През 1939 г. Уилям Сароян пише пиесата си „Времето на вашия живот“ („The Time of Your Life“), за която получава първата си литературна награда – тази на Обществото на театралните критици на Ню Йорк. Начинаещият тогава, но вече известен писател я приема с радост. Така се оказва в полезрението на интереса на американската театрална общественост.
Година по-късно пиесата му бива удостоена с друга награда, най-престижната в САЩ за литература. Творбата бива отличена с наградата Пулицър, но за изненада на цяла Америка, Сароян е я отказва с думите: „Никой не може да ме купи“. Заявява още: „Не вярвам в премиите и отличията в областта на изкуството. Винаги съм бил против материалното покровителство на изкуството от страна на правителства, организации или частни лица, тъй като това, мисля аз, разваля и опозорява самите основи на изкуството“.
„Пулицър“ предвижда парична награда от 1000 долара, която по онова време си е солидна сума, особено за нуждаещото се семейство на писателя. Въпреки това, позовавайки се на факта, че пиесата „не е по-велика или по-добра“ от всички останали, които е написал, писателят произнася своята присъда за подхода на държавата към творческата работа. „Животът е изкуство, а не счетоводство. За да открие себе си, човек трябва да опита много неща“, смята скандалният автор.
Разказваме историята, не за да припомним за особения нрав на Уилям Сароян, а защото тези дни в Националната библиотека на Армения се състоя среща с известния преводач Арам Оханян, който представи свой превод на пиесата от английски на руски език със заглавието „Годините на вашия живот“. Това е втората, редактирана версия на превода, направен пак от него. Първата датира от 2018 г. Но преводачът решава, че трябва да работи по-внимателно върху поднасянето на пиесата, което води до новата редакция.
За първи път „Времето на вашия живот“ се появява на руски език през 1965-66 г. в превода на Ян Березницки под заглавието „Пътят на вашия живот“ и е включена в неговата забележителна книга за драматургията на американския писател. Тя се смята за библиографска рядкост, тъй като повече не е преиздавана.
Появата на сегашната версия на пиесата е инициатива на петербургския писател, издател и полиграфист Ана Амасова, а книгата е включена в поредицата „Музей на една пиеса“. Може да се каже, че изданието представя не само драматургичното произведение, а включва още изследване на пиесата и изминатия от нея път. От съпровождащата статия на Арам Оханян могат да се научат увлекателни факти за самия Сароян, за персонажите в пиесата му, за техните прототипи, за актьорите, участвали в премиерата на Бродуей, за рецензиите за постановката, разбира се и историята около наградата „Пубицър“, както и други интересни неща.
В изданието са включени също материали от личния сарояновски архив на Оханян, който той събира в течение на години. В него има фотоархив и рисунки към премиерите на постановките, изнасяни през 1939-40 г. По онова време е имало традиция театралния критик да отива на премиерните постановки с художник, който след това създава рисунки, изобразяващи различни сцени от спектакъла, персонажите и т.н., понякога в карикатурна форма. Тези рисунки били публикувани заедно с рецензията.
Издадената от Арам Оханян книга съдържа и хроника на спектаклите, създадени по пиесата от момента на написването ѝ и излизането ѝ на Бродуей до последната постановка на руска сцена през 2025 г. Оказва се, че от 1939 г. насам творбата е поставяна над 130 пъти в различни театри и страни. А пиесата е преведена на френски, немски, холандски, датски, италиански, португалски, японски и други езици. В превод на арменски е поставяна на сцена четири пъти от 1981 до 2016 г. Последната постановка е била в театър „Хамазкайн“ и се смята за една от най-добрите.
Според Арам Оханян, популярността на пиесата в Съединените щати все още се простира отвъд театрите. В Америка всеки уважаващ себе си театрален факултет смята за свой дълг да се обърне към нея: голям брой от списъците с постановки са университетски произведения. След историята с наградата „Пулицър“ пиесата привлича огромно внимание, вълната от което не стихва и до днес.
На корицата на книгата е портретът на Сароян по време на четене на пиесата на сцена на 17 април 1940 г. – няколко дни преди връчването на престижна награда "Пулицър". Форзацът на изданието съдържа и „литературно съкровище“ – копие от екслибриса на Уилям Сароян, чийто оригинал се съхранява в колекцията на Арам Оханян. По време на представянето в библиотеката в Ереван той отбеляза: „Символично е да се говори за Уилям Сароян в библиотека, защото именно в стените на този културен център той се е развил като писател. Изключен е от училище на 15-годишна възраст заради лошо поведение, което слага край на официалното му образование. Младият Уилям обаче намира прекрасен изход, започва активно да посещава библиотеката и да се занимава със самообразование. Неслучайно в много от своите разкази той изразява благодарност към библиотеките за техния принос в творческия му живот. Сароян спокойно може да се нарече възпитаник на библиотечното образование“.
Представени са и други интересни фрагменти от живота на Уилям Сароян и историята на пиесата. Така например популярният американски филмов актьор и хореограф Джийн Кели, познат на зрителите от филма „Пейки под дъжда“ (1952), се появява за първи път в постановката на пиесата на Сароян „Години от вашия живот“, като помага на писателя с хореографията, а актрисата Кити Дювал, която дотогава играе само роли на сантиментални, почтени момичета, изведнъж се появява в образа на жена, продаваща тялото си. В един от спектаклите играе братовчедът на Сароян Рос Бахдасарян, с когото по-късно пишат песни, донесли им успех.
През 1948 г. по пиесата е заснет филм с леко променен сюжет. През 1945 г. в Италия известният Виторио де Сика режисира това произведение на Сароян, а постановчик е друг известен режисьор – Адолфо Чели. Нещо повече, през 1949 г. в Бразилия пиесата, макар и поставена под различно име, дава тласък за формирането на професионален бразилски театър. И това не са всички интересни факти, представени от Арам Оханян. Наред с появата на книгата на преводача, в скоро време се планира да бъдат цифровизирани събраните от него вестникарски изрезки със статии за Сароян. Те са част от личния му архив и попадат при него по щастлива случайност. Така че посетителите на Националната библиотека на Армения ще имат достъп до тази информация, събрана накуп, която днес трудно може да се намери.