодишен дядо е бил амбициозен и находчив човек. „Той решава да купи бизнеса в Йерусалим. Има само един проблем. Няма пари в брой. И въпреки това той предлага на бившите си работодатели предложи три пъти исканата цена, която обещава да плаща на вноски“, допълва семейната история той. Не всеки би предложил толкова висока цена, особено когато е с ограничени финансови възможности.

И все пак сделката е сключена, а новият собственик прави големи крачки напред, докато местните геополитически пластове не започват да се разместват драматично. Магазинът съществува от 1949 г. Интересното е, че се намира в християнския квартал, а не в арменския.
Упоритият арменец успява да изплати всичките си дългове в рамките на три години, но войната се задава. Два дни преди да си тръгнат, британски войници, които арменецът познава добре, отиват при него и го предупреждават, че предстоят проблеми. Дори му осигуряват средства да изнесе ценното си оборудване, инвентар, негативи и разпечатки на сигурно място. Елия-младши продължава разказа си: „Изпращат няколко военни камиона, за да транспортират оборудването и другите неща до място в Арменския квартал (фотоателието не се намира там, бел. ред.). Там събират всичко в подземно мазе. Това е също толкова добро хранилище, колкото всяко друго. За щастие, мазето е студено, тъмно и сухо, което е идеално за съхранение на негативи“.
Впрочем доста по-късно близките му разбират, че съдействието, което му оказват британците не е случайно. Когато откриват и проявяват архива на Елия-старши с негативи, се появява една интересна снимка. на нея той е с още мъже в специално облекло. Тогава синът му осъзнава, че баща му е бил част от масонското движение и че братството му помага да спаси бизнеса си.
Основателят на магазина подобаващо просперира, първо под йорданско управление, а след това и под израелско след Шестдневната война. „Той наистина се справи добре след 1967 г.“, казва внукът. От своето студио „Elia Photo Service“, разположено в сърцето на Стария град, той документира ежедневието в Йерусалим в продължение на десетилетия, превръщайки се в един от най-ценените визуални хроникьори на ХХ век. Неговите черно-бели изображения са запечатали османски, британски, йордански и израелски Йерусалим. Неговото наследство се продължава от внука му, Ели Кахведжян , който сега ръководи галерията със същото име.

Фотосите на Елия Кахведжян, които прави, преди британците да му помогнат да скрие негативите си, остават в мазето до 1987 г., когато синът на основателя решава да се разрови из „скривалището“, за което баща му винаги е казвал, че е „купчина стари боклуци“. Всъщност се оказва, че там има всичко друго, но не и боклук. Фотографската съкровищница съдържа над 3500 произведения, заснети из цялата страна, чиито разпечатки сега се намират в магазина на улица Ал-Ханка в Християнския квартал. Селекцията от снимките днес е събрана в „Йерусалим през очите на баща ми“, съставена от сина на Кахведжиян-старши, бащата на настоящия собственик.
„Той така и не прояви много от снимките – остави негативите на склад. През 1987 г., когато с жена ми се разровихме в него, открихме кутии с негативи. Те бяха много ценни и днес се превърнаха в наше съкровище. В Йерусалим са чували за богатата ни колекция: от хилядите снимки, които е направил баща ми, хората избират тези, които им харесват“, припомня си синът на Елия Кеворк Кахведжян. През 1998 г. той публикува албум с уникалните архивни фотографии, който озаглавява „Йерусалим през очите на баща ми“. Общо студиото на това забележително арменско семейство разполага с уникални исторически фотографии. Някои от тях са направени през 20-30-те години на миналия век от Елия Кахведжян. Другата половина са снимки на Йерусалим, направени в края на XIX-и и началото на ХХ век.
„Това е дългоочаквана почит, но и напомняне за постоянното противоречие: жертва на геноцид е почетена, докато официално се отрича, че някога се е случил“, казва представител на местната арменска общност, пожелал анонимност, при откриването на площада.