Под егидата на университета в Осло международен изследователски екип се занимава с проучвания, свързани с арменската пещера Ахиду-3, за да извлече и анализира растителна ДНК от отлаганията в нея. Преди около 40 000–25 000 години хората от късния палеолит са използвали пещерата като убежище. Детайлен ДНК анализ показва, че обитателите на пещерата са могли да използват множество растителни видове за различни цели, включително за производството на лекарства, багрила или прежди.
С изследването на уникалната пещера от 2009 г. се занимава арменско-германска археологическа експедиция. Събрани са материали, разказващи за историята на хората, живели по тези места преди 40 000 години.
Тези дни от „Голос Армении“ в разговор с ръководителя на арменската експедиция, научния сътрудник от Института по археология и етнография към Арменската академия на науките Борис Гаспарянотносно изследването, стават известни факти, които са повече от поразителни. Защото не става дума за древност, а за много дълбока древност, когато не може да се говори за националности, още повече за държава.
Село Ахиду се намира на 4 километра източно от Сисиан, на левия бряг на река Воротан, област Сюник. То е известно със забележителна гробница от VII век. Над двете дълбоки крипти има площадка със стъпаловиден вход от задната страна. Над нея се издигат три опори: два пилона и колона между тях, свързани с арки, над които е положен корниз. Цялата сграда е увенчана с три арки върху фигурални колони, които не са достигнали до наши дни. Според народната легенда паметникът е издигнат от жителите на Ахиду в памет на тримата князе на Сюник, победили персийския владетел, който се е преместил в селото с голяма армия. Изображението на паметника бе поставено върху банкнотата от 1000 драма от старата проба. Недалеч от тази гробищната сграда има няколко пещери.
Що се отнася до пещерата Ахиду-3, тя е уникален археологически паметник, който предоставя богат материал за живота на предците на съвременния човек. „Най-долният слой принадлежи към горния палеолит, разказва Б. Гаспарян. Възрастта му е 15 000 години. Тук открихме не само човешки следи, но и признаци за вулканични изригвания. Пещерата има сложен ландшафт и древният човек се е приспособил към нея по най-рационалния начин. Бяха намерени много животински кости, инструменти на труда от обсидиан, върхове на стрели, резбарски ножове, игла от кост на 26 000 години, огърлици от черупки, които, очевидно, са попаднали тук от територията на Персийския залив“.
Пещерата е уникална с това, че експертите са открили останки на съвременен в анатомично отношение човек (Homo sapiens) от времената на горния палеолит. Преди това се е смятало, че Арменските планини не са били обитавани от съвременния човек заради голямата им надморска височина. В Ахиду обаче е намерен слой, където е живял човек преди 40 000 - 23 000 години. Той се е заселил в Сюник, предвид обсидиановите извори и богатата флора и фауна. Изследователи са останали удивени от добре запазената органика. В пещерата, наред с каменните изделия, за първи път в Армения са били открити шила от кост, предмети, включително игла от дяволско око, която е на 29 хиляди години. Това още веднъж потвърждава, че Хомо сапиенс сам е шиел дрехите си.
„Знаем, че растенията са играли фундаментална роля в живота на доисторическите хора. Освен, че са им служели за храна, такива части от тях като семена, листа, плодове и корени, рядно се съхраняват, тъй като са органични и обикновено се разлагат бързо, което затруднява изучаването им. Известно е, че хората са събирали растения в ежедневната си дейност. След използването им, остатъците от тях са били оставяни в пещерата, където за щастие има ДНК, запазена в палеолитните находища. Резултатите от анализите показват, че отлаганията са съдържали по-голямо количество растителен генетичен материал през периодите на интензивно използване на пещерата от човека. Сравнихме растенията със съвременната фауна на Сюник. Оказва се, че произходът на употребата на лечебни и годни за консумация билки е открит преди 40 000 години от човека от горния палеолит. По този начин успяхме да реконструираме растителното хранене на древния човек“.
Експедицията открива още два културни слоя: античен (I в. пр.н.е.) и средновековен. Според Гаспарян, ако първобитни хора са населявали пещерата, то в античните времена тя вече е използвана като светилище. За това свидетелства и гробницата в селото. Преди няколко години археолозите откриха седем монети в устата на човешки череп. Те са били, за да се плати пътуването към отвъдния свят. Трябва да се отбележи, че пещерата „Ахиду-3“ се изследва с помощта на най-новите технологии и предоставя пълна информация за начина на живот и бита на най-древните хора, живели преди много хилядолетия на територията на Армения.
Колкото до другата пещера – „Ахиду-7“, в нея има още много неразгадани тайни и мистерии. Разкопките тук започнаха през 2016 г., като експедицията разкри, както и в предишната пещера, три слоя: палеолит, античност и средновековие. „Разкрит е един неразбираем културен феномен – продължава разказа си Б. Гаспарян. Аз лично предполагам, че през XIII-XIV в. тук са се извършвали култови обреди на неизвестни сектанти. Първоначално изследвахме пещерата, за да намерим следи от човек от каменната ера, но няма да навлезем по-дълбоко, докато не разберем какъв е горният слой. Като цяло феноменът на пещерите като свещени места не е напълно проучен. Не е ясно и защо дори през Средновековието, когато хората са строили храмове, църкви, манастири, пещерата остава да е свято място. Припомнете си, че Исус Христос е роден в плевня, чиято форма наподобява пещера. Погребан е в пещера. Така че, както виждате, все още има много въпроси“.
Пещерите край селището Ахиду, населявани някога от първобитни хора, се намират на 1600 метра надморска височина.