На 9 януари се навършиха 100 години от рождението на легендарния кинорежисьор, сценарист и народен артист на Арменската ССР Сергей Параджанов. По този повод в Армения бе създадена правителствена комисия под председателството на Араик Арутюнян – ръководител на апарата на арменския премиер, която отговаря за планираните юбилейни прояви. Те стартираха на 9 януари по инициатива на министерството на образованието и културата в републиката.
На самия ден се проведе поредица от инииативи, посветени на Майстора. Бяха положени цветя в пантеона „Гомидас“, след което бе открит паметник на твореца на територията около Дома на киното. Скулптор е Ара Алекян. Бе показан филмът на Давид Галъстян „Епизоди из живота на Джокондата, а по-късно в музея „Параджанов“ имаше концерт на ансамблите „Гурджиев“ и „Парегамутюн“. В деня на раждането на великия режисьор се състояха още перформанси по централните улици на Ереван – и дневни, и вечерни, както и прожекции на пет филма на твореца.
От комисията съобщиха, че през годината са предвидени около 30 прояви в памет на Сергей Параджанов. Той ще бъде почетен още в Грузия, откъдето е родом, в Украйна, където е работил и създал ред филми и във Франция.
100-летието на Параджанов е включено в юбилейния списък на ЮНЕСКО на видните дейци.
Паметници на Параджанов има още на две места – в Киев и Тбилиси
Сергей Параджанов, който създава гениални филми и изкарва съветското кино от руслото на соцреализма, създавайки истинско изкуство на световно ниво, е почитан не само в Армения. Всъщност преди Ереван мемориали на режисьора са издигнати преди много години в Киев и Тбилиси. В столицата на Украйна той е поставен на територията на киностудия „Ал. Довженко“, където арменецът работи почти 20 години. Намира се на площадка около един от централните корпуси на сградата. Негов автор е скулпторът Богдан Мазур и е вдъхновен в известна степен от една от гениалните му работи – „Сенките на забравените предци“.
Докато работи в киностудия „Довженко“ (веднага след дипломирането си е изпратен в Киев), той създава редица ленти, които се определят като по-посредствени и съобразени със статуквото на времето. Сред тях са „Мисъл“, „Наталия Ужвий“, „Златни ръце, „Първото момче“, „Украинска рапсодия“, „Цвете върху камъка“ (в съавторство). През 1964-65 г. започва работа над сценария на „Киевски фрески“, но се налага забрана за започването на снимките.
А после се появява филмът „Сенките на забравените предци“, заснет по едноименната новела на Михаил Коцюбински. Затова и върху паметника наред с лика на Параджанов са изобразени и двамата главни герои в лентата – Иван и Маричка. Самата творба представлява бронзова архитектурно-скулптурна композиция, висока 3.5 метра, поставена върху правоъгълен бронзов постамент и бетонен стилобат. Три фасетирани колони поддържат скулптурния релеф, чийто общ контур съдържа мотиви от класическата архитектура: арки, волюти от йонийския ордер и др.
В центъра на скулптурата е поставен висок релефен портрет на Сергей Параджанов. Под него в сводестите ниши има бюстове на главните герои от филма „Сенките на забравените предци”, а на гърба на скулптурата е изобразена жена в средновековни арменски дрехи и момче в дълга риза - герои от филмите на Параджанов „С цвят на нар“ (1969) и „Ашик-Кериб“ (1988). На постамента има надпис върху бронзова плоча – „Сергей Параджанов. От Украйна“.
Не по-малко впечатляваща е творбата на Важа Микаберидзе, поставена на улица „Шарден“ в Тбилиси. Тази скулптура е открита през 2004 г. Тя представя Параджанов, който е бил не само гениален, но и изключително ексцентричен, в полет. Паметникът е вдъхновен от една от знаковите снимки на човека, който има най-много фотоси на режисьора – Юрий Мечитов. Този великолепен фотограф, който също е родом от Тбилиси, следва Сергей от 1978 г., когато се запознават, до края на дните му през 1980 г. Неговите авторски работи, които са уникални, са уловили гения в най-различни моменти – и когато позира в среда, режисирана от него самия, и когато е напълно естествен и неподготвен за снимка.