В рамките на традиционния правителствен час в Народното събрание премиерът Никол Пашинян отговаря на въпроси, отправени му от депутати. Сред тях неизбежно бе повдигната и темата за започналия в Баку съдебен процес над задържаните през септември-октомври 2023 г. представители на военно-политическото ръководство на Арцах. Отговаряйки на въпрос на народния представител Лилит Галстанян от опозиционната парламентарна група „Армения“ относно това какво е предприел или ще предприеме официален Ереван за връщането на арменските пленници, незаконно държани в бакински затвор, беше дадено следното обяснение.
Никол Пашинян декларира, че „видените от нас сцени пораждат безпокойство, но трябва да констатирам, че ние подхождаме към тази ситуация в рамките на логиката „не вреди“. Той увери аудиторията, че този въпрос се намира в дневния дипломатически ред на правителството и че „ние ще продължим да полагаме усилия за постигането на резултат“. „Мога да направя заявление, удовлетворяващо патриотичните емоции, но тези хора ще почувстват въздействие и последствия от това върху себе си в затвора“, обясни още той своето поведение и това на арменските власти по отношение на случващото се в Баку.
След този лаконичен отговор арменският премиер веднага побърза да отклони темата и да се насочи към друг съществен за настоящето на Армения въпрос – продължаващата делимитацията на държавната граница между републиката и съседния Азербайджан от северната граница. Този въпрос, след като стана известно как ще протича процесът, ще превърна в активно обсъждан и коментиран. Затова Пашинян от парламентарната трибуна се опита да изложи причината за новата договореност с Баку, която мнозина определят като поредна отстъпка пред натиска на съседната страна.
В рамките на правителствения час на питането на депутата от групата на блок „Армения“ Артур Хачатрян дали не е било по-логично въпросното продължение на делимитацията да започне от юг, премиерът поясни, че не може да каже кой от споменаваните варианти е лош или добър. „Но няма такъв участък от държавната граница на Република Армения, за който ние бихме могли да кажем, че няма да делимитираме, няма, ние се нуждаем от друг участък от границата“, обясни той. Що се отнася до процеса на разграничение от северната част на границата, лидерът на арменския кабинет посочи: „Ние вече имаме няколко делимитирани участъци в този сектор. Проведена е делимитация в участъка на Киранц. Ние имаме делимитирани участъци, които са гаранция за сигурност. Искаме да направим тези участъци монолитни, цялостни, за да не бъдат сегментирани“.
На 16 януари 2025 г. комисиите по делимитация на държавната граница се съгласиха да започнат комплекс от работи по делимитацията на държавната граница от северния участък – от района на срещата на границите на Република Армения, Република Азербайджан и Грузия и по-нататък в южна посока – от север на юг, до границата на Република Армения и Република Азербайджан с Ислямска република Иран.