Родители на други загинали войници го разубедиха и той се включи към техните публични протести
През последните дни в Армения назряват сериозни вътрешно-политически сътресения. От 25 април (дори малко по-отрано) започнаха активни протестни действия от страната на опозиционните сили. Организират се ежедневно масови шествия по улиците на Ереван, блокират се улици, двама млади арменци – участници в 44-дневната арцахска война, обявиха гладна стачка от 17 април, която продължава. На улицата излезнаха и родителите на убитите по време на последната война в Карабах войничета в търсене на отговор на въпроса кой е виновен за смъртта им и защо досега няма наказани. А още преди два месеца бе открита подписка за сваляне на премиера Пашинян и неговото правителство от власт.
На 25 април военният Мисак Аведисян – баща на убития в Матагис по време на войната старши лейтенант Левон Аведисян, обяви също гладна стачка. Той съобщи пред журналистите, събрали се на площада на Свободата, където се е позиционирал, че ще гладува до 8 май т.г. и че ще изиска от Главната прокуратура на Армения, както и от Службата за национална сигурност, премиерът на републиката да бъде арестуван.
„Не мога да гледам как Армения се 
разпада. Предприемам крайна стъпка, обявявам гладна стачка до 8 май. Искам да се обърна към прокуратурата на РА, Националната служба за сигурност да арестуват предателя, агента, този враг, който седи на поста министър-председател на Армения. Така не бива да се живее. Не мога да си представя какво друго може да се случи, за да се отървем от този така наречен премиер”, каза Мисак Аведисян.
Отчаяният баща декларира, че ако до 8 май не бъде арестуван Пашинян, той ще отиде на още по-крайна стъпка и ще се самозапали на площада на Републиката. 8 май е денят на освобождаването на Шуши по време на първата карабахска война. „Обръщам се към висшите офицери, към генералите, ако офицерското звание ви е скъпо, вие също ще се намесите, поне в този ден“, апелира той.
Мисак Аведисян обясни и причините, които са го накарали да вземе решение да излезе на улицата: „Това подло създание заяви, че е можел да спре войната, но е допуснал тя да продължи, нещо повече, той призоваваше всички да отидат на фронта, наричайки ставащото нов Сардарабат.
И без това заявление бях уверен, че е можел да спре войната, но не го направи. Той каза открито: аз убих вашите синове, ако имате да кажете нещо – говорете!
Може да има и по-силни хора, но аз не съм такъв. Не мога да гледам как гине Армения“.
Бащата на убития, който бе обявен за Герой на родината си след като загива на фронта, разказа, че се е опитвал на няколко пъти да стигне до Пашинян, но полицията не го е допуснала. „Ако бях стигнал до него, бих го попитал: какво чувстваш, след като проля толкова арменска кръв, какво удоволствие изпитваш? Знам, че той можеше да спре войната, да я предотврати. Но сам я провокира, умишлено ни поведе към поражение. Кръвта на загиналите войници и офицери е върху ръцете на Никол“, каза още той. И разказа за смъртта на сина си, служил в Матагис, където е бил командир на взвод: „Смяташе Матагис за столица, като Ереван. Беше много привързан и го защити до последната си капка кръв. На 6 октомври с взода си е предприел контраатака и е бил убит“.
При доведения до отчаяние баща през последните дни са отишли много хора да разговарят с него, да го утешават и да го разубедят, да му внушат да се откаже както от гладната стачка, така и от решението да се самозапали. В крайна сметка днес стана известно, че бившият военен се е вслушал в думите на другите родители, които също имат загинали на фронта деца и се е присъединил към тяхната улична борба за справедливост.
След края на войната недоволството срещу управляващите Армения започна да тлее, през последната година и половина имаше немалко протести, но те сякаш бяха по-епизодични. Последите събития в арменската столица, където се стичат арменци и от регионите, показват, че вълната на народното недоволство расте. И главното основание за това стана самият Никол Пашинян, който на 13 април т.г. говори пред парламента (ние публикувахме казаното от него, бел. ред.) и призна, че е имал възможност да спре войната почти в началото й, но не го е направил, за да не бъде обвинен в даването на територии, които на практика пак бяха изгубени, само че наред с живота на няколко хиляди млади арменци. Единственият коментар, който може да се направи от неговото изявление и признание е, че при подобни обстоятелства, ако даден политик има достойнство и някаква останала съвест, си подава оставката. Арменският премиер обаче видно няма подобни намерения и затова в страната подозират, че има още поставени задачи, които трябва да изпълни. А сред тях водещите са две: да приеме петте условия на Азербайджан и да подпише на тази основа мирен договор с него, както и да установи нормални отношения с Анкара. Впрочем следващата среща между специалните представители на Армения и Турция, уговарящи бъдещите двустранни отношения – трета поред, ще бъде във Виена на 3 май т.г.