Музикалното събитие бе посветено на 100 г. от приемането на арменските бежанци в България след Геноцида от 1915 г.
Концертът „Ереван - Еребуни“ събра изпълнители с различна популярност, възраст и ранг, обединени от предаността и обичта към арменското изкуство. Мероприятието беше реализирано от Народно читалище „Анжела Чакърян – 2008“ по проект на Програма „Култура“ на Община Русе за финансиране на събития в областта на културата и изкуството и любезното съдействие на ОАБС „Парекодзаган“ - Русе.
Проявата бе посветена на 100 години от приемането на арменските бежанци в България. Историческите данни сочат, че арменци в Русе живеят от XVII век, но последното голямо преселение е от 1915-1923 г., когато нашите деди намират убежище в България в годините на Геноцида над арменския народ, извършен в пределите на Османската империя. Повече от век ние сме част от българския народ – тук са се родили нашите родители, тук сме родени и ние. В България растат нашите деца, на тази земя умират дедите ни. Нашият роден език е българският, нашата обична Родина е България. Има, обаче, едно свидно кътче в нашите души, което се разкри на този концерт – това е обичта към историческата ни родина, към майчиния език, към нашите песни и танци. Арменското изкуство и култура са непреходни и ние имаме историческата задача да ги предаваме на нашите деца – с любов и красота.
Концертът откри известния наш композитор, автор на театрална и филмова музика, на любими песни за малки и големи, лауреат на авторитетни международни и национални фестивали – обичания от публиката Хайгашод Агасян. Неговите песни разкриват обичта и носталгията на арменеца от диаспората към историческата ни родина и нейните красоти, към езика, който са говорили нашите предци и сега ние продължаваме да го предаваме на нашите деца. „На Армения“ и „На Ереван“ са песни, подарени от композитора на Армения, представени на фестивал в Ереван през 2016 г. и наградени с медал. Те, облечени в достойна музика, както и останалите творби на арменски език, са по текстове на Михран Бохосян – поет, режисьор, драматург, който е оставил безценно наследство на арменската общност. Песента „Арменски очи“ с български текст по стихове на Ваня Петкова е част от по-голямо стихотворение от стихосбирката „Обет за мълчание“, включваща и други произведения с арменска тематика. Това поетично произведение е толкова силно, че може да се нареди след Яворовата елегия „Арменци“. Прозвуча още „Мом мъ варенк“ – песен, която гори като свещ в душите на арменците всяка година, когато по света се отбелязва 24 април – денят на жертвите от Геноцида. Призивът в „Ховер, ховер” е нашите песни да полетят на изток и на запад, на север и на юг по целия свят, чак до Масис.
Хайгашод Агасян завърши своето представяне с позната и незабравена арменска песен, която насълзява от радост и скръб: радост от гласа на майката и срещата с нея и скръб по нея – „Йераз“ (Сън).
Поредицата от стари арменски песни бе продължена от Сарко Саркисян с „Дзидзернаг“ (Лястовичка). Сарко е дългогодишен хорист в престижен русенски хор. Публиката радостно аплодира неговия солов дебют в очакване за следващи изяви.
Между песенните изпълнения на сцената се представиха и два танцови състава: домакините от Русе – арменски танцов състав „Аревахач” към АФД „Хоменънтмен“ с художествен ръководител Вартануш Хачикян и арменски танцов състав „Гаяне Марашлян“ към Народно читалище „Свети Саркис – 2007“ от Варна с художествени ръководители Флора Дюлгерян, Иван Христов и Армине Сейранян, ръководени от секретарката на читалището Силва Бодурян.
Арменски танцов състав „Аревахач“ представиха танца „Хай арюн“ (Арменска кръв). Това е танц с нар, който е един от символите на Армения: червеният сок символизира пролятата кръв, а многобройните зрънца – разпилените по света арменци, обвивката е символът на обединяващата ги в едно вяра в Христа и светлото бъдеще на нашия древен народ. В следващото изпълнение „Ишханац бар“ (Танц на господарите) момчетата и момичетата показаха грация, ритмика и ансамбловост. Те представиха варианта „Шехани“, който се приема за боен танц. Може да се види по време на поклонения в църквите във Ван, Тимар, Беркри, на всякакви тържества, сватби и хубави поводи. Момичетата и момчетата от „Аревахач“ излязоха с арменско хоро непринудено на сцената под ритъма на познатата и обичана песен „Карун, карун, карун е“, при изпълнението към края на концерта от Варужан Бахдасарян.
Арменският танцов състав от Варна се представи с част от две от своите няколко формации: тази на майките и младежкия. Дамският състав на „Гаяне Марашлян“ плени публиката с финес и изящество в танца „Муш“, а младежкият – с ентусиазъм и патриотизъм в „Арменска душа“, където арменското знаме се разтвори на сцената. Присъстващи твърдят, че дамите толкова са очаровали публиката, че задкулисно са поканени в Лос Анджелис от техен таен обожател.
Събитието продължи с арменски шлагери и нови двуезични песни, поднесени от младия артист Серджио Авакян. Той припомни любимите “Ов, сирун, сирун“ с нов аранжимент, „Хинкала“ - с български текст от Анжела Дюлгерян и „Киликия“, която просълзи публиката. В „Деле яман“ Серджи съпровожда на китара изпълнението на Виктория, която е художничка, но обича да пее с брат си. Интересни за присъстващите бяха и авторските песни на музиканта на български и арменски – „Хазар анкам“ (Хиляда пъти) и „Дзар“ (Дърво), за текста на която има принос Вартануш Топакбашян. Авторските песни с клипове на SERGIE се излъчват по BOX tv, както и в класацията „Ново 10+2“ на БНТ. Могат да се видят и на Youtube канала му – SERGIE. Очаквайте издаването и на албума на Серджио – студент н НАТФИЗ, с авторски песни, озаглавен „Верига“.
В концерта се включи и Аведис Чиракян – едно 13-годишно момче, чието семейство е с русенски корени и живее в Париж. Въпреки, че Аведис е роден във Франция, той говори отлично български, както и арменски, а и френски, естествено. Тийнейджърът представи традиционна арменка музика с молитвения звук на дудука. Момчето изучава уникалния арменски инструмент от няколко години като се включва в класове, провеждани във Франция и Армения от изтъкнати професори в областта. Където и да се намират по света, арменските деца са насърчени от семействата си да се посвещават на нашите културни ценности.
В последната част на концерта сцената беше предоставена на най-добрия певец сред капитаните и най-добрия капитан по Дунава сред певците – Варужан Бахдасарян. Той представи арменските шлагери „Вонц ем кез сирум“, „Айл ачер“, „Карун, карун, карун е“, „Бабик“. Варужан е изпълнител на евъргрийни на английски, италиански, български и арменски и е канен в заведения с жива музика и частни партита. Неговата музикалност не е случайна – предишните поколения помнят баща му Кънуни Бахдасарян – солист на русенския хор „Гомидас“, който под диригентството на Хачик Михранян покоряваше сцените в Русе, страната и Армения.
Концертът наистина премина по ноти – надвисналите дъждовни облаци се задържаха до неговия край, за да прозвучи химна на арменската столица „Ереван – Еребуни“ в изпълнение на всички участници в него. Публиката поде песента, която се пее навсякъде по света, където има арменци.
Водещи на музикално-танцовата проява бяха Ели Цанева – преподавателка по музика в общообразователно училище и Виктория Авакян – ученичка от НУИ „ Проф. Веселин Стоянов“, Русе.
Кметът на града-домакин Пенчо Милков заедно със зам. кмета по културата Енчо Енчев удостоиха с присъствието си събитието. В поздравлението си градоначалникът изрази въодушевлението, което са предизвикали у него арменските песни и танци и са го накарали да танцува и да пее на място. Искрено сподели, че арменската реч го е очаровала дотолкова, че съжалява, че не знае арменски. Не за първи път г-н Милков изразява дълбоката си и лична симпатия към арменската общност, която е достойна част от жителите на Русе.
Концертът „Ереван – Еребуни“ потвърди езиковото разнообразие в нашия град, описано още навремето от нобелиста Елиас Канети в книгата му „Спасеният език“: „В Русчук, в долното течение на Дунава – един чудесен град живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем-осем езика. Освен българите, имаше и много турци. Имаше и гърци, албанци, арменци, цигани. От отвъдния бряг на Дунава идваха румънци. Срещаха се и руснаци“.
Председателката на НЧ „Анжела Чакърян -2008“ Флора Артюнян благодари на публиката за присъствието и за участието от другата страна на сцената.
Проектът на концерта, сценария и организацията са дело на Анджела Авакян – секретар на НЧ „Анжела Чакърян – 2008“.
Събитието стана достояние на широк кръг публика. За първи път такава мащабна културна изява се провежда на открита сцена. Арменските песни и танци бяха чути и видени не само от тесния кръг арменци, които се събират в Арменския дом, а и от много наши български приятели, които бяха очаровани от срещата с арменското изкуство. Имаше гости с русенски корени от Варна, Добрич и София. Публиката пееше песните заедно с изпълнителите. Това бяха любими песни на поколения наред – незабравими и непреходни. Видимо беше, че всички бяха одухотворени от срещата с изкуството и с отдавнашни приятели отблизо и oтдалеч. Сред публиката бяха изтъкнати културни дейци и ценители на музиката от Русе, които останаха впечатлени не само от красотата на нашите песни и танци, но и от човеколюбивото послание на събитието – „100 години от приемането на арменците в България“.
С всичко описано обаче концертът не приключи, а продължи с музиката на Варужан Бахдасарян в градината на ресторант „Кристал“, където бяха отседнали гостите от други градове. Към вечерята се присъедини и част от публиката.
От името на арменската общност в Русе бяха поднесени благодарности към НЧ „Анжела Чакърян -2008“ и ОАБС „Парекордзаган – Русе с председател д-р Гаржарян за провеждането на концерта. Организаторите на свой ред поздравиха всички участници и гости за осъществяването на този тъй пъстър и прекрасен концерт.
Анджела АВАКЯН