На 25 април на ереванския Пръстеновиден булевард се състоя церемонията по откриването на един нов паметник. Той е посветен на героите, организирали и реализирали операция „Немезис“ през 1919 г. Затова и самият мемориал носи същото название. Върху него са изписани имената на Сохомон Техлерян, Арам Ерканян, Аршавир Ширакян, Бедрос Дер-Бохосян, Ардашес Кеворкян, Мисак Торлакян, Степан Дзахигян, Акоп Мелкумов, Ерванд Фундукян, Армен Гаро, Крикор Мерджанов, Аведик Исахакян, Аршак Езданян, Ара Саркисян, Храч Папазян и Шахан Натали.
При откриването на паметния знак кметът на арменската столица Дикран Авинян каза, че историята на операция „Немезис“ е разказ за волеизявата на арменския народ и възстановяването на справедливостта. „Мъжеството, проявено от хората, чиито имена са изписани върху паметника, има три основни значения. На първо място това е бил акт на решение и привеждане в изпълнение на наказанията, наложени на престъпниците. Второ, с действията си те са предали положителен импулс на намиращия се в униние народ и също е акт на констатация на факта, че престъпленията не остават ненаказани, независимо от това как към тези действия се отнася международната общественост. Това трябва да бъде и нашето основно послание“, посочи той.
В основата на инициативата за създаването на паметника стои съветникът на кмета на Ереван, бившият зам. кмет Камо Ареян. Той напомни, че преди 108 години през април страната е била залята с кръв, арменците са реагирали на държавната програма, в рамките на която е било планирано да бъдат изтрити арменците от лицето на земята, а през 1918 г. народът ни е дал отговор с битката при Сардарабат и създаването на Първата арменска република. „И инициативата на Арменската революционна федерация „Ташнагцутюн“ през 1919 г. е била общонационална мъст, решение да се възстанови нашето достойнство. Изпълнителите в операция „Немезис“ са били интелигентни арменци, един от друг по-добри, един от друг по-подготвени и отговорни. Могилите на тези хора се намират в различни части на света и затова можем да бъдем удовлетворени, че най-накрая тяхната памет може да бъде почетена и в Армения, в Ереван“, каза Ареян.
През 1919 г. в Константинопол се свиква военен трибунал. Пред него са изправени редица отговорни за извършеното по отношение на арменците младотурци. Мнозина от организаторите на депортациите и кланетата вече са избягали от Турция и биват осъдени задочно. Част от присъдите са смъртно наказание, което обаче остава неизпълнено, тъй като авторите на военните престъпления са успели да се укрият в различни държави. Затова изписаните върху паметника членове на „Ташнагцутюн“ взимат решение да го изпълнят. Решението за провеждане на операция „Немезис“ (по името на древногръцката богиня на възмездието Немезида) се взима през октомври 1919 г. при строга секретност. Деветият конгрес на Федерацията решава да бъдат наказани организаторите и изпълнителите на Геноцида, които са избегнали наложените им присъди. Инициативата е предложена от Шахан Натали. Одобрената от събранието операция получава названието „Специално дело“, но е повече известна в историографията като „Немезис“.
В течение на три години, действайки в САЩ и Европа до Турция, биват ликвидирани около 20 от водещите младотурски престъпници. Операцията е планирана много ясно, точно и прецизно чрез внимателна разследваща работа, за да не пострада нито един невинен човек. Всеки един от набелязаните обекти е проучен щателно, защото мнозина от отървалите назиданието започнат да се подвизават с променени имена и дори външност. Така възмездие получават бившият министър на вътрешните работи в Османска Турция и един от водещите лидери в изпълнението на пъкления план за унищожаването на арменците в империята Талят паша, бившият ръководител на първия кабинет на младотурците Саид Халим, бившият губернатор на Трапезунд Джемал Азми, създателят на организацията „Тешкилати махсус“ (Специалната организация) Бехаедин Шакар, бившият министър на военноморските сили на Османската държава Джемал паша и други. Бившият военен министър Енвер паша, който в началото на ХХ век оглавява антисъветското движение в Туркестан, е убит от командира на Червената армия Яков (Агоп) Мелкумов. Арменските народни отмъстители ликвидират и неколцина от дейците на азербайджанското мусаватистко правителство, отговорно за организирането на кланетата над арменци в Баку през септември 1918 г. На 19 юни 1920 г. Арам Ернакян убива в Тифлис бившия премиер на Азербайджан Фатали хан Хойски, а на 19 юли 1921 г. Мисак Торлакян ликвидира в Константинопол бившият министър на вътрешните работи на Азербайджан Бехбуд хан Дживаншир – организатор на кланетата над арменци в Шуши.
Най-познато е деянието на Сохомон Техлерян, тъй като извършеното от него убийство стига до съдебната скамейка в Берлин, на която той е изправен за убийството на Талят паша. Тази трудна задача му е поверена по негово лично настояване, тъй като той губи почти цялото си семейство, избито пред очите му. Самият младеж се спасява наистина като по чудо, макар че е тежко ранен. Техлерян тръгва по следите на палача и накрая стига до Берлин, следи с месеци човека, за когото има подозрение, че е бившият вътрешен министър на Турция. Когато най-сетне на 15 март 1921 г. го убива на улицата, той се предава на германските власти, изправен е пред съда, а делото нашумява по света. Всички вестници го следят отблизо и пишат за него. Сред онези, които живо се интересуват от развръзката, е и един млад евреин, роден в Полша, който следва право. Той се нарича Рафаел Лемкин. Будният младеж, слушайки разказите на свидетелите и поведението на съдиите, си задава резонният въпрос: защо убийството на един човек да се смята за престъпление, а това на стотици хиляди – не! И се заема да проучи въпроса, който се превръща в каузата на живота му като човек и професионалист. Така той стига до изковаването на термина „геноцид“, бори се за приемането на конвенцията за превенция на подобни престъпления срещу човечеството.