В навечерието на Великден културният и интелектуален фонд „Ренесанс“ представи филма на режисьора Вахе Ян „Песента: пътят на душата“. Той е създаден на основата на изключителни образци на средновековната арменска поезия – песнопенията на св. Крикор Нарегаци. Съавтор на сценария и солист при изпълнението на шараганите е Вахе Бекоян.
Според режисьора на творбата в наши дни твърде рядко се раждат произведения, които оказват непосредствено влияние върху духовния мир на човека в положителен смисъл. „Основно става обратното: по-популярни и търсени са работи, които рушат човешката душа. Бях много изненадан, когато научих, че Артур Джанибекян и фондация „Възраждане“ имат идея да въплътят в живота подобен изцеляващ проект“, споделя той.
Филмът е създаден в жанра на духовната музика и се базира върху седем песнопения в изпълнение на Вахе Бекоян. Те се изпълняват на крапар, т.е. древноарменски – най-древният от съхранените в писмени източници форми на арменския език. Рецитират се и на съвременен арменски, за да бъдат достъпни за слушателите. Както разказва Вахе Ян, за всяко от седемте песнопения са избрани седем актьора – Тигран Нерсисян, Нели Херанян, Шант Ованисян, Назени Ованисян, Хорен Левонян, Мерджан Аветисян, Рози Аветисова и Самвел Топалян. Всеки от тях с играта си разяснява смисъла и съдържанието на песнопенията, за да стигнат те до публиката. Във филма са включени пет творби от Нарегаци, а останалите две са записани от Гомидас.
Вахе Бекоян от своя страна сочи, че за представянето на средновековните творения са били нужни майстори на словото с голям опит, голям талант и умения, така че изборът на артисти е бил обусловен най-вече от това те правилно да поднесат и да прочетат стиховете.
Създателите на филма смятат, че той не е документален, няма и художествен сюжет, но по своята същност и начина на поднасяне има художествена стойност. „Лентата сякаш няма сюжетна структура, но всъщност сюжетът е изграден върху последователността на песнопенията. Те са били написани за нашите празници, посветени на Господ, а те са свързани с жизнения път на Христос. С други думи чрез песнопенията се представя не само Христовия път, но и този на християнина, който той изминава чрез Христа. Ние вървим от Рождество до Възкресение. В този смисъл може би на пръв поглед не е забележим, но сюжет има и това е пътят на душата на християнина“, разказва Бекоян.
Снимките са правени в седем символични арменски църкви, храмовете са избирани дълго, предпочитание е отдадено на такива, които са по-малко посещавани, но в същото време се явяват шедьоври на средновековната архитектура като Хъневанк, Сурп Минас или Габдаванк (Синия манастир) в Габудан, както и по-известните – Санахин и Кехарт. „По този начин искахме да покажем единството на нашата духовна култура, както и подчиняването на всичко на обреда на Арменската църква, било то като архитектура или като музика. Всичко това е създадено, за да служи на обреда на нашата църква“, твърди Вахе Ян.
Пак според режисьора, целта на екипа е била да покаже, че песнопенията на Нарегаци днес по по-актуални, отколкото може да си представи съвременният човек. „Ние ги озвучихме на ашхарапар за нашите съвременници, от позицията на нашата днешна реалност, от позицията на човека, живеещ в днешния кошмар и чрез тях указахме и пътя – в крайна сметка пътя на душата – накъде, как и с какви средства?“, казва той.
Вахе Ян подчертава, че задачата им е била да се покаже, че песнопенията – не само в книгата на Нарегаци, но и в нашето ежедневие, не се намират задължително в храма, за да бъдат четени и произнасяни. „Можете да си ги кажете, докато шофирате или подрязвате дървета, защото днес това е потребност за душата на арменския народ, на арменската нация, която днес, за съжаление, е изправена пред катастрофа“, твърди творецът.
В началото на април филмът бе показан за първи път пред публика. Творческият му екип планира той да бъде представен и на международно ниво. Освен това авторите му сочат, че лентата не преследва някакви комерсиални цели, а е изключително духовна и е сред основите на призива за духовно възраждане на арменците.