Ник Перумов – това име трябва да е добре познато на почитателите на фантастиката или по-скоро на фентъзи жанра. Под перото на този популярен автор са издадени огромен брой най-разнообразни произведения, голяма част от които се радват на търсене сред читателите на подобна литература.
За двадесет и четири години литературно творчество той публикува повече от петдесет книги. Най-често превежданите романи са „Гибелта на боговете“, „Пръстенът на мрака“ и първите романи от поредицата „Пазителят на меча“. Общият тираж на отпечатаното надхвърля седем милиона копия.
През 2004 и 2007 г. Ник Перумов получава титлата „Фантаст на годината“, присъдена му на руския конгрес „Роскон“. Тази награда се дава на най-популярния писател на научна фантастика. През август 2004 г. в България бяха обобщени резултатите от конгреса Еврокон-2004 и тогава авторът беше признат за най-добрия писател на научна фантастика в Европа.
Така изглежда вкратце визитната картичка на този писател, който продължава да радва феновете си с нови творби. В края на отминалата година се появи дълго обещавания том 2 на „Душата на Бога“. „Черното копие и сянката на Властелина“, „Черното копие и кинжалът на Отрина“, „Адамантът на Хена – по дирите на Светлината“, „Адамантът на Хена – завръщането на Господаря“, „Диамантен меч, дървен меч“ (част 1 и 2), „Гибелта на боговете“…, са също част от натрупаното литературно наследство на автора.
Николай Перумов тази година в края на ноември ще отбележи своята 60-годишнина. Самият той твърди, че фамилията му произхожда от влиятелния арменски дворянски род Пирумян. Когато Армения влиза в състава на Руската империя, тези арменски родове получават дворянство в рамките на Русия. И основателят на рода в началото на XIX век се премества натам. Затова и писателят е роден в града на река Нева Ленинград, днес Санкт Петербург.
За огромен късмет на знатната фамилия, нито по време на червения терор, нито по-късно, някои от семейството му бива репресиран, макар че по линия на майка му, предците му получават дворянска титла още преди Петър Първи. Дядото на Ник по бащина линия може да бъде намерен в Голямата съветска енциклопедия. По майчина линия дядото е професор, завеждащ научна катедра в Питер. Написаните от него учебници се използват и досега. Бащата на твореца Данил Перумов,също е учен, доктор на биологическите науки. Така че е напълно разбираем пътят, който младият Ник избира за себе си – завършва катедрата по биофизика на физико-математическия факултет в Ленинградския политехнически институт. Занимава се с молекулярна биология, десет години работи в научно-изследователския институт за чисти биопрепарати в родния си град. Участва и в разработката на методи за лечение на пострадалите от аварията в Чернобилската АЕЦ деца. Впрочем и днес той продължава да бъде ангажиран като микробиолог, но вече в САЩ.
По пътя на литературата поема – може да се каже, „почти случайно“. Още като ученик се пробва в тази сфера, но за него това е само хоби. В началото на 80-те години, подобно на много свои връстници физици, и Николай заживява с героите на Толкин. По това време на руски език се появяват романите на видния фентъзи автор „Хобит“ и първата част на „Властелина на пръстените“ – „Пазители“. Омагьосан от героите му, чрез познати в издателства Перумов успява да си достави книги на Толкин на английски език, които се заема да си превежда сам. Благодарение на това така добре усвоява английския, че дори работи от време на време като синхронен преводач.
Младият човек дотолкова е завладян от Средния свят на Толкин, че се решава на крайно смела и дори донякъде неразумна, предизвикателна стъпка – за себе си и за приятели решава да напише какво се случва с този магичен свят три века след унищожаването на Властелина на пръстена. Така се ражда трилогията му „Пръстенът на мрака“, при това без каквато и надежда тя да види бял свят. Но в началото на 90-те фентъзи манията обхваща и Русия и по лавиците в книжарниците се появява поток от преводна литература в този жанр. Щастливата случайност се усмихва на младия автор и първият му роман бива издаден за негова изненада и радост. Първоначално почитателите на Толкин не остават особено очаровани, защото с всяка следваща глава Перумов все повече се отдалечава от каноните на обичания от тях и него автор, създавайки си напълно нов, свой свят, появяват се нови образи, нови фантастични пространства, нови сили… Е, това брутално вмешателство за толкиновците е просто кощунство и предизвиква тяхната неприязън. Стига се дори до някои дивашки прояви: романите на писателя биват изгаряни на площада в центъра на Петербург, самият той е нападан с дървени мечове. Само че онези, които така крайно бранят толкиновото „имане“, не знаят, че Ник е тренирал бойни изкуства и може да се защити.
С времето нещата се уталожват, героите и световете на Перумов намират своите фенове и стават все по-търсени. И „Пръстенът на Мрака“ се превръща в събитие за рускоезичното фентъзи. А през 1995 г. са публикувани едновременно три романа на младия автор - в допълнение към „Адамантът на Хена“, се появяват „Смъртта на боговете“ и „Воинът на Великия мрак“, които полагат основата не само на „Хрониките на Хьорвард“, но и на монументалния цикъл за Ордена.
Самият писател нарича своето писане „литературна игра“. И ако в началото противниците му не могат да му простят, че е посмял да посегне на славата на Толкин, то много скоро руският писател решава да се откъсне от това. Създава своя собствена литературна вселена – светът на Ордена, състоящ се от безброй измерения. В него се случват събитията в повечето следващи книги на автора, включително във всички романи от поредицата „Хрониките на Хьорвард“, „Хрониките на Разлома“ и „Омагьосаната гора“. Като цяло в този свят протичат събитията в 26 от книгите на писателя.
Но Перумов понякога напуска вселената на Ордена и така се появяват ред други произведения от серията „Похитители на души“, „Аз, Веслав“, „Техномагия“ и други. Две от творбите му пък – „Череп на ръкава“ и „Череп в небесата“, Ник пише в жанра на научната фантастика, а не в характерния за него стил фентъзи.
И разбира се, много от книгите на Перумов са преведени на английски, полски, чешки, български, словашки, естонски, шведски, немски и биват издадени в различни страни. Наградите, с които е отличаван, също са много и впечатляващи. А по „Диамантен меч, дървен меч“ и „Не е време за дракони“ са създадени компютърни игри.
1998 г. се оказва преломна за твореца. От една страна тогава излиза „Диамантен меч, дървен меч“, с което се поставя началото на многотомната сага за Фес. Впоследствие цикълът е наречен „Хрониките на разлома“. Но това е и времето, когато Русия преживява тежка криза, много хора загубват възможността да си изкарват прехраната. Самият Перумов изпитва финансови трудности, не получава заплата или пък тя е твърде малка за все повече поскъпващия живот. И той е принуден да напусне родината си, да се премести в САЩ, където освен че продължава да работи като микробиолог, продължава да пише и своите книги.
Макар да се е установил трайно в Северна Каролина с жена си и трите си деца, Ник посещава Русия достатъчно често, за да се среща с многобройните си фенове. И всяка е съпътствана с огромни опашки за автографи. Но промяната в начина на живот силно повлиява върху работата на Перумов: ако в зората на кариерата си той пише книги просто с невероятна скорост, радвайки феновете с две или три нови издания годишно, то напоследък все по-рядко се появяват негови произведения. През последните години той повече работи в съавторство и така се раждат немалко други романи.
Когато питат писателя как вижда своето бъдеще след 50 години, той отговаря: „Не мисля за това, защото не е нужно да мислите, тогава ще бъде интересно да живеете. Целта на живота е като да достигнеш Северния полюс или да преплуваш океана – струва ми се, че това е малко погрешно. Всички имат една и съща цел – да живеят не с лъжа и да не правят зло на ближния. Атрибутите, чрез които се постига това, са все средства, които всеки има като свои собствени. Не може да се каже, че някои са по-добри или по-лоши. Искам да имам време да направя колкото се може повече, но нямам някакъв категоричен план“.
А ето съветите, които дава, когато го питат какво трябва да прави начинаещ писател: „Препоръка Numero Uno: Имайте сигурна работа, която ви оставя време и енергия за творчество.
Препоръка Numero Duo: Обезателно завършвайте започнатото! Дори и да не ви харесва, приучете се да доведете историята до край.
Препоръка № 3: пишете всеки ден. Напишете страница. Ако не можете, напишете абзац. Не можете абзац, тогава – фраза. Или дума. Или буква! Но непременно пишете!“.
Подготви: В. Топакбашян