Приемането на нова Конституция в рамките на прокарваната от арменския премиер Пашинян идеология за „Реална Армения“ далеч не е нова идея. Особено на фона на непрекъснатите настоявания от Азербайджан да се смени Основния закон на съседната ѝ страна. И макар лидерът на правителството да говори за референдум за Конституцията, засега не са обявени никакви срокове и дати. Нещо повече: създаденият за промените в нея Съвет от дълго време е неактивен. За това в интервю пред агенция „Азадутюн“ („Свобода“) говори и членът на този Съвет Даниел Йоанисян.
Мнението на новия правосъден министър на Армения Сърпухи Галян е, че текстът на новата Конституция ще бъде готов до изборите, които предстоят догодина и вероятно след тях ще бъде представен на референдум. Сиреч остава година до приключване на работата на създадения за целта Съвет, но за миналата година той е провел само две заседания и до момента няма нито конкретен график за работата си, нито ясен дневен ред. От министерството на правосъдието са споделили, че няма решение за провеждането на следващо заседание, но въпросът за реформите си остава актуален и ще се обсъжда. Според Йоанисян първостепенната задача трябва да бъде промяната на работния регламент на Съвета.
„Нека ви напомня, че през 2020 г. беше създаден орган за конституционни реформи, който работеше преди войната. Дори в условията на COVID-19 за 7 месеца сме подготвили по-смислени предложения, отколкото през последните 3 години. Това означава, че процесът трябва да бъде променен, за да се подобри ефективността“, отбеляза той пред медията. Що се отнася до конкретните промени, каза, че тяхното съдържание все още не е определено. Според депутата решенията от 2020 г. не са наследени от Съвета от 2022 г. Така например идеята за създаване на Върховен съд, който да замени Касационния и Конституционния съд, никога не е била разглеждана.
И все пак Даниел Йоанисян посочи, че има постигнат консенсус по ред въпроси. Примерно моделът на управление ще остане парламентарен, микрорегулациите ще бъдат премахнати от Конституцията, оставяйки само основните принципи на демокрацията, ще бъде премахната и системата на „стабилното мнозинство”. „Предложихме да отменим този механизъм преди изборите през 2026 г., но властите не се съгласиха. Като част от мащабна реформа обаче тази система ще бъде изключена“, коментира той.
Все още не е окончателно определен съставът на Съвета за реформи. Например, лидерът на партия „Светла Армения“ Едмон Марукян вече се обяви против референдума, заявявайки: „Властта, което отказа да премахне от Конституцията уродливата система на „стабилното мнозинство“, наследена от Републиканската партия, сега предлага „идеологически“ конституционен референдум. Отхвърляме тази инициатива“.
Опозицията е убедена, че инициативата за приемане на нова Конституция е отстъпка пред исканията на Алиев, който иска да премахне споменаването на Декларацията за независимост на Армения от преамбюла на Основния закон. Но Йоанисян твърди, че такъв въпрос не е имало в дневния ред на Съвета: „Конституцията е написана така, че гражданите на Армения да я утвърдят на референдум. Тя трябва да отговаря на техните изисквания и да защитава интересите на страната. Премахването на Декларацията за независимост от нея е искане на Алиев, а не на гражданите на Армения. Доколкото знам, той не е гражданин на Армения, което означава, че неговите искания не могат да бъдат предмет на конституционна реформа“.
Оказва се обаче, че правосъдният министър не изключва възможността подобен въпрос да се появи в дневния ред, въпреки че преди време Конституционният съд постанови, че преамбюлът на основния закон е неизменяем. „Все още няма окончателно решение по този въпрос. Но независимо дали тази формулировка остава в текста или не, в реалния живот това не променя нищо“, каза Галян.
За да се избегнат подобни спорове, Йоанисян предлага да се запише в Конституцията приоритетът на арменската външна политика – установяването на мир със съседите. В същото време той не изключва провал на референдума, тъй като за провеждането му са необходими строги условия: парламентът трябва да одобри проекта на новия Основен закон с 2/3 от гласовете, след което да бъде поднесен на всенародно гласуване.
Съгласно член 207 от действащата Конституция референдумът се счита за валиден, ако повече от половината от участниците гласуват „за“, но не по-малко от една четвърт от всички граждани с право на глас в Армения. Не е изяснен и въпросът дали ще могат във вота да участват и онези арменски граждани, запазили арменските си паспорти, но живеещи извън пределите на родината си. Все пак техният бой далеч не е малък. Вероятно по-скоро думата ще имат само онези, които живеят в републиката.