При неотдавнашни археологически разкопки в района на Мусрара в Йерусалим, са открити четири арменски надписа, датиращи от VI-и до VII век от н.е., които според учения Майкъл Стоун съдържат изцяло нова историческа информация за християнските и по-специално за арменските населени места в Йерусалим през VII век от н.е. За находката съобщава The Jerusalem Post.
Районът, където са намерени артефактите, е разположен в историческия център на Свещения град. Мусрара има дълга история, включваща еврейската, християнската и арабската култури, както и значителното присъствие на арменската общност.
Според Стоун надписите са намерени върху мозаечен под, върху надгробни плочи и на големи глинени чаши. Предполага се, че заедно с мозайката с птици, те вероятно са съставяли част от един манастирски комплекс, в който арменците са играли значителна роля. Най-забележителното откритие е мозаечният надпис, открит в центъра на зала за приеми. Той съдържа посвещение от свещеник на име Евстатий: „Аз съм Евстатий, свещеникът, който постави тази мозайка. [Вие], които влизате в тази къща, спомнете си за мен и брат ми Лука в Христос“. „Надписът е на безупречен староарменски език. „Думата „мозайка“ в надписа е доста рядка, която не се среща на никоя друга мозайка от Йерусалим, известна досега“, отбелязва ученият.
Датирането на надписа е потвърдено от археологическите находки: монети са открити в тъмносив материал, състоящ се от разтвор, смесен с въглен, в който е поставена мозайката. Последната монета е „византийско-арабска от средата на VII век“.
Другите находки включват две надгробни плочи. Една от тях гласи „Петрос от Сотк“, което показва, че починалият е от арменския район Сюник. На втория камък просто има изписано името „Абел“ (Авел). Особено интересно е предположението за арменско-гръцко съжителство в комплекса. Стоун отбелязва, че в същата църковна апсида е открит гръцки надпис, палеографски датиран в началото на VII век. В тази връзка той напомня, че „арменската църква отхвърля решенията на Халкидонския събор през 451 г., но въпреки това, процесът на отделяне е постепенен“.
Майкъл Стоун е известен учен по арменски и християнски изследвания, съавтор е на проучванията, които разглеждат тези надписи. Той подчертава значимостта им за разкриване на взаимодействията между различни религиозни и етнически групи в региона през Османската империя и периода на Британското мандатно управление в Палестина.
Проучването е публикувано изцяло в списание Atiqot, което е водещо археологическо издание, фокусирано върху археологията и историята на Близкия изток. То е специализирано в публикуването на археологически находки и научни изследвания, свързани с историческото наследство на региона, и е признато за едно от водещите списания за археология в Израел. Изследването предлага задълбочен анализ на надписите и тяхната историческа стойност. То включва не само лексикален и езиков анализ на текста, но и контекстуално проучване на тяхната връзка с историческите събития в региона. Публикацията е важен източник за историци, археолози и изследователи на арменската култура, като същевременно дава възможност за разширено разбиране на религиозния и социалния живот на арменската общност в Йерусалим.
Откриването на четирите арменски надписа в Мусрара подчертават дългата и важна историческа връзка между арменската общност и Йерусалим. Артефактите предлагат нови възможности за изследвания и разкриват значението на арменския принос към културния и религиозен живот на региона. Работата на учените има решаващо значение за разширяване на разбирането за историята на този важен културен и религиозен център.